Някои губят близките си. Други търпят икономически загуби. А светът се пренарежда. През последните дни войната се приближи до българския бряг. Търговски кораби бяха поразени, екипажи изчезнаха, а Черно море се превърна в опасна зона за мореплаване.
Когато войната стигне до морето, залогът вече не са само корабите, а човешките животи, сигурността и цената, която плаща целият свят.
Ахмад Надаф е капитан на кораб. Разговаряме с него, докато плава край бреговете на Саудитска Арабия. Брат му – Мохамад Надаф, капитан на товарния кораб Alfa Watan – изчезва заедно с останалите членове на екипажа след нападение с дронове в Черно море.
За инцидента Ахмад разбира от социалните мрежи. А последният му разговор с брат му е малко преди корабът да напусне територията на Турция.
„Говорих с него, когато беше в Истанбул. След като напуснаха Истанбул, близо до България, на 70-а миля, му звънях много пъти, но той не отговори. Казаха ми, че имало два дрона, всички са спали и за три минути целият кораб е потънал на дъното на морето. Той има двама сина и съпруга“, казва Ахмад Надаф.
Списък с имената на моряците получаваме неофициално от няколко източника – на арабски и английски език. Имената са публикувани и в специализирана платформа за проследяване на кораби – VesselTracker.
От Международната морска организация заявиха за bTV, че са запознати с медийните публикации по случая, но поради деликатността на темата не могат да коментират списъка с имената на екипажа. Ахмад показва документа си за самоличност. Фамилията му съвпада с тази на изчезналия капитан. Той знае и какво е превозвал корабът.
„Бяха натоварили сол от Ал Ариш. Превозваха сол с всички документи“, категоричен е Ахмад Надаф.
Корабът е собственост на компанията Baraka Shipping, регистрирана в Турция. Опитите ни да се свържем с нея остават без резултат. На посочения телефон служител настоява въпросите да бъдат изпратени писмено. Отговор на запитването ни не получаваме.
Справка в специализираните платформи за корабоплаване показва, че Alfa Watan е единственият кораб, собственост на компанията.
„Познавам собственика, сириец е. Мисля, че е в Сирия в момента. Собственикът на кораба е в контакт с българските власти, но не знае нищо за кораба“, казва още Надаф.
Освен брат му, сред екипажа има и негови приятели. Едно от момчетата е на 21 г. и това е било първото му плаване.
В Сирия близките на моряците продължават да чакат новини. Морякът Бадр Маджи също познава хора от екипажа на Alfa Watan.
Екипажът на Alfa Watan е от моя район. Повечето моряци са млади. Познавам капитана – той е човек с голям опит. Той е честен човек и всички хора в Тартус, Сирия, го познават. Семействата на моряците все още се надяват, че те може да са в безопасност“, споделя Бадр Маджи, моряк от Сирия.
Случаят с Alfa Watan не е изолиран инцидент. В рамките на дни няколко търговски кораба са поразени в Черно море – близо до България и Румъния.
На 5 октомври турският товарен кораб ROYAD MAMMADOV потъва след удар с дрон в румънската изключителна икономическа зона на Черно море. Двама моряци загиват, а 11 са спасени.
Ден по-късно корабът Alfa Watan, плаващ под флага на Того, е атакуван на около 70 морски мили източно от Бяла, в изключителната икономическа зона на България. Екипажът е от 12 души. След инцидента моряците са обявени за изчезнали.
На същия ден е атакуван и товарният кораб ABLE, плаващ под флага на Палау, на около 55 морски мили североизточно от нос Емине. Екипажът от 18 души е евакуиран, двама моряци са сериозно пострадали.
В следващите дни са поразени още два плавателни съда в българската изключителна икономическа зона.
CHELSEA 3, плаващ под малтийски флаг, е ударен на около 18 морски мили от брега срещу Бяла. Петима от общо 15 души на борда са леко пострадали.
Друг кораб – HS DIGNITY – е ударен на около 17 морски мили източно от Крапец и потъва край Шабла. Петима членове на екипажа са спасени, а останалите са обявени за изчезнали.
На 14 октомври танкерът YARA J, плаващ под флага на Коморските острови, съобщава за инцидент и пожар в румънски териториални води. Екипажът е в безопасност.
Ден по-късно танкерът WINE TRADER, плаващ под флага на Сан Марино, се запалва край румънския бряг, в района на Сулина. Осем членове на екипажа са обявени за издирване. Причината за пожара към момента не е известна.
При част от случаите има данни за атаки, а при други причините за инцидентите предстои да бъдат установени. А България все още няма официална позиция чии са дроновете.
Президентът Илияна Йотова свика Консултативния съвет за национална сигурност във връзка с рисковете и заплахите за морската сигурност и критичната инфраструктура на България. Съветът призова за засилване на морското наблюдение с безпилотни системи и ускорена модернизация на въоръжените сили в тясно сътрудничество с НАТО и ЕС.
Но за корабособствениците и екипажите рискът вече е съвсем реален.
„Повече от двеста кораба са ударени в последните две години в Черно море и Азовско море. Просто не беше толкова близко до нашите брегове. И е много жалко, че има загубени човешки животи. Корабите, вероятно за да се чувстват по-в безопасност, започнаха да плават по-близо до бреговете. Това се случва вече повече от две години и наистина трябва да се вземат някакви мерки, за да може този конфликт да се ограничи, да спре и да се върнем към нормалния начин на работа“, коментира кап. Александър Калчев.
След потъването на Alfa Watan започва спасителна операция. Тя продължава приблизително 14 часа, но нито един от изчезналите моряци не е открит. За близките им въпросът остава - можело ли е търсенето да продължи по-дълго?
„Мисля, че много бързо спряха търсенето. Ако хората са с жилетки, може да стоят два-три дни над водата. Трябваше да продължат да търсят, защото когато потъне кораб, в следващите часове някой от екипажа може да излезе на повърхността“, смята Ахмад Надаф.
Докато близките чакат отговори, корабособствениците трябва да решават как да продължат да плават в район, в който рискът вече има и пряко финансово отражение. Черно море е важен морски път, който свързва Европа и Азия със световните пазари. През него се изнасят значителни количества зърно, петрол и други суровини. Нарушаването на корабоплаването в региона може да се отрази не само на съседните държави, но и на международните доставки.
„Русия е държавата с най-голям износ и производство на пшеница. Украйна също е сред лидерите и през Черно море излиза сериозен процент от зърното. Това е изключително важно за страните от Средиземноморието, най-вече Северна Африка – Египет, Алжир, Тунис. Европа също е сериозен консуматор на зърно, най-вече от Украйна в последните години. Оттук излиза и немалко петрол“, отбелязва кап. Калчев.
През 2025 г. през Босфора са преминали над 40 000 кораба, превозващи повече от 422 милиона тона товар.
Тези числа показват мащаба на търговския поток през турските проливи. А когато рискът за корабите се увеличава, това се отразява и на цената на превоза.
Размерът на застраховката зависи от стойността на плавателния съд и от неговия товар. При по-новите и скъпи кораби допълнителната премия може да означава сериозен разход.
Но поскъпването на застраховката има и друг ефект. За да ограничат разходите и да се придвижват по-близо до райони, които смятат за по-безопасни, някои кораби променят маршрутите си. Така трафикът се измества към крайбрежните зони, а опасността се приближава до брега.
Когато плаването се превръща в риск за живота, все по-трудно е да се очаква, че екипажите ще приемат работа в опасни райони.
Икономическите последици са само част от картината. Според арабиста проф. Владимир Чуков атаките в Черно море трябва да се разглеждат и в по-широк геополитически контекст. Той прави паралел с напрежението около Ормузкия проток – един от най-важните маршрути за световните доставки на петрол.
„Очевидно войната в Украйна влезе в коренно различен етап. Тактиката се промени. Трябва да гледаме оригинала, който е Ормузкият проток. Неслучайно някои експерти наричат нашата черноморска крайбрежна ивица „европейският Ормуз“. Има много прилики. Това са два процеса, които по-скоро си приличат, отколкото се различават“, казва проф. Чуков.
Морската сигурност е под натиск и в Близкия изток. По данни на Международната морска организация за периода март–октомври тази година са регистрирани 113 инцидента с плавателни съдове в района. Около една четвърт от тях са в Ормузкия проток.
„Има сходство в отношенията на Иран към арабските държави в Персийския залив, които са подпомогнати от Съединените американски щати. Тук е същата схема – Русия гледа на нашите държави, най-вече България, Румъния и Турция, които помагат на Украйна. Тази ескалация според мен е свързана с един много важен поток – енергийната сигурност. Тук сигурността обаче е не толкова енергийна, колкото продоволствена“, допълва проф. Чуков.
Според Чуков последствията могат да бъдат най-тежки за държавите, които зависят от вноса на зърно и енергийни ресурси. Когато морските маршрути са застрашени, несигурността се пренася върху цените, доставките и ежедневието на хората далеч от бойните действия. Анализаторът вижда и връзка между атаките срещу корабоплаването, натиска върху енергийните пазари и отношенията между Москва и Техеран.
Черно море е едновременно ключов маршрут за украинския износ, зона на военни действия и пространство, в което корабите се движат в близост до бреговете на няколко държави, включително членки на НАТО.
Когато граждански кораби попадат под удар, границата между военния конфликт и международната търговия става все по-тънка. А цената се измерва не само в застрахователни премии и забавени доставки, но и в човешки животи. Корабособствениците трябва да намерят баланс между икономическата логика, безопасността на екипажите и риска от нови атаки. Но нито един маршрут не може да гарантира защита, ако търговските кораби продължат да бъдат въвличани във военните действия.
За близките на изчезналите моряци войната не е геополитическа стратегия. Тя е телефон, който не отговаря, и надежда, която отказва да угасне. За корабособствениците тя е все по-скъп риск. А за държавите по черноморското крайбрежие – заплаха, която вече се случва опасно близо до брега.
Морските маршрути свързват държави, пазари и хора. Но когато се превърнат във фронтова линия, последствията излизат извън пределите на морето. А някъде далеч от брега семейства продължават да чакат отговор на най-важния въпрос: ще видят ли отново своите близки...
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
