Кодирано военно съобщение, изпратено по нареждане на Наполеон Бонапарт през 1809 г., остана неразчетено 217 години, след като ключът към шифъра му беше изгубен.
Сега инженер по изкуствен интелект е използвал GPT-6 Astra на OpenAI, за да възстанови шифъра и да дешифрира посланието, разкривайки подробности за позициите на френските и съюзническите войски в навечерието на войната на Наполеон с Австрия, съобщават Live Science и The Times.
Пробивът е постигнат от Картър Чърч, инженер по изкуствен интелект в компанията за киберсигурност SentinelOne. По думите му моделът е работил по задачата общо около шест часа. Този срок обаче трябва да бъде поставен в контекст: Чърч е работил по проекта в продължение на няколко вечери и е предоставил на изкуствения интелект не само изображението на историческия документ, но и съществуващи криптографски изследвания и исторически материали.
Послание в навечерието на войната с Австрия
Документът е от март 1809 г., когато Австрия се подготвя за война с Франция на Наполеон. Съобщението е било предназначено за генерал Огюст дьо Мармон, който по това време се намирал с френски войски в Далмация - територия по източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия.
Наполеон наредил на доведения си син Йожен дьо Боарне, тогава вицекрал на Италия, да изпрати на Мармон кодирана информация за разположението на френските и съюзническите сили. В указанията си от 16 март Наполеон изрично настоявал сведенията да бъдат изпратени „с шифър“ чрез надежден офицер.
Тази подробност е важна, защото запазеният документ започва с един ред на обикновен френски език, след което преминава към загадъчния код. Шифрованата част съдържа около 1300 символа или кодови единици, съставени от цифри, букви и специално измислени знаци. Изследователите знаели за документа от десетилетия, но оригиналният ключ към него липсвал.
Самото изображение също не представлява новооткрит ръкопис. Според разказа на Чърч публично достъпното копие е сканирано с ниска резолюция изображение, публикувано през 1969 г. във френско списание за военна история.
Документът съдържа приблизително 155 различни знака, като някои букви са представени от няколко взаимозаменяеми символа. Това го определя като разновидност на хомофонен заместващ шифър.
Как изкуственият интелект стига до ключа
Чърч попаднал на документа, докато търсел стар шифър, с който да тества възможностите на съвременна система с изкуствен интелект. Той предоставил изображението на GPT-6 Astra и поискал от модела да работи по загадката.
Първоначално системата трябвало да идентифицира и транскрибира необичайните символи. След това започнала да търси следи, които биха могли да свържат документа с по-ранни криптографски изследвания.
Именно тази стъпка се оказала решаваща. В хода на проучването Astra открила частична таблица на шифъра, съставена от историка на криптологията Даниел Тант. Таблицата съдържала значението на 33 символа, които покривали приблизително една трета от кодирания материал.
По думите на Чърч тази таблица дотогава не била свързвана конкретно с документа, предназначен за Мармон. Изкуственият интелект разпознал възможната връзка и приложил частичния ключ към запазения шифър.
След това системата използвала комбинация от историческа информация, езикови закономерности и изчислителни проби и грешки, за да разгадае останалите знаци. Според публикациите процесът включвал и т.нар. симулирано закаляване - изчислителен метод, при който се проверяват множество възможни решения и постепенно се търсят комбинации, водещи до все по-смислен резултат.
Какво пише в разшифрованото послание
Дешифрираното съобщение по същество представлява военен доклад. В него са описани позициите и числеността на френските и съюзническите сили, както и сведения за руски войски, които се придвижвали срещу Австрия.
Посланието имало за цел и да вдъхне увереност на Мармон относно военното положение. В него той бил инструктиран да не се поддава на страх от противниковите сили, когато получи заповед да потегли.
В един от преведените пасажи Мармон е уверяван, че Австрия ще бъде нападната от всички страни и затова върви към поражението си. След това му се казва да не се плаши от сравнително малобройните вражески сили или от струпването на хора, описани в съобщението като „сбирщина“.
Историците: впечатляващо, но не променя историята
Новодешифрираният материал обаче изглежда не съдържа сензационна тайна, която фундаментално да променя разбирането на историците за кампанията на Наполеон.
Майкъл Роу, изследовател по европейска история в King's College London, определя резултата пред Live Science като „впечатляващ“, но отбелязва, че историците вече разполагат с кореспонденцията на Наполеон, в която е описано какво е трябвало да съдържа кодираното послание.
Тази кореспонденция предоставя необичайно ценна възможност да се провери дали реконструкцията, извършена с помощта на изкуствен интелект, действително има исторически смисъл.
Роу сравнява ситуацията с „нещо като Розетски камък“, тъй като изследователите разполагат с независимо описание на очакваното съдържание, спрямо което могат да проверят генерираното с помощта на ИИ решение.
Той обаче предупреждава, че успехът не бива автоматично да се тълкува като доказателство, че изкуственият интелект може надеждно да разчита всеки неизвестен исторически текст или шифър.
Несъответствие в числеността на войските
Историкът Зак Уайт, научен сътрудник в Университета на Портсмут, също определя работата като интересен пример за използване на изкуствен интелект.
Пред Live Science той посочва, че шифрите били изключително важни за Наполеон, защото прихванатата кореспонденция можела да предостави на враговете на Франция ценна военна разузнавателна информация.
Уайт обръща внимание и на любопитно несъответствие в новоразчетения текст. В съобщението изглежда се посочва численост на войските, която не съответства напълно на силите, с които Наполеон действително е разполагал.
Според Уайт Наполеон е имал с около 60 000 войници по-малко от посоченото в съобщението. Това повдига въпроси за качеството на разузнавателната информация, с която са разполагали френските командири по онова време.
По думите му историците ще трябва да разглеждат реконструкцията, направена с помощта на ИИ, в контекста на по-широкия исторически архив, вместо да приемат разшифрования текст като самостоятелно откритие.
„Неразшифрован архив“ от исторически загадки
Самият Чърч е предпазлив в твърденията, че става дума за задача, която човек не би могъл да реши.
Пред Live Science той посочва, че шифърът не е непременно изключително труден за професионални криптографи. Основното предизвикателство било огромното количество специализирано време и усилия, необходими за съчетаването на транскрипция, криптоанализ, историческо проучване и проверка на резултатите.
Според него в много области съществува своеобразен „неразшифрован архив“ от тесни специализирани проблеми, за чието проучване експертите просто не разполагат с достатъчно време.
Резултатът все пак е бил подложен и на независима проверка. Сатоши Томокийо, патентен инженер и криптограф, който поддържа сайта за исторически шифри Cryptiana, прегледал предложеното от Чърч решение и впоследствие отбелязал шифъра на Мармон като разгадан.
Чърч е публикувал и възстановения ключ, транскрипцията и съпътстващия програмен код, за да могат други изследователи да проверят и възпроизведат работата му.
От войната от 1809 г. до ерата на изкуствения интелект
Моментът, в който е било изпратено съобщението, му придава допълнително историческо значение. То е написано малко преди Австрия да започне кампанията си срещу Наполеон през 1809 г.
Последвалата война на Петата коалиция завършва с френската победа в битката при Ваграм през юли 1809 г.
Повече от два века по-късно документ, създаден с цел военните планове на Наполеон да не попаднат в ръцете на противника, се превръща в необичаен тест за възможностите на съвременния изкуствен интелект.
Самото съобщение може и да не съдържа изгубена тайна, способна да пренапише историята на Наполеоновата епоха. Възстановяването му обаче показва нещо потенциално важно за историците: документи, смятани досега за прекалено трудни, неясни или времеемки за разчитане, вече могат да бъдат изследвани чрез комбинация от изкуствен интелект, традиционна криптография и исторически анализ.
Както отбелязва Роу пред Live Science, истинското значение на този подход може да стане ясно, когато същите методи бъдат приложени към исторически документи, чието съдържание не е предварително известно дори отчасти.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
