Българското Черноморие е наситено с изключително богата история, датираща от хилядолетия преди Христа. Спокойно може да се каже, че нашите брегове – не само на сушата, но и под вода – са своеобразна лаборатория, в която може да се проследи историята на човешката цивилизация.
Остров „Св. св. Кирик и Юлита“ и заливът на созополското пристанище са сред местата, които представляват истинско богатство за българската история.
Според доц. д-р Крастина Панайотова, археолог от НАИМ-БАН, остров Свети Кирик е в сянката на остров Свети Иван. По думите ѝ мястото има изключително древна история.
„Тук гръцките заселници, преселници от Йония, от района на Милет, са пристигнали още в последната четвърт на VII век преди Христа и са се заселили на този остров“, обяснява тя.
Според доц. Маргарит Дамянов, археолог от НАИМ-БАН, островът има световно значение, особено в контекста на културната история на Западния свят.
„Днешният Западен свят извежда своята културна история от Античността, от Древна Гърция през Рим до наше време. Навсякъде се занимават с античните гръцки градове. Има специалисти по античните градове в Австралия, в Америка, в цяла Европа и всички тези хора се интересуват от това, което става тук“, посочва той.
„Черно море е малко по-периферна част на античния свят. Не сме в Средиземноморието, не е Милет, не е Ефес, не е Атина, не е Спарта, но всъщност всички се занимават с това. Навсякъде има специалисти, които се вълнуват от него и го следят“, допълва археологът.
По думите му откритията на острова са променили значително представите за древна Аполония.
„Това, което имаме тук, буквално може да се каже, че стана сензационно в един момент, защото Аполония, за която имахме един некропол, внезапно се сдоби със своята свещена част, където вече имаме три храма. Това е безпрецедентно за българската археология със сигурност. Имаме три ранни храма. Те сами по себе си са много интересни – как са построени един спрямо друг“, обяснява доц. Дамянов.
Той описва и как вероятно е изглеждал островът в древността.
„Може да си представите как от античния град, от другата част, която е била на полуострова, хората са гледали към острова. Това, което можем да кажем в момента, е, че е имало три храмови фасади, които са гледали към града. Да не говорим за огромната статуя на Аполон, която е издигната през V век.“
„Ние всичко това в момента малко по малко вече го разкриваме, показваме и хората вече знаят“, допълва той.
Повече от 20 години археологическите проучвания на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ разкриват забележителни обекти в търсене на потвърждение на информация, запазена в различни исторически източници.
Сред находките е масивна структура, за която археолозите предполагат, че може да е свързана с прочутата бронзова статуя на Аполон Лечител.
„Тъй като тази структура е много масивна, изградена от много масивни блокове, а ние намираме само една част от нейната платформа, на този етап можем да предположим като работна хипотеза, че това са останки от поставката, платформата или постамента, върху който е била издигната около средата на V век прочутата бронзова статуя на Аполон Лечител, която е била висока около 13 метра“, обяснява доц. Панайотова.
Това ценно за историята ни място обаче не е устояло на превратностите на времето, за да разполагаме днес с цели архитектурни структури.
Според доц. Дамянов голяма част от древните постройки са били разрушени след приемането на християнството.
„В резултат на приемането на християнството буквално е съсипано това, което е било. Така изглежда в момента след толкова години разкопки. Има много неприятни периоди. Времето, когато са строени сградите тук, също не е било хубав период за археологията“, обяснява той.
„Знаем, че в началото на XX век, когато имаме снимки на Свети Кирик, на повърхността не се вижда нищо. Тоест монументалните сгради от предходните исторически периоди просто ги няма. И сега вече виждаме много ясно, че това се е случило в един кратък период – в раннохристиянския период, след приемането на християнството. Нашите храмове просто са разрушени“, допълва археологът.
Доц. Панайотова посочва, че островът е запазил своя свещен характер през различни исторически епохи.
„От края на VII век до началото на XX век, когато е построено училището, това през повечето време е било свещена територия. Първоначално на Аполон Лечител, след това манастирът „Св. св. Кирик и Юлита“. Запазени са и сведения за малката църквица „Света Тройца“, които са от началото на XX век“, разказва тя.
Безценните археологически останки вече са разкрити, но и до днес остава въпросът какво ще бъде бъдещето на това важно за българската история място.
Доц. Панайотова обяснява, че от години съществува идея за тяхното съхраняване и представяне пред посетителите.
„Тази перспектива съществува от доста години. Така, както си го представяме, след извършването на консервация и реставрация на Рибарското училище, което се намира до тези останки, първо трябва да приключат дейностите по него. Тогава ще можем да махнем така наречената теренна консервация и да се извърши консервация и реставрация на археологическите останки“, обяснява тя.
По думите ѝ това трябва да бъде свързано с плановете Рибарското училище да бъде превърнато в музей, който да се впише в археологическата среда.
Според доц. Дамянов древните структури могат да бъдат представени по начин, който да позволи на посетителите да разберат тяхното значение.
„Тези неща могат да бъдат реконструирани в някакви разумни граници. Тоест да се видят основите на храмовете, да се види тяхното разположение, олтарът, който е пред най-стария ни храм. Всички тези неща могат да бъдат показани, разказани и обяснени на терен“, казва той.
„Такъв пример имаме в София, само че тук говорим за нещо далеч по-ценно според мен. Всичко е ценно, но говорим за нещо далеч по-ранно. А това, в комбинация с една сама по себе си исторически много красива сграда, в която да има музей, където хората да влязат и да видят предмети от този период, ще е просто невероятно“, допълва археологът.
Доц. Дамянов е категоричен, че опазването на културното наследство трябва да бъде приоритет, независимо от възможните икономически ползи.
„Моето мнение може би се различава от мнението на много хора, но всъщност културното ни наследство, което е прекрасно и привлича туристи и международно внимание, трябва приоритетно да го опазваме, дори да не можем да изкараме печалба от него“, заявява той.
„Тоест дори не трябва да мислим, че се занимаваме с това културно наследство и се опитваме да го превърнем в нещо, защото то ще привлече туристи. Това е един чудесен вторичен резултат, който може да помага за издържането на културното наследство, но аз лично се съмнявам, че сме в състояние да излезем на печалба от това“, посочва археологът.
Според него е необходима постоянна институционална грижа.
„Трябва да има грижа и трябва да има институция, която наистина да се грижи за това, а не то да излиза на дневен ред и после да отпада от него. Защото тук има десетилетия работа, преди да стигнем до момента, в който всичко това ще е възможно“, обяснява той.
„Ще идват групи с туристи, ще четат големи табла, на които ще има възстановени храмове, ще има статуята на Аполон, която се издига на някое конкретно място. Всички тези неща ще станат много по-видими и по-осезаеми за туристите“, допълва доц. Дамянов.
Историята на това място не е само на сушата. Не по-малко забележителна и древна е историята, която се крие под водата.
Д-р Калин Димитров от Центъра за подводно наследство към ЮНЕСКО обяснява, че проучванията в Созополския залив продължават от години.
„Тази година осъществяваме петия сезон от една дългосрочна програма за проучване на археологическото наследство в залива на Созопол, която започнахме през 2020 година“, посочва той.
„Тук, в залива на Созопол, под вода има останки от цялото археологическо наследство, което има по българските земи. С някои прекъсвания, разбира се, но всъщност хронологията е изключително дълга“, обяснява д-р Димитров.
По думите му причината за толкова продължителното обитаване на района са неговите природни дадености.
„В миналото това, което днес е пристанището на Созопол, е било крайбрежна лагуна, повече или по-малко свързана с морето. Тя постепенно се е превърнала в морски залив, който след това е станал най-доброто естествено защитено пристанище през Античността по западното крайбрежие на Черно море“, разказва той.
„Продължава да бъде много важно пристанище през Средновековието, а след това е използвано от Третата българска държава като едно от основните военни пристанища по Южното крайбрежие на България“, допълва д-р Димитров.
След десетилетия работа Центърът за подводна археология получава признание и вече има статут на Институт за подводно наследство към ЮНЕСКО.
„Бих казал, че новият статут, новото име, което центърът получи, превръщайки се в институт – дори само от смяната на наименованието се вижда, че това е едно по-високо стъпало“, коментира д-р Калин Димитров.
„Всъщност мисля, че е признание за усилията, които може би две или три поколения изследователи са полагали, за да развиват подводните проучвания в България. Така че това, разбира се, е някакво удовлетворение“, допълва той.
Директорът на института д-р Найден Прахов подчертава, че новият статут носи и допълнителни отговорности.
„Ние се превърнахме в регионален институт за Черно море и Долния Дунав. Това е голяма отговорност във всеки аспект – и по отношение на подводното културно наследство, и по отношение на международните ангажименти. Защото в единия случай ангажиментът е към миналото на България, а в другия – към престижа на България“, заявява той.
По думите му тази отговорност е свързана и с бъдещето.
Според д-р Калин Димитров България е сред държавите, в които се извършват разнообразни подводни археологически проучвания.
„Не е случайно, че именно в България се правят толкова разнообразни подводни проучвания едновременно. Ние проучваме праисторически селища от каменно-медната и бронзовата епоха. Друг екип, но отново със силите на центъра, проучва османско корабокрушение. Трети екип проучва потъналите пристанища от античната епоха“, обяснява той.
„Тоест вижда се, че в няколко различни посоки работим едновременно. И мисля, че продуктът, който имаме като научна продукция, като резултати и открития, е не само на високо ниво, но бих казал, че е на най-високо ниво“, допълва д-р Димитров.
Историята разказва миналото, но бъдещето изисква не просто разказ, а общи усилия не само от Министерството на културата, но и от всички институции, които имат ангажимент към културно-историческото наследство на България.
Д-р Найден Прахов обяснява, че въпреки новия статут институтът все още не разполага с необходимата инфраструктура.
„По закон нашето седалище е в Созопол. Това не е случайно. Но ние нямаме административна сграда, нямаме лаборатории. Всъщност сме институт, който няма необходимата инфраструктура, която трябва да има“, заявява той.
По думите му от години се обсъжда създаването на подходяща база.
„От години планираме заедно с Министерството на културата създаването на такова седалище с лаборатории, с пространство за експозиции, където да представим подводното културно наследство. Основната идея е сградата на така нареченото Рибарско училище да се превърне в музей на черноморските цивилизации, култури и контакти“, обяснява д-р Прахов.
Д-р Калин Димитров посочва, че днес България има много повече възможности за развитие на подводната археология.
„Адаптираме се към възможностите, които дават днешният свят и днешната позиция на България. Защото едно е ситуацията в края на 70-те години, когато е създаден Центърът за подводна археология в една държава отвъд Желязната завеса“, казва той.
„Друга е ситуацията днес, когато България е част от Европейския съюз и от отворения свят и всъщност всички възможности, които биха могли да хрумнат на човек, са на една ръка разстояние“, допълва д-р Димитров.
За реализирането на плановете обаче е необходимо да бъдат решени и административни въпроси.
„Очакванията ни са Министерството на културата да прехвърли управлението на някои от тези сгради, които така или иначе са предвидени за седалище на Института за подводно наследство. Управлението да ни бъде прехвърлено, за да можем да реализираме проекта за лаборатория за консервация на находки от морска среда и да създадем наше седалище“, обяснява д-р Прахов.
„Отправихме предложение да ни бъде прехвърлено управлението или да има съвместно управление и на сградата на Рибарското училище, така че да започнем със собствени усилия да работим, да търсим начини за възстановяването на сградата и превръщането ѝ в такъв музей“, допълва той.
Според директора на института в момента има реална възможност част от плановете да бъдат осъществени.
„В момента има реална възможност да бъде реализирана част от този проект. Това е лаборатория за консервация и реставрация на находки от морска среда по програмата за европейско икономическо сътрудничество – Норвежкия механизъм за култура, който се управлява от Министерството на културата“, обяснява д-р Прахов.
„Ние имаме одобрен, предварително определен проект, по който ще бъде осигурено финансиране за създаването на такава лаборатория и за изграждането на такъв капацитет – да бъдат обучени български реставратори в умения за консервация на находки от морска среда“, допълва той.
По думите му се очаква проектът да започне в края на годината.
„Този проект трябва да стартира в края на тази година, да бъде подписан договор и до 2031 година да бъде реализиран, което ще ни даде реален шанс“, посочва директорът.
Той припомня и ангажиментите на страната към ЮНЕСКО.
„При подписването на международния договор между България и ЮНЕСКО България е поела ангажимент за създаването на седалище на Института за подводно наследство. ЮНЕСКО очаква това да се случи. Очаква това да се случи на остров „Св. св. Кирик и Юлита“, обяснява д-р Прахов.
Директорът на института изразява надежда, че проектът ще получи необходимата подкрепа.
„Надявам се с Министерството на културата да успеем да реализираме този проект с държавна подкрепа. Защото такъв проект не е по възможностите на Министерството на културата. Зад него трябва да застане държавата, защото това ще бъде обект от национално значение, който ще бъде единствен по рода си в целия регион“, заявява д-р Найден Прахов.
Остров „Св. св. Кирик и Юлита“ е изключително важно място за българската история. Необходимо е то да получи нов живот, за да може историята, която съхранява, да бъде разказвана и на следващите поколения.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
