Неочаквана стабилност на горивните частици от Чернобил: Германски учени с ново откритие

Радиоактивните частици, изхвърлени при аварията в Чернобил, остават изненадващо стабилни 40 години след катастрофата, сочи ново проучване, отразено от ScienceAlert. Констатациите са публикувани в Journal of Hazardous Materials от екип на Университета „Лайбниц“ в Хановер и Центъра „Хелмхолц“ в Дрезден-Росендорф (HZDR) в Германия.

Изследователите са анализирали шест горивни частици, събрани от Чернобилската зона на отчуждение, разделени в три категории според случилото се с тях по време на експлозията на реактора. „Има три класа такива частици“, казва физикът Тобиас Вайсенборн. „Първо, частици, които химически и физически са все още много сходни с ядреното гориво уранов диоксид. След това частици, които са частично или напълно обвити или слети с циркониевия си слой. Третият тип е създаден, когато графитният модератор се е възпламенил.“ Пробите са с размер 8–50 микрометра, информира БГНЕС.

Използвана е техника за дифракционен анализ, като частиците са завъртани в рентгенов лъч, фокусиран до 100 микрометра – около дебелината на човешки косъм. „Измервахме всяка частица от 2000 различни ъгъла, за да уловим всички отражения без прекъсване“, обяснява кристалографът Кристоф Хениг от HZDR. И при трите типа структурата, съдържаща ядреното гориво, е останала до голяма степен непокътната, което подсказва по-голяма химична стабилност от предполаганата досега.

„Горивните частици от Чернобил действат като забележително устойчиви резервоари“, пишат изследователите. Според тях това означава, че частиците може да отделят радиоактивен материал в околната среда по-бавно, отколкото се очакваше. Констатациите могат да помогнат за по-добра оценка на дългосрочните рискове за околната среда, но радиоактивният материал остава на мястото си и частиците ще бъдат опасни десетилетия. Вдишването им е изключително опасно за здравето, а вятърът, ерозията или преминаващи животни могат да ги вдигнат от земята.

Авторите признават, че шестте частици от две места са малка извадка. „Дори ако в някакъв момент получим определени средни стойности, все още няма да можем да правим универсални твърдения за здравните рискове в района. Дори ако частиците се разпадат до голяма степен по еднакъв модел, винаги ще има изключения – по-устойчиви частици, които ще отделят радионуклиди по-късно“, казва Вайсенборн. Оценката на рисковете в Чернобил ще изисква по-обширни данни за по-дълъг период.