По следите на корабокрушенията: Разкриваме нови открития на експертите по подводна археология

За четвърта поредна година продължават проучването и разкопките на корабокрушение в залива Урдовиза в Китен. Докато лятото е време за море, по нашите брегове неуморно работят учени под вода.

Подводната археология и нашите учени, изследващи богатото ни историческо и културно наследство, ни поставят сред страните с особено значение за човешката история и цивилизация.

Разкопките под вода са много сходни с тези на сушата като методи, но работата под вода прави научния процес далеч по-бавен и с ограничен ресурс от хора. Нужни са години, за да се стигне до завършени научни резултати.

„Археологията е много бавен процес, особено когато се прави правилно. Корабът Урдовиза е феноменален с това, че е изцяло запазен в морското дъно. Към този момент това е единственият в света кораб, запазен в такава степен и в такова състояние“, казва д-р Драгомир Гърбов, морски археолог от Института за подводно наследство в Созопол.

„Аз съм българин, който живее в Австралия от десетилетия, и откакто направих този избор в моя живот, винаги съм се стремял да сближа двете ни държави колкото се може по-близо. И мисля, че с течение на времето това започна да се случва“, казва д-р Гърбов.

„Доктор Гърбов беше решаващото лице за сключването на този меморандум. Без него нямаше да има такъв меморандум. Доктор Гърбов е един от двамата в Австралия, айде двама и половина, които знаят как да разкопаят кораб“, коментира доц. д-р Крум Бъчваров от Института за морска археология – САЩ.

„Аз бях решаващ при докарването на големия черноморски проект в България. Но знаех, че този проект дава възможността да се изпълни мечтата на българските подводни археолози. Повечето в България се специализират в подводните селища, за тях това е интересно“, посочва доц. д-р Бъчваров.

Българският Институт за подводно културно наследство към ЮНЕСКО е постигнал значителни резултати в изучаването на обекти и селища под вода. Разкриването и разкопките на корабокрушения е друга важна част от работата на учените.

„Потънали пристанищни съоръжения, като доктор Прахов, проучванията му в Несебър. Всичките те са много интересни, но те са коренно различен тип знания в сравнение с корабната археология. Това е чудесно, много се радвам, че стана център към ЮНЕСКО, много се радвам, че стана образователен център към ЮНЕСКО“, казва доц. д-р Крум Бъчваров.

„Това са големи постижения на колегите ни. Но конкретно за корабна археология в България нямаме корабен специалист. Единствените двама българи, които се занимават и разбират нещо от това, колкото и нескромно да звучи, сме доктор Драгомир Гърбов и Моя Милост“, добавя той.

„Много важно за нас е да обучаваме следващото поколение, да основем българска програма за подводна археология на потънали кораби, българска програма за подводна консервация с възможно най-много ноу-хау от целия свят“, казва д-р Драгомир Гърбов.

„Истината е, че голямата част от проектите, които имат реални научни резултати в момента, се провеждат в нашия регион – в България, в Турция, в Хърватска. Трябва да кажем, че нашият проект разчита до голяма степен на финансиране от българското Министерство на културата, което е било систематично досега за последните пет години, с едно прекъсване миналата година“, казва още д-р Гърбов.

„Но тук нашата държава играе водеща роля също така. Водещата роля е на България“, допълва той.

„Остава ни фактически да проучим носовия отсек на този кораб, за да можем да предложим пълна реконструкция на плавателния съд“, казва доц. д-р Крум Бъчваров.

„А за мен това е фокусът на интереса ми, фокусът на проучванията ми през всичките тези години. Целта е да проверим една информация, която ни беше дадена и която аз продължавам да намирам за достоверна – за значително по-интересен и по-ранен кораб, който обаче очевидно е дълбоко от ранновизантийския период. Но, за съжаление, той продължава да се крие от нас“, посочва той.

„Всичко, което виждаме до този момент, ни навежда на мисълта, че няма как да ги няма по-старите корабокрушения. Просто са много по-дълбоко и са много по-трудни за намиране“, добавя доц. д-р Бъчваров.

Подводните археологически обекти и тяхното документиране имат своята важна страна освен научната – да бъдат видими за широката общественост. На практика експонирането на суша на открит кораб е почти невъзможна задача.

„Практически невъзможно е на този етап корабът Урдовиза да живее на сушата, да бъде той изваден и експониран“, казва д-р Драгомир Гърбов.

„Потенциално това е възможно, обаче финансовият ресурс, който е нужен за това, към този момент не е наличен. И може би не е оправдано да се инвестира в него, защото знаем от всички досега извадени кораби от морското дъно, като например „Ваза“ в Швеция, или „Батавия“ в Австралия, или „Мери Роуз“ във Великобритания, че това е една продължаваща инвестиция в безкрайност от гледна точка на консервацията и реставрацията на този корпус, който е в постоянен процес на разпад“, посочва той.

„В нашия случай уникалното на кораба Урдовиза е това, че той е изцяло потънал в морското дъно“, добавя д-р Гърбов.

„Има и други запазени кораби на морското дъно, има и извадени кораби от морското дъно. Балтийско море, например, е пълно с кораби, които са изцяло запазени. Нашият обаче е в много плитки води и е потънал изцяло в морското дъно, което го е запазило в много добра степен на консервация“, казва той.

„Така че изваждането на този кораб би могло да стане само детайл по детайл, което означава той да бъде изцяло разглобен на морското дъно и да бъде отново сглобен на сушата. Това са хиляди дървени фрагменти, които трябва да бъдат консервирани поотделно и после сглобени заедно“, обяснява д-р Гърбов.

„Ние в момента разполагаме с достатъчно добри методи и техники да документираме много добре и много прецизно нашия кораб, така че да можем виртуално да го реконструираме с много голяма точност, даже да тестваме не едно от неговите мореходни качества, след като завършим реконструкцията на кораба и след като добием достатъчно информация за неговото ветрилно стъкмяване“, казва още той.

„Ще можем да моделираме как е плавал в морето при различни условия на времето. Експонация под вода е абсолютно възможна. Освен това, това е един достатъчно добър изход както за археологията, така и за публиката“, посочва д-р Гърбов.

Ще бъдат ли открити и по-стари корабокрушения, каквито несъмнено има по нашите брегове, ще покаже бъдещето.