Мирът в Украйна, сигурността в Черно море, поскъпването на живота, държавният бюджет и правомощията на президента бяха сред основните теми, по които Илияна Йотова изложи позициите си в единствения телевизионен дебат преди балотажа на президентските избори. Тя защити решенията си като държавен глава, отправи критики към управлението на служебния кабинет на Андрей Гюров и отговори на обвиненията, свързани с помилванията.
Войната в Украйна: „Мир може да дойде само чрез преговори“
Една от основните теми в дебата беше войната в Украйна и възможностите за постигане на мир. Йотова защити позицията, че конфликтът не може да бъде прекратен единствено чрез военна подкрепа.
„Дълги години след 2022 г. се смяташе, че мирът може да дойде чрез сила. Слава Богу, че всички се убедиха, че това не е възможно. Впрочем позицията на президентската институция от 24 февруари до днес е непроменена – мир може да дойде само чрез преговори“, заяви тя.
Според Йотова предоставянето на допълнително въоръжение води до нови разрушения и човешки жертви, без непременно да приближава края на войната.
Тя подчерта, че Русия трябва да участва в преговорите, тъй като трайно мирно споразумение не може да бъде постигнато без съгласието на една от воюващите страни.
„Няма как да накараш една страна да седне на масата на преговорите само с ултиматуми, декларации, заклинания и когато не даваш никакво предложение за това как да изглежда това мирно споразумение“, посочи Йотова.
По думите ѝ България трябва да има собствена позиция за бъдещото мирно споразумение и да я представи пред европейските си партньори.
Тя направи разграничение между временно прекратяване на бойните действия и постигане на траен мир, като настоя, че са необходими конкретни предложения за окончателното уреждане на конфликта.
Попитана дали би разговаряла с руския президент Владимир Путин, Йотова отговори, че подобен контакт трябва да бъде съгласуван с останалите български институции и да има национален мандат.
Сигурността в Черно море и участието на България във военни инициативи
Йотова постави акцент и върху сигурността на корабоплаването в Черно море след атаките срещу търговски плавателни съдове.
Тя заяви, че още преди около месец е повдигнала въпроса за безопасността в региона пред Общото събрание на ООН.
Според нея решенията за сигурността трябва да бъдат съобразени с конкретните заплахи за България, а страната не бива автоматично да подкрепя всяка международна инициатива, без да оцени последиците за националния си интерес.
Йотова защити и участието на България в европейските инициативи за противодействие на дронове. Тя оспори твърдението, че страната е отказала да се включи в съответната програма, като посочи, че правителството е подало необходимите документи.
Кандидатът за президент заяви, че подкрепя развитието на собствените отбранителни способности на България, включително на съвременни системи за защита.
В същото време Йотова отправи критики към подписаното от служебния кабинет на Андрей Гюров споразумение с Украйна.
Според нея документът включва ангажименти, свързани с реакторите от АЕЦ „Белене“, производството на дронове и участието в т.нар. „коалиция на желаещите“.
Тя изрази опасения, че споразумението може да доведе до участие на български военнослужещи в Украйна след евентуално примирие. Гюров отхвърли тази интерпретация, но Йотова настоя, че подобни решения не трябва да се вземат без достатъчна институционална подкрепа.
Инфлацията и бюджетът: Защитата на доходите е основен приоритет
Значителна част от дебата беше посветена на поскъпването на живота, инфлацията и държавните финанси.
Йотова заяви, че при разглеждането на бюджета за 2027 г. ще следи преди всичко за доходите на най-уязвимите групи, подкрепата за икономиката, инвестициите и мерките за подобряване на жизнения стандарт.
Тя посочи като положителни стъпки планираното увеличение на пенсиите и учителските заплати, подкрепата за майките и младите хора, както и запазването на цените на електроенергията и отоплението.
Според нея правителството трябва едновременно да ограничи бюджетния дефицит и да запази социалните придобивки.
Йотова защити необходимостта от предварителни разговори между институциите, синдикатите, работодателите и неправителствените организации при изготвянето на държавния бюджет.
„Не смятам, че институциите трябва да воюват помежду си“, заяви тя.
Кандидатът за президент разкритикува работата на служебното правителство на Гюров в областта на икономиката.
„Да, вие се справихте с изборите. Оттук нататък започва голямото „но“, защото по време на вашето управление най-много се вдигнаха цените, най-много скочи инфлацията. А вие се оказахте неспособен да се справите с това“, заяви Йотова.
Тя определи създадения от служебния кабинет щаб за стабилността на цените като недостатъчно ефективен.
По думите ѝ част от министрите са работили добре, но отговорните за икономиката не са предприели навременни действия срещу поскъпването и спекулата.
Йотова разкритикува и помощта от 20 евро за горива, като заяви, че според нея едва 16% от хората, за които е била предназначена, са се възползвали от нея.
Еврозоната, референдумът и състоянието на публичните финанси
Йотова защити и позицията си за провеждане на референдум по въпросите, свързани с присъединяването към еврозоната.
Според нея подобно допитване е щяло да даде възможност на гражданите да получат повече информация за очакваните последици от приемането на еврото.
Тя постави под съмнение част от прогнозите за икономическите ефекти от присъединяването, включително очакванията за инвестиции и обещанията, че няма да има повишаване на цените.
Йотова заяви, че е необходимо да се гарантира прозрачност при управлението на публичните средства и при отчитането на бюджетния дефицит.
Тя повдигна въпроса дали предоставените по-рано финансови данни са отразявали реалното състояние на държавните финанси.
В спора за управлението на служебния кабинет Йотова посочи, че по време на седеммесечния му мандат са възникнали затруднения при покриването на държавните разходи.
По думите ѝ Гюров е предложил използването на средства от Българската банка за развитие, за да бъдат осигурени необходимите плащания.
Тя оспори обясненията му за състоянието на фискалния резерв и попита защо следващото правителство е заварило дефицит от близо 3 млрд. евро.
„Боташ“ и споразумението с Украйна
Договорът с турската компания „Боташ“ също предизвика размяна на обвинения.
Йотова защити сключването му с аргумента, че България е трябвало да намери алтернативни възможности за газови доставки след прекъсването на доставките от Русия.
„„Боташ“ тепърва ще бъде полезен на българската държава“, заяви тя.
Кандидатът за президент направи паралел между договора и споразумението с Украйна, подписано по време на служебния кабинет на Гюров.
Според нея и в двата случая става дума за решения на изпълнителната власт, които могат да имат дългосрочни последици.
Йотова настоя, че при поемането на международни ангажименти трябва да има яснота за тяхното съдържание и последствията за България.
Конституцията: „Тази позорна домова книга трябва да бъде премахната“
Йотова заяви, че не смята за необходимо разширяването на президентските правомощия.
„Ако искаш повече правомощия като президент, или не познаваш добре Конституцията, или си жаден за власт. Смятам, че президентът има достатъчно правомощия, записани и в сега действащата Конституция“, посочи тя.
Същевременно кандидатът за президент настоя за промяна на конституционните разпоредби, които ограничават избора на служебен министър-председател.
„Тази позорна домова книга трябва да бъде премахната. Трябва да се огледат много внимателно текстовете как занапред се формира служебният кабинет, така че президентът наистина да има избор, когато трябва да поеме тази отговорност“, заяви Йотова.
Според нея сегашният механизъм създава ситуация, при която отговорността за служебното управление не е достатъчно ясно разпределена между институциите.
Попитана дали отново би назначила Андрей Гюров за служебен премиер, тя отговори положително.
„Ако трябва да влезем в машината на времето – да. Ако не трябваше да влезем – пак да“, заяви Йотова.
Тя обясни, че при предишния избор възможностите ѝ са били ограничени от законодателните изисквания и част от потенциалните кандидати са отпаднали.
Помилванията: „Решението ми е взето по хуманитарни и здравословни причини“
Сред най-острите моменти в дебата бяха обвиненията на Гюров, свързани с решенията на Йотова за помилване.
Тя категорично отхвърли твърденията му и заяви, че всички документи по случаите са предоставени на прокуратурата.
„Изградихте цялата си кампания върху лъжи. Трябва много да не познавате процедурите, по които стават помилванията, за да твърдите такова нещо“, обърна се Йотова към опонента си.
Тя посочи, че решенията са били взети въз основа на предоставените медицински документи и заключения.
„Не мога да допусна, че един български лекар би сложил подписа си под фалшив документ. Решението ми е взето по хуманитарни и здравословни причини“, заяви тя.
Йотова разказа за случай на осъден мъж, намиращ се във Великобритания, чието дете по думите ѝ страда от тежко заболяване и се нуждае от грижите на баща си.
Тя настоя прокуратурата да провери всички съмнения около документите и подчерта, че президентската институция е отговорила на 14 запитвания по темата.
Външната политика, Северна Македония и независимостта на президента
Йотова заяви, че България трябва да отстоява националните си интереси уверено в Европейския съюз.
„Не приемам простия принцип, че не сме голяма сила. Ние сме равнопоставен член на ЕС. Нашият глас е точно толкова равен, колкото на всички останали държави в ЕС“, подчерта тя.
Според нея президентът трябва да представлява страната със самочувствието на държавен глава на суверенна държава.
„Ако на всичко казваш „да“, както десетилетия наред се случваше в България, тогава ти си просто безгласен“, заяви Йотова.
Тя отправи критики и към действията на предишни правителства по отношение на Република Северна Македония, като настоя, че българската позиция трябва да бъде последователна и защитавана пред европейските партньори.
По отношение на политическата си независимост Йотова отхвърли обвиненията, че преизбирането ѝ би довело до концентрация на власт.
Тя заяви, че президентът трябва да работи с останалите институции, без това да означава политическа зависимост.
Финалният призив: „Да бъдем смели, да защитим правото си на избор“
В заключителните си думи Йотова благодари на българските граждани за участието им в изборите и припомни, че балотажът ще се проведе на 1 ноември – Деня на народните будители.
Тя свърза датата с паметта за личностите от българската история, които са работили за бъдещето на страната.
„Нека в този ден бъдем достойни за тях – да бъдем смели, да защитим най-голямото си право – правото на избор“, призова Йотова.
„Да дойдем и да гласуваме, за няколко минути, за няколко часа, и да кажем: „Обичаме България, ще гласуваме за България“, за да може тя да е в сигурни ръце“, завърши тя.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
