Кандидатът за президент настоя за по-активна позиция на България в ЕС и НАТО, разкритикува бюджетната политика и защити споразумението с Украйна. В дебата с Илияна Йотова пред БНТ той постави акцент и върху свободата на медиите, инфлацията и правата на българските граждани.
България трябва да участва активно във формирането на решенията на Европейския съюз, да развива собствените си отбранителни способности и да защитава интересите на гражданите си, вместо да реагира на проблемите постфактум. Това заяви кандидатът за президент Андрей Гюров по време на дебата с Илияна Йотова преди балотажа на президентските избори.
В разговора той засегна сигурността в Черно море, отношенията с Украйна, европейската интеграция на Република Северна Македония, бюджета за 2027 г. и правомощията на президента. По няколко от темите двамата кандидати си размениха остри обвинения.
„Мълчанието не е отбрана“: Гюров за сигурността в Черно море
На фона на атаките срещу търговски кораби в Черно море Гюров разкритикува реакцията на България и заяви, че страната трябва ясно да назове заплахите за сигурността си.
„В крайна сметка пожелание за мораториум всъщност не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана“, каза той.
Според Гюров България трябва да се присъедини към европейските инициативи за защита от дронове и към системите за противоракетна отбрана. Той определи като закъсняло свикването на Консултативния съвет за национална сигурност и заяви, че заседанието е преминало без конкретни решения и цели.
Кандидатът подчерта и необходимостта страната да участва още в началото при изработването на общите европейски решения.
„Ние не трябва да стоим отстрани и да чакаме да наложим вето. Ние трябва да сме там, когато тези решения се създават. Ние трябва да сме в стаята, когато се пише черновата“, заяви той.
Гюров защити и развитието на български отбранителни технологии. По думите му закупуването на скъпи системи, чието доставяне може да отнеме години, не е достатъчно ефективен подход. Той настоя България да участва в разработването на нови технологии, което би създало и работни места с високи доходи.
Йотова оспори част от твърденията му за участието на България в инициативи на НАТО и заяви, че страната вече е подала необходимите документи за включване в програма за защита от дронове.
Споразумението с Украйна и възможностите за българския бизнес
Гюров защити подписаното от него като служебен министър-председател споразумение с Украйна. Според него документът създава възможности за развитие на българската отбранителна индустрия и за участие на наши компании във възстановяването на страната след края на войната.
Той отхвърли твърденията, че споразумението предвижда изпращане на български войници в Украйна.
„Това е рамково споразумение, на базата на което могат да бъдат подписани договори и всеки един от тях подлежи на ратификация от Народното събрание“, обясни Гюров.
По думите му в документа не е предвидено изпращане на български военнослужещи, а участието на български компании във възстановяването на Украйна би могло да донесе икономически ползи за страната.
Той сравни възможностите с ефекта от плана „Маршал“ за следвоенното възстановяване на Западна Европа и заяви, че България има шанс да се възползва от подобен процес.
Гюров защити и тезата, че за постигането на мир са необходими действия за възпиране на агресията.
„Тогава, когато цената на нападението стане твърде висока, само тогава агресорът ще спре своите действия“, заяви той.
Йотова от своя страна възрази, че споразумението съдържа ангажименти, свързани с отбранителното производство и участието на България в „коалицията на желаещите“. Тя заяви, че не подкрепя изпращането на български войници в Украйна нито преди, нито по време на войната, нито след нейния край.
Гюров и френското предложение за Северна Македония
По темата за европейската интеграция на Република Северна Македония Гюров защити френското предложение и заяви, че целта му е била българските условия да станат част от общоевропейската позиция.
Той припомни, че по време на приемането на предложението правителството е било подложено на критики и обвинения в предателство на националния интерес. Според него впоследствие политическите сили са започнали да подкрепят договореното.
Гюров посочи като основно условие включването на българите в конституцията на Северна Македония, което според него е необходимо за защитата на правата им.
Той разкритикува и действията на президентската институция в онзи период, като заяви, че тя е била използвана като трамплин за изпълнителната власт, вместо да допринася за обединение по важните за страната въпроси.
Йотова отговори, че президентската институция е участвала активно в изработването на френското предложение и обвини тогавашния премиер Кирил Петков, че е бил готов да промени българската позиция.
Критики към бюджета и инфлацията
Значителна част от дебата беше посветена на държавните финанси, бюджета за 2027 г. и поскъпването на стоките и услугите.
Гюров разкритикува проектобюджета, като заяви, че предвижда допълнителна административна и данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в размер на около 2 млрд. евро. По думите му се увеличават разходите за администрацията, без да има достатъчно мерки за ограничаване на държавните разходи.
Той посочи и допълнителни 1,5 млрд. евро, за които според него липсва достатъчно конкретика относно предназначението и отчетността. Същевременно, по думите му, не са осигурени необходимите средства за младите лекари, майките и хората на минимална заплата, а около 1 млн. пенсионери ще останат под прага на бедност.
Кандидатът заяви, че като президент би следил за увеличаването на държавните разходи и дълга и би настоявал за по-ясно представяне на решенията и последствията от тях.
„Като президент, който ще бъде балансьор и коректив на властта, ще подкрепям правилните решения, но когато има индикации, че се нарушават правата на българските граждани или се прокарва проектобюджет, който ощетява техните доходи, аз тогава ще наложа вето“, заяви Гюров.
Той защити и действията на служебния си кабинет по отношение на инфлацията. По думите му именно по време на неговото управление цените са нараствали най-бавно през годината, а впоследствие се е стигнало до ускорение.
Гюров заяви, че кабинетът му е разработил механизъм за реакция при различни сценарии на ценова криза и го е оставил на следващото правителство. Той посочи и че по време на управлението му са били предприети мерки за подпомагане на хората с най-голяма нужда и на секторите, които най-бързо прехвърлят поскъпването към крайните потребители.
Йотова оспори оценката му за инфлацията и разкритикува ефекта от помощта за горива в размер на 20 евро, въведена от служебния кабинет.
Фискалният резерв и Българската банка за развитие
В спора за публичните финанси Гюров заяви, че при встъпването на служебния му кабинет във фискалния резерв е имало 6,8 млрд. евро.
Той отхвърли твърденията на Йотова, че правителството му е изпитвало затруднения с осигуряването на средства за заплати, и обясни, че парите, изтеглени от Българската банка за развитие, са били върнати в държавния бюджет.
Гюров обвини предишното управление на банката, че е била използвана като „касичка“ за приближени фирми. По думите му целта на действията на служебния кабинет е била средствата да бъдат върнати под контрола на държавния бюджет.
„Те бяха върнати в касичката на българските граждани, а не в черната каса на властта“, заяви той.
Йотова оспори обясненията му и попита защо следващото правителство е заварило бюджетен дефицит от близо 3 млрд. евро. Гюров отговори, че кабинетът му е оставил 6,8 млрд. евро във фискалния резерв.
Президентът не се нуждае от повече правомощия
Гюров заяви, че не би инициирал промени в Конституцията за разширяване на правомощията на президента. Според него действащите правомощия са достатъчни, но трябва да бъдат използвани по-активно и отговорно.
Той защити и т.нар. „домова книга“, от която се избира служебен министър-председател, като заяви, че ограниченията са необходими, за да не се съсредоточава прекалено много власт в един човек.
Кандидатът посочи договора с турската компания „Боташ“ като пример за рисковете от подобна концентрация на власт и заяви, че страната ще плаща финансовите последствия от него години наред.
По думите му България е парламентарна република и президентът не може да замести изпълнителната власт, но може да бъде противотежест при злоупотреба с власт.
Свободата на медиите и личната отговорност на президента
В дебата Гюров постави и въпроса за свободата на словото. Той попита Йотова как би защитила журналистите, когато представители на изпълнителната власт разделят медиите на „добри“ и „лоши“ и когато пресцентърът на Министерския съвет се използва за предизборна агитация.
По-късно двамата спориха и за решенията на Йотова за помилване на осъдени лица. Гюров я попита дали ще се извини за помилванията на хора, които той определи като наркотрафиканти, и дали смята решенията си за грешка.
Йотова отхвърли обвиненията и заяви, че лично е предоставила документите по случаите на прокуратурата. Тя обясни, че решенията са били взети по хуманитарни и здравословни причини.
В края на дебата Гюров отхвърли и обвиненията, че кампанията му е била основана на лични нападки. Той заяви, че критиките към Йотова са били свързани с нейната отговорност като президент, включително при решенията за помилване, а не с личния ѝ живот.
Той обвини представители на „Прогресивна България“ в разпространение на подвеждащи колажи с неговия образ и определи подобни действия като опит за внушаване на неверни твърдения на избирателите.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
