Той не е човек, но помни България, в която ток няма, а по булевардите се разминават файтони и каруци.
„Тук се събраха абсолютно непознати архиви и документи, фотографии...“, разказва доц. Ивайло Шалафов, директор на исторически фонд „Цар Борис и царица Йоана“.
Той преживява бомбардировките, национални катастрофи, триумфи и смени на режими.
„...Къщата вече прилича на това, което беше едно време, там, много от предметите, мебели дори...“, споделя Симеон Сакскобургготски.
Той крие неподозирани истории от страниците на българското минало.
Той е дворецът „Врана“, но повече ще ни разкаже духът, който витае зад вековните стени.
„Врана“ се появява в софийското поле 21 години след Освобождението. Това е вторият дворец в България и е собственост на Фердинанд Български – тогава все още княз. По негова повеля мястото е кръстено на първата птица, която каца в парка. Строи се т.нар. стар дворец „Врана“, който до Балканската война се разширява.
„Всъщност новият дворец „Врана“ е основният дом на българското царско семейство от 1912 година до 1946, когато семейството заминава в изгнание. Това е любимият дворец на цар Фердинанд", обяснява доц. Ивайло Шалафов.
Има комбинация от различните архитектурни стилове, които царското семейство е предпочитало.
„Именно, защото цар Фердинанд е искал да направи връзка между западноевропейската архитектура и типичните български възрожденски елементи", уточнява доц. Шалафов.
„Например капителите от източната страна са копие на тези от Рилския манастир, а вратите са в типична българска дърворезба", допълва той.
Основната заслуга за облика на имението е на Фердинанд. Когато придобива „Врана“ през 1899 г., европеизацията на Третото българско царство тепърва започва.
„Той е потомък на Луи XIV и с това изключително много се е гордеел“, разказва доц. Шалафов.
„И идва да управлява една балканска страна в доста трудни обществено-политически и международни условия", допълва той.
„Това е България след 500 години османско владичество – страна, изостанала в голяма степен от останалия свят", казва историкът.
Когато „Врана“ се появява, 7 от 10 българи са неграмотни, а Софийското поле е предимно земеделска земя.
„Тук е било едно голо поле – нивите на селяните от Горубляне, Казичене и Герман", разказва доц. Шалафов.
„Минавайки през Софийското поле на път за Пловдив, Фердинанд вижда тези терени и решава да изгради свой имот. Единствената по-развита част е старият османски чифлик „Чардаклия“, уточнява той.
„Дворецът „Врана“ е най-голямото творение на цар Фердинанд", категоричен е доц. Шалафов.
След него животът в двореца продължава чрез наследниците му.
„Този асансьор е вторият в България. Първият е в Софийския дворец. Цар Фердинанд страдал от подагра и се движел трудно, затова го използвал. Синовете му Борис и Кирил веднъж го блокират между етажите с младежка шега. Монархът побеснява и ги наказва с тежкия си бастун, но асансьорът остава част от историята", разказва историкът.
„Къщата вече прилича на това, което беше едно време – с много от оригиналните мебели и предмети", посочва Симеон Сакскобургготски.
„Когато сме били тук като деца, помня най-вече учителката и чиновете, не толкова самото място. Бях на около 6 години и тогава за последно виждах баща си в тези стаи", разказва Симеон.
На 28 август 1943 г. цар Борис III умира. Поклонението продължава пет дни и по негово желание е погребан в Рилския манастир. Все още не се знае къде са тленните му останки.
Още по темата - вижте във видеото.
