Те са знаели къде отиват. Те са били готови да дадат живота си. С тези думи се описва саможертвата на българските летци, защитавали София по време на Втората световна война.
110 години след рождението на Димитър Списаревски поглеждаме към неговото поколение и завета, който оставя след себе си.
За своите 104 години Кирил Стоянов помни почти целия XX век. Роден през 1922 г., той прекарва детството си между София и Брусарци.
„Тия години, като бяхме в Брусарци, нямаше ток. Осветлението беше с газови лампи. Телефон нямаше“, спомня си той.
По време на Втората световна война Кирил служи като авиационен инженер. В началото на войната заедно със свои съученици управлява трамваи в София, тъй като много от мъжете са мобилизирани.
Помни и 22 юни 1941 г., когато научава за германското нападение срещу Съветския съюз.
По-късно постъпва в техническата школа към летище Марино поле край Карлово. Там се обучават 120 души, разпределени в три взвода по авиомеханика.
В същия въздушен полк служи и Димитър Списаревски, макар двамата да се намират в различни части на летището.
Според проф. Димитър Недялков от Националната военна академия поколението на Списаревски се отличава със силен ентусиазъм и стремеж към развитието на българската авиация.
В най-новото си изследване „Списаревски – живот в служба на България“ той разказва за личността на летеца отвъд военните му подвизи.
Списаревски обичал джаза, пеенето и футбола. Играл е за „Левски“, а прякорът му бил Спайч. Отличавал се с буен характер, който неведнъж му създавал проблеми.
През 1934 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище. След временно изключване е възстановен и продължава обучението си.
През 1939 г. завършва подготовката си за пилот-изтребител в Германия и се завръща в България, за да служи в новосформираните изтребителни подразделения.
След като България обявява война на САЩ и Великобритания на 14 декември 1941 г., страната става мишена на съюзнически бомбардировки.
„Много неприятно. Бомбардировки, разрушена София. София е мрачна, студена, влажна, храна няма“, разказва Кирил Стоянов.
На 20 декември 1943 г. Димитър Списаревски излита, за да защитава столицата от поредната въздушна атака.
Първоначално определеният му изтребител „Месершмит“ Bf 109G има технически проблем и той излита с резервна машина.
В небето над София се изправят 87 американски бойни самолета срещу 38 български.
По време на сражението Списаревски извършва въздушен таран, като се врязва с изтребителя си в американски бомбардировач B-24 „Либърейтър“.
Списаревски загива едва на 27 години. Останките от самолета му падат край Долни Пасарел.
Подвигът му остава в българската военна история като символ на саможертва, а летецът получава прозвището „Живата торпила“.
Днес в двора на Националния исторически музей може да бъде видяно копие на самолета, с който е летял Списаревски. За проекта разказва авиоинженерът Орлин Георгиев.
„След сериозно проучване намерихме четири фирми, които имаха капацитет и възможности да го направят“, обяснява той.
Изработването на копието отнема година и три месеца. То пресъздава оригиналния самолет, включително приборите в пилотската кабина.
„Изключително тясна кабина, но мощно и изключително въоръжение“, разказва Георгиев.
Средствата са събрани с дарения от 110 души, включително бивши възпитаници на военното училище „Георги Бенковски“ и българин, живеещ от десетилетия в САЩ.
Следващата цел на асоциацията е изграждането на паметник на Димитър Списаревски. За целта се подготвя национален конкурс с участието на 14-членно жури.
Въпреки службата си в българската авиация Кирил Стоянов среща трудности след края на Втората световна война.
„Бях причислен към списъка на царските офицери и затова имаше недоверие към мен“, разказва той.
По думите му обучението в Германия се превръща в пречка за продължаването на образованието му.
„Горе-долу моето развитие се забави с около 15 години, защото съм учил в Германия“, споделя ветеранът.
На въпроса какво е била Втората световна война за него Стоянов отговаря кратко: „Загубено време. Най-лошото нещо, което може да се случи в света, това е войната.“
За проф. Недялков Списаревски не е единственият изключителен български пилот от онова време. Сред защитниците на българското небе има и други летци с голям боен опит. Това, което отличава Спайч, според историка, са „дързостта и родолюбието“.
А Кирил Стоянов обобщава най-важния завет на своето поколение: „Колкото и да не обичаме държавата, това да обичаш родината си, да обичаш земята си, е велико чувство, което никой не трябва да пренебрегва. Напротив, трябва да го уважава и да го почита.“
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
