ABBA, The Crusaders, Хърби Хенкок, Джо Семпъл, Рей Паркър Джуниър и Есборн Свенсон са само частица от половинвековната биография на Нилс Ландгрен, чието творчество обхваща джаз, рок, поп, соул, хип хоп, класика...
Прямота и усмивка. Това са първите неща, които грабват всеки събеседник на шведския музикант. Това владее и публиката, още на първото парче, и предизвиква буря от положителни емоции, които те карат да станеш и да танцуваш под звуците на червения тромбон. Неслучайно, медиите в родината му казват, че той може да омагьосва.
А той самият вярва, че музикантът може бъде и лекар – ако е позитивен. Човешкият момент се оказва ключов за успеха и дълголетната му кариера. Заради присъствие, което съчетава висок професионализъм, топлота, хумор, заразяваща енергия, увереност – без капка високомерие. Като истински джаз актьор, независимо дали е в центъра на шоуто или дава място на друг музикант от бенда, той остава в сърцевината на атмосферата. И всичко това, „по шведски“, ухае на финес, чувство за общност и страст...
Нилс Ландгрен, в разговор с Даниел Димитров – за вдъхновението от никъде и откритията зад ъгъла, за магията на тромбона и на съпругата му, с която са заедно от десетилетия, за упадъка на музикалното образование, за най-дългата любов в живота му, за умението едновременно да свири и пее.
Казвате, че вдъхновението е навсякъде или никъде. Къде е никъде?
- Много добър въпрос (Смее се – бел. а.). Това, което имах предвид, е, че вдъхновението може да бъде навсякъде около теб, но понякога просто липсва. Така че „никъде“ може да е точно същото място, където вдъхновението те чака. Донякъде се опитвам да намеря вдъхновението, живеейки живота си. А понякога, в самия живот, вдъхновение няма. Но дори от това „никъде“ може да се роди ново вдъхновение. Защото, когато понякога си напълно празен в главата, тогава можеш да я изпълниш с нещо ново.
Така че това е по-скоро философски въпрос, но наистина го виждам точно така. И мисля, че понякога е много полезно да не намираш вдъхновение, защото тогава си принуден да седнеш и да почакаш – и да му позволиш то да дойде при теб...
В същото това интервю, през 2023 г. споделяте, че все още сте любопитен и винаги обичате да виждате какво има зад ъгъла, и че най-важното за Вас е какво правите в момента? Какво открихте зад ъгъла днес?
- Открих цяла група млади, жадни за музика музиканти, които искаха да свирят. И колкото повече свирехме, толкова повече музиканти влизаха в залата. Беше прекрасно да го видя, да усетя ентусиазма им, да ги чуя как свирят и да почувствам тази енергия.
За пет минути се превърнахме в семейство – истинско семейство чрез музиката. Това открих зад ъгъла днес, в Банско (Разговорът с Нилс Ландгрен е веднага след майсторския му клас на джаз феста в Банско – бел. а.).
„Човешките аспекти също са част от музиката, дори и да не се усещат в нотите. Вярвам, че музиката е най-голямата лечебна сила“, са също Ваши думи от 2018 г. Какъв трябва да е музикантът, за да може да бъде и доктор?
- Наистина вярвам, че музиката има много сила, да кажем – лечебна сила, защото тя е нещо, което може да ни обедини и да ни накара да почувстваме едно и също нещо, в един и същи момент. Можем да предадем нещо, което усещаме като бенд или като музиканти на публиката – и тя ни показва, че усеща същото.
За мен това е много, много голяма лечебна сила. Защото, когато всички изпитваме едно и също – и го изразяваме, и то е положително – това е чиста магия. Вместо транквиланти и странни хапчета, които можеш да вземеш... Музиката прави същото, но е напълно естествена и напълно полезна за теб. Така че е нещо добро.
Според мен най-важното качество на музиканта, за да бъде и „лекар“, е да бъде позитивен.
Медиите в родината Ви Ви определят като музикант, който може да омагьосва публиката. Кой може да омагьоса Вас?
- Преди всичко, това е съпругата ми. Все още го прави, след 47 години. Но бих казал – всеки друг музикант, артист, художник, скулптор – всичко, свързано с изкуството, може да има този ефект върху мен. Ако чуя нещо, ако видя нещо – балет, танцово представление, театър – те могат да ме омагьосат.
Сигурен съм, че някои хора използват тази дума и с негативен оттенък. Но аз я виждам в положителна светлина. Всичко, което споменах, е доказателство...
Наричат Ви също шоумен, пеещ тромбонист, романтик, Г-н Червен рог – заради червения тромбон... Как се отнасяте към подобни определения?
- Нямам нищо против, защото всичко, което казват, е вярно. Аз съм романтик. Аз съм пеещ тромбонист или тромбонист, който пее. Но изобщо не се интересувам от етикети. За мен етикетите съществуват, за да може някой да обясни нещо на друг. Мен ме интересува само музиката. Любопитен съм какво мога да направя с нея. Как мога да се развивам. Как да продължавам да свиря музика, която харесвам. Понякога тя е много трудна. Понякога е лека и приятна. Но задължително трябва да я усещам в сърцето си. Ако не усещам нищо – не искам да я свиря.
Три десетилетия – тридесет албума. Има ли албум от тези 30, който днес не бихте издал?
- (Замисля се за няколко секунди – бел. а.) Не. Защото всеки път, когато съм издавал албум, съм вярвал в него. Дори да чувам сега, че съм могъл да направя някои неща по-добре... Но пак бих казал – не. Не съжалявам за нито един албум, който съм издал. А те вече са над петдесет.
„С тромбона има много повече възможности, един прост пример е глисандото. Можеш да звучиш като слон с тромбон или като мъничка мишка“, казвате Вие. Тромбонът ли е най-дългата любов в живота Ви, след брака с Беатрис, разбира се?
- Да, защото срещнах тромбона преди да срещна съпругата си. А понякога наистина се боря с инструмента си. Никога не се боря със съпругата си. Боря се с тромбона, защото понякога не прави това, което искам. Може устните ми да са изморени, или инструментът да има проблем, или просто да имам лош ден.
Но винаги се връщам към това, че обичам инструмента. Обичам разнообразието и възможностите, които предлага тромбонът. Всичко – от слон до мишка. Можеш да правиш толкова хубави неща с него. Дори можеш да пееш и свириш едновременно. Защото имаме гласни струни, а аз имам още един чифт – и мога да ги използвам едновременно. Искате ли да чуете? Да видим… Надявам се да не е прекалено шумно за околните (Изважда тромбона и демонстрира – бел. а.). Чухте ли, че свирих акорди? Значи е възможно да отидеш още по-далеч, отколкото хората обикновено си представят, че може да звучи един тромбон. И това е страхотно. Харесва ми.
Аз всъщност имам повече от един тромбон. Имам шест. И всичките са червени. Защото с годините сме правили нови прототипи, за да видим дали мога да направя нещо различно или по-добро.
А този от Банско кой номер е?
- Това е номер три. Днес този ми харесва, но обикновено свиря на онзи, който носи името ми – Nils Landgren, той е номер едно (Усмихва се – бел. а.).
Нашите уши и музикални сензори са много ограничени, което, разбира се, се дължи и на музикалното образование и липсата на музикално обучение в училищата, констатирате през 2013 г.. Продължава ли тази тенденция до днес?
- Имате предвид дали този упадък продължава? Да. Защото властите, на първо място, не изглежда да проявяват истински интерес към насърчаването на музиката сред децата и младежите. Виждам го и в нашата страна – Швеция, както и в много други. Намаляват средствата за млади музиканти, за музикални училища и така нататък. А това за мен е много тревожен знак.
Освен това, днес децата имат толкова много възможности и занимания. И могат бързо да се научат да правят нещо, докато инструмент като тромбон, тромпет или саксофон изисква много практика.
Ако можеш да имаш хоби, което не изисква усилия, вероятно ще избереш него. Но аз вярвам в силата на музиката и вярвам, че това ще се промени. Защото не сме малко хората, които работим за тази промяна, и искаме тя да се случи. Но често властите са срещу нас. Но няма да се откажем. Никога!
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Водолей (След като разбира, че и човекът срещу него е същата зодия, казва през смях: „Значи Ви я ясно за какво става дума. Няма нужда от повече обяснения“ – бел. а.)
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича да живее.
Нилс Ландгрен е роден през 1956 г. Шведският тромбонист Нилс Ландгрен започва музикалния си път с барабани, преди да открие истинското си призвание на 13-годишна възраст. След класическа подготовка, той се насочва към джаза, изграждайки свой стил на импровизация. Още към края на 70-те години се превръща в търсен сесиен музикант. Кариерата му прекосява жанровите граници, включвайки джаз, рок, соул и хип-хоп, с колаборации с легенди като ABBA, Хърби Хенкок, The Crusaders и Джо Семпъл.
Пробивът му идва през 1994 г. с присъединяването му към ACT Records – водеща независима джаз компания в Европа. Издал е 50 албума като лидер, участва в 20 като студиен музикант или продуцент. Освен като изпълнител, Ландгрен оформя джаз сцената като художествен директор на Jazzfest Berlin (2001-2006) и Jazz Baltica (от 2012 г. до днес), превръщайки последния в събитие с 19 000 посетители. Работата му с NDR Big Band (1998-2012) затвърждава репутацията му на визионер. Носител е на почетни докторски степени и професури и по този начин влиянието на виртуоза, новатор и филантроп надхвърля пределите на сцената.
Funk Unit на Нилс Ландгрен излиза сцената през 1994 г. след изпълнение на Jazz Baltica, заснето в дебютния им албум Live in Stockholm. Последвалият през 1997 г. Paint It Blue утвърждава формацията като водещ фънк проект в Европа с над 100 концерта. Златната ера на групата (1999-2004) включва албуми като Fonk da World и платинения Funky Abba, определян от критиката като „най-добрия фънк бенд в Европа“ (Stereo). Завръщането им през 2007 г. с Licence to Funk включва участието на Рей Паркър Джуниър. През 2024 г. излиза Raw – юбилеен албум, който събира шведските инструменталисти Магнум Колтрейн Прайс (бас), Анди Пфилер (китара), Йонас Воль (тенор сакс), Петер Беряндер (клавиши) и Робърт Икиз (барабани).
Още по темата:
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK