Ако Джери Бергонци и Джордж Гарзоун седнат един до друг, това гарантира джем от истории, шеги и спонтанни философии. Когато засвирят заедно, езикът на музиката се превръща във вселена, в която и двамата обичат да пребивават, а удоволствието, екстазът и вибрациите са взаимнодопълващи се екстри за тези, които ги слушат...
Това и видя, и усети, и публиката на джаз феста в Банско. Видя как един виртуоз може да си взаимодейства на сцената с друг виртуоз. Видя демонстрация на синергия и индивидуалност, дълбоко разбиране и уважение към музиканта до теб. Видя как легендите умеят да експериментират, да създават интензивно и сякаш иновативно съдържание. Видя сблъсък и хармония на два уникални „гласа“ в джаза.
Относно импровизацията, Бергонци е известен с ясната си логика в солата, и почти математическата структура, докато Гарзоун често търси повече екстремност и странност. При подобен диалог, „концертът“ понякога изглежда като приятелски спор, но по-често – като (не)ритмичен танц по една и съща тема... И всичко това прилича на взаимно обогатяване, прибавяне на нови пластове, рисуване на все повече и повече нюанси, и онази почти разбойническа живост, която само един гениален чешит може да даде като добавена стойност – в случая, в музиката.
Джери Бергонци и Джордж Гарзоун в разговор с Даниел Димитров – за другите велики, за „забранените територии“, когато свирят заедно, за упражненията, с които развиват въображението си на сцената, за най-трудното обяснение в джаз импровизацията, за джаз урока без инструменти и за перфектния ден без музика. И още: Какво прави един музикант разпознаваем още от първите ноти. Кой от двамата е по-склонен да рискува на сцената. Какво научиха един от друг, без никога да са си го казвали. Скандално ли е да се сравнява хаоса с музиката...
Предлагам да започнем този разговор с един лексиконен въпрос. Наричат ви двама от най-великите саксофонисти на века. Кои са за вас най-великите музиканти?
Джери Бергонци: Не мога да отговоря... Има твърде много големи саксофонисти. Сони Ролинс, Джон Колтрейн, Джо Хендерсън, Уейн Шортър, Стенли Търънтайн, Кенънбол Адърли, Чарли Мариано, Бен Уебстър, Лестър Йънг, Сони Стит... Мога да продължавам до безкрай. Джаки Маклийн, Чарли Мариано, Уорн Марш, Лий Кониц, Джордж Гарзоун, Джо Ловано... Има толкова много велики музиканти и всеки звучи различно. Те са като цветята – всяко е различно.
Джордж Гарзоун: Всички изброени. Съгласен съм с Джери на хиляда процента. Но мисля, че за всички нас – без да омаловажавам другите, най-големият беше Джон Колтрейн. Всеки път, когато си звъняхме по телефона с Джо Ловано, аз чувах Колтрейн на заден план. Говоря с Дейв Либман – пак Колтрейн. А извън саксофона – Майлс Дейвис, Елтън Джон… Има толкова много велики музиканти.
Какво прави един музикант разпознаваем още от първите ноти?
Джери Бергонци: Всички, които споменах, ги разпознаваш от първата нота. Това е, когато някой ти се обади по телефона и не си говорил с него четири години, но веднага го познаваш по първите две думи. Това зависи от артикулацията, от звука, от духа им – всичко заедно. Всеки има свой звук и ти го разпознаваш.
Джордж Гарзоун: Съгласен съм, но за мен особено важен беше Стан Гец. Караха ме да го слушам от дете, от деветгодишен в семейството ми, което е пълно със саксофонисти (Джордж Гарцоне произхожда от музикално италианско-американско семейство, саксофонисти са и баща му – Джордж Вашингтон „Лъки“ Гарзоун, и чичо му – Роко Спада, бел. а.). Така че аз израснах с този звук в главата си – с начина, по който той артикулира, и по който се движи в музиката. После открих и другите саксофонисти, както каза Джери, и всички те имат индивидуален звук и стил.
Кои са „забранените територии“, когато свирите заедно?
Всъщност, за нас няма забранена територия – там живеем. През целия си живот се опитвам да разбера къде е тя. С моята група The Fringe прекарах години в опознаване на свободата чрез бибопа и традиционния звук. Забранената територия е онази, в която още никой не е стъпвал.
Джери Бергонци: Забранена територия е да разполагаш с лоша тръстика и да трябва да свириш с нея. Интересен въпрос... Това е, когато някой поиска да изсвириш парче и ти да не знаеш как да подходиш. Това е „забранено“, но задачата ти е да намериш начин да го оживиш и да вложиш себе си. В крайна сметка, няма забранена територия.
Как бихте описали свиренето на другия с една дума, и защо точно тази дума?
Джери Бергонци: Бих казал „спонтанност“ – защото говорим и свирим в мига. Интуитивно. Когато имаш вдъхновение, то е вдъхновение, интуиция, спонтанност, да бъдеш тук и сега.
Джордж Гарзоун: Ние сме напълно съвместими, защото се интересуваме от начина, по който другият свири. Различни стилове, но в същността – едни и същи. Запознах се с Джери, когато бях почти на 30, вече не толкова млад. Винаги казвам – след Джо Ловано никой не ме беше разтърсвал така. Беше прекрасно да намеря някой, който мисли по този начин и който живее в моя град, а не в Ню Йорк.
Кой от двамата е по-склонен да рискува на сцената?
Джордж Гарзоун: (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) И двамата.
Джери Бергонци: Всеки път, когато слушам Джордж, не чувствам нужда да свиря, защото всичко, което съм искал да изсвиря, той вече го е направил. Чувал съм го да прави неща, които едновременно ме разтърсват емоционално и ме карат да се смея – понякога толкова неочаквано, че избухвам в смях. Той е непредвидим – може да направи всичко във всеки момент.
Какво научихте един от друг, без да сте си го казвали?
Джордж Гарзоун: С музиканти от това ниво – както с Джо Ловано, когото познавам от Бъркли, от 18-годишен – никога не говорим за музиката. Всичко се изговаря, докато свирим, и наистина няма какво повече да се каже с думи. Случва се, когато си с различни групи, те да говорят повече, отколкото да свирят. За мен това няма смисъл – истинският разговор е на сцената.
Джери Бергонци: Всеки път, когато чуеш някого да свири, чуваш неговата истина. И това потвърждава твоето собствено усещане, че това е начинът. Винаги получаваш утвърждение.
Има ли конкретни упражнения, с които развивате въображението си на сцената?
Джордж Гарзоун: Ти си пръв (Обръща се към Джери Бергонци – бел. а.).
Джери Бергонци: Опитвам се да се изключа от всичко, да остана празен... Не искам да мисля за нищо – нито за това дали има прекалено много или недостатъчно реверберация, или дали барабаните са твърде силни, или дали инструментът ми изпуска въздух. Просто искам да мисля за музиката...
Джордж Гарзоун: В моята група често свирим композиции на Джери, които са абсолютно щури. Ние не четем ноти, дори не си говорим помежду си. И това е прекрасно, защото групата съществува вече 50 години и няма какво да се обясняваме. Какво да си кажем – „Как си?“ – не! Не си говорим много и това е страхотно, защото, както казахме преди малко – истинският разговор започва, когато засвириш.
Кое е най-трудното нещо за обяснение в джаз импровизацията?
Джордж Гарзоун: Джери, ти какво мислиш?
Джери Бергонци: За мен хората често казват: „Не разбирам джаза“. А аз си мисля: „Аз свиря джаз цял живот и пак не го разбирам“. Няма нищо за разбиране. Проблемът е, че хората си мислят, че трябва да го разберат. Не! Просто го слушаш, усещаш го, оставяш го да докосне по-висшите ти сетива, интуицията, ума ти. Когато разбереш как работи вселената, тогава ще разбереш и джаза.
Джордж Гарзоун: Дълбоко е това, Джери (Усмихва се – бел. а.). След тези думи не знам накъде да продължа. И двамата с Джери сме преподавали твърде дълго и се опитваме да учим хората как да не свирят. Да използват тишината, да свалят инструмента от устата си, да бъдат по-отворени към количеството информация, която излиза от инструмента. Днес това е важно, защото имам студенти, които свирят много, което е чудесно, но аз се опитвам да ги уча как да използват и „незвученето“ (Използва думата nonsound – бел. а.).
Има ли една-единствена фраза или нота, която преследвате цял живот, но още не сте „уловили“?
Джери Бергонци: Да, мисля за това често. Всички ние, саксофонистите, винаги търсим правилния звук, правилния мундщук, правилната тръстика, правилния инструмент. Всъщност, търсим себе си. Кой съм аз? Търсиш звука и се питаш – това ли е моят, намерих ли го?... Това е в търсене на себе си.
Джордж Гарзоун: Пак дълбоко... Аз бих казал, че това е като дзен концепция – за да намериш себе си, не търси. Вече си там. Хората прекарват години с инструмента, в практикуване на дзен и медитация, за да намерят съзнанието. А то е вече в теб. Понякога просто трябва да го настигнеш.
Има ли лоши музикални съвети, или всеки съвет е полезен?
Джери Бергонци: Наскоро прочетох, че ако мислиш, че можеш – ти си прав. Ако мислиш, че не можеш – пак си прав. Умът е такъв. По-добре е, ако искаш да постигнеш нещо, да мислиш, че можеш.
Джордж Гарзоун: Много ме изненадваш днес, Джери. Знам, че това, което ще кажа няма да прозвучи добре, но ако наистина искаш да се забавляваш с музика и да ѝ се наслаждаваш, най-добре е да си намериш друго средство за прехрана. Повечето от хората, на които препопадавам, са щастливи, но те си имат и друга кариера, която им осигурява финансова стабилност и свобода да свирят. Не казвам, че всеки трябва да го прави, но това улеснява живота – особено днес, когато има толкова много невероятни млади музиканти, които могат да свирят наравно с мен и Джери. И въпреки това се борят да оцелеят, особено в Ню Йорк.
Джери Бергонци: Светът става все по-материалистичен и за съжаление артистите – не само музикантите – трудно издържат финансово. Великият барабанист Мел Луис го е казал: „Още на младини разбрах, че от джаз пари няма да изкарам, затова се отказах от парите“.
Скандално ли е да се сравняват хаос и музика, че и да се търси граница между тях?
Джордж Гарзоун: Хаос? Аз живея там. Да, наистина – животът на музиканта е хаос, но се учиш как да го организираш. През последните години научих една много силна дума в английския език, която помага да се организира хаоса, и тази дума е „не“.
Джери Бергонци: Хаосът е навсякъде. Той е част от живота.
Джордж Гарзоун: Особено сега, у дома, с оня з_дник Доналд Тръмп.
Джери Бергонци: Вярно е!
Джордж Гарзоун: Хората са на ръба, атмосферата по улиците е напрегната. Знам, че това се случва в други страни от векове, но хората наистина са уплашени. Никога не съм го усещал така. Ние, по принцип, сме сдържани, но дори и мен понякога ме разклаща. Просто такава е вибрацията, която получаваш, само докато се разхождаш по улицата и срещаш хора.
Как би звучал саксофонът на всеки от вас, ако трябваше да изсвири личния дневник от последната седмица?
Джери Бергонци: Моят саксофон не може да направи кой знае какво – бях в почивка.
Джордж Гарзоун: И моят не „говори“ много. Аз бях на турне цял месец – Копенхаген, после Италия, и саксофонът ми щеше да каже, че съм изял много паста (Смеем се – бел. а.).
Джери Бергонци: Едно от най-прекрасните неща в това да си музикант е, че дори когато не свириш, пак можеш да свириш – вътре в себе си. В самолета, например, си мисля за мелодия, импровизирам върху нея, чувам хармониите – това е вътрешен, медитативен процес, цяла вселена от звук, в която обичам да пребивавам.
Как би изглеждал джаз урок с вас, ако в стаята няма никакви инструменти?
Джордж Гарзоун: Понякога е добре да имаш инструмент, но днес много от младите хора мислят прекалено много, вместо да се отпуснат. Трябва да ги освободиш от мисленето, защото влизат в училище и си мислят, че нещата се правят само по един начин. А ти трябва да им покажеш, че има хиляди начини. Научих, че преподаването е 80 процента психология и 20 процента музика. Как мислиш, Джери?
Джери Бергонци: Аз бих казал, че ако не изпитваш радост и удоволствие от това, означава, че не го правиш по правилния начин. Стремя се учениците ми и аз самият да изпитваме радост, докато свирим. Това е лукс и подарък – да можеш да правиш музика.
Как изглежда перфектният ден без музика?
Джордж Гарзоун: Да си стоя в леглото цял ден – което никога не ми се случва. Но съвършен ден е просто да станеш, да преминеш през деня и да си жив. Разбира се, ние правим и други неща извън музиката – няма да споменавам какви (Смее се – бел. а.). Аз обичам и да ловя риба. Това ми помага, когато се връщам към музиката. Отпуска ме...
Джери Бергонци: Важно е да правиш и други неща – да излизаш от своята вселена за малко и после, когато се върнеш, всичко е свежо. Дали ще е плуване, боулинг или кино, няма значение. Ето, аз миналата седмица играх боулинг...
Има ли дума, която най-добре ви определя като човеци?
Джери Бергонци: Търся я още… Как беше думата? Тя беше заглавие на албум на Франк Тибери – Audacity (дързост, дръзновение). Джери е дръзновен, безкомпромисен.
Но аз питам за Вас, не за него...
Джери Бергонци: О, за мен? Аз съм.
Джордж Гарзоун: Аз съм много скучен. Трябва да започна нов живот.
Как бихте продължили изречението „Аз съм човек, който обича...“?
Джери Бергонци: Това е всичко: Аз съм човек, който обича!
Джордж Гарзоун: Аз съм човек, който обича любовта. Но ще спра дотук, преди да изстине цялата работа (Смее се – бел. а.).
Джери Бергонци и Джордж Гарзоун, двама от най-големите живи саксофонисти, се събраха за историческо сътрудничество на джаз феста в Банско (август 2025). Пътят на Бергонци от съпровождащ музикант на Дейв Брубек до лидер е сред най-завладяващите еволюции в джаза. Има над 40 албума като лидер. Приносът на Гарзоун, като движеща сила зад The Fringe – най-дълго съществувалото експериментално джаз трио, прекарва петдесет години в размиване на границите между традиция и иновация. Неговите педагогически концепции са станали задължителни за съвременните изпълнители, докато съвместните му проекти с Джо Ловано и Джак ДеДжонет разкриват импровизатор със зашеметяваща спонтанност. За своето изпълнение в Банско двамата майстори бяха придружени от пианиста Луис Пердомо, барабаниста Бен Перовски и работещия в Ню Йорк български музикант Петър Славов (бас).
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
