Земетресението с магнитуд 7,8 в Турция не само не е регистрирано досега в този район, но дори е изненадало учените. Въпреки това случилото се има своето научно обяснение. Мултимедийният репортер на bTV Новините Ладислав Цветков се срещна с български геолог, който обясни какво е то.

Движенията на подземните пластове никога няма да спрат. Този процес е един от причинителите на земетресения, част от които с ужасяващи последици, каквито са в Турция и Сирия.

Има ли нещо необичайно от геоложка гледна точка и какво е характерно за района на земетресението?

„Самото събитие се състои от две много силни земетресения през няколко часа. Това, което е интересно, е, че зоната е добре известна, но първото земетресение с магнитуд 7,8 е изключително силно и такъв трус в исторически аспект там не е регистриран. Затова е и изненада за сеизмолозите“, казва проф. д-р Янко Герджиков от катедра „Структурна геология“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Снимка: Ладислав Цветков

По думите му силният трус и последвалите вторични земетресения ще генерират серия от неблагоприятни процеси – например свлачища. Така районът ще бъде уязвим още дълго време.

Активна зона ли е България?

„Ние нямаме подобен тип разломи и в това отношение сме една по-слабо активна територия. В периферията сме на районите, където протича бурна тектонична активност. От друга страна, в България има немалко разломи, които са доказано активни и опасностите са големи“, припомни проф. д-р Янко Герджиков.

По думите му Врачанската зона нерядко „оживява“ и то със силни трусове.

Снимка: Ладислав Цветков

„Другата трансгранична сеизмичност е активиране на запад в посока Мраморно море. Ако се спазва традицията при тези процеси в западна посока, то ще бъде в още по-голяма близост до нашата територия“, уточни геологът.

Може ли да се "предскаже" земетресение?

Проф. д-р Янко Герджиков обясни, че винаги има риск, но не може да се предвиди земетресение, защото науката все още не успява да намери инструменти, чрез които „да предсказва“ трусове.

„Методът, който е известен и се използва за проучване на разломни зони, е този на палеосеизмологията. Методът използва едно предварително изследване на разломната среда с геофизични проучвания. С хиляди, десетки хиляди години, може да се проследи историята на приплъзванията в разломите зони. Записаната сеизмичност не датира много години назад“, пояснява геологът.

По думите му има много методи за превенция, но най-важното е да се спазват строителните норми, което се отнася и за България.

Снимка: Ладислав Цветков

„Жилищното и инфраструктурно строителство трябва да е съобразено с известните разломи. За съжаление, у нас много разломи не са добре проучени“, каза проф. д-р Янко Герджиков.

По думите му България е една от малкото страни в Европейския съюз, която няма геоложка служба, в която специалисти да работят за наблюдение и анализ на проблемни зони.