Светът се нуждае не само от повече диалог, но и от повече доверие, повече отчетност и по-голяма способност да действаме заедно. „Хората трябва да бъдат в центъра на този общ отговор. Това заяви президентът Илияна Йотова в речта си пред Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк.
Президентът заяви, че се нуждаем от глобални правила от и за държавите. „Не трябва да има двойни стандарти за малки или големи страни. България ще продължава да брани върховенството на закона“.
Свързана новина
„Днес ООН трябва да докаже не само способността си да обединява държавите, но и способността си да действа“, подчерта президентът.
„Наш дълг е да превърнем свят на безпорядък в свят на международното право и траен мир. Пактът за бъдещето предоставя важни насоки, но трябва да бъде подкрепен с реална реформа“, коментира Йотова.
Според нея Съветът за сигурност трябва да отразява днешния свят с по-справедливо регионално представителство и по-голяма легитимност и ефективност. „България подкрепя разширяването на двете категории членство в Съвета, включително с поне едно допълнително непостоянно място за Групата на източноевропейските държави“.
„Предстоящият избор на генерален секретар също ще бъде избор за бъдещото ръководство на ООН. Благодарим на г-н Антониу Гутериш за отдадеността му в служба на ООН“, коментира президентът.
„Очакваме неговият наследник да притежава визия, смелост и лидерски умения, за да възстанови доверието, да преодолее разделенията и да работи за промяна“, добави тя.
Свързана новина
Войната в Украйна и бъдещето на европейската сигурност
Според Йотова мирът и сигурността са сред основните отговорности на международната общност.
„Мирът и сигурността са наша отговорност. В условията на конфликти, които отнемат хиляди човешки животи и оставят след себе си огромни разрушения, трябва да засилим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия“, заяви тя.
„Основното предизвикателство остава войната в Украйна, чиито последици се разпростряха далеч извън непосредствената зона на бойните действия. Можем ли да разрешим този проблем? Можем ли да намерим решение? Разбира се, че можем. Убедена съм в това. Не е ли време да преосмислим европейската политика за сигурност?“, попита президентът.
По думите ѝ България, като държава членка на ЕС, призовава за провеждането на дебат по тази тема и по по-широкия въпрос за бъдещето на Европа след войната, както и за Европа преди войната.
„И за да започнем този дебат, крайно време е този конфликт да бъде прехвърлен от военното в политическото и дипломатическото поле. Това включва преговори, които изискват диалог и минимално ниво на доверие, подкрепено от подходящи гаранции“, коментира Йотова.
Според нея Европа не може да бъде просто наблюдател. „Тя трябва да бъде реален участник в преговорите за архитектурата на сигурността на континента след края на войната. Европа трябва да може да гарантира собствената си сигурност“.
„Военната сигурност трябва да бъде допълнена от втори стълб на сигурността - договорно-правния стълб, който трябва да гарантира, че изграждането на отбранителен капацитет осигурява повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването“, подчерта президентът.
„За сигурността на Европа трябва да добавим активна дипломация към военната и икономическата сигурност, защото не можем да водим преговори без участието на двете държави - Украйна и Русия“, обясни Йотова.
„Би било безотговорно, ако след края на войната в Украйна не успеем да предложим на европейските граждани нещо по-добро от нова Студена война или нещо още по-лошо“, заяви президентът.
„Имаме нужда от визия за утрешния ден, в съответствие с концепцията за Европа на мира, благодарение на възпираща отбрана и споделена сигурност. Призоваваме Европа да се придвижи към тази цел“, каза Йотова.
„Проблемът в Черно море от регионален стана глобален“
„Войната в Украйна излезе от териториалните води на страните от конфликта и това засяга България пряко днес и сега. Проблемът в Черно море от регионален стана глобален“, подчерта Йотова.
Тя посочи, че регионалните последици заедно с тези от войната в Иран и безводието на река Дунав са риск за продоволствена криза. Президентът постави и въпроса за устойчивостта и баланса на морските екосистеми в Черно море, застрашени в още по-голяма степен от войната в Украйна.
Държавният глава заяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси заедно със страните от региона и всички заинтересовани постигането на съгласие и съвместно действие, за да се осигури свободното и безопасно корабоплаване в Черно море. „Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на ООН“.
Близкият изток и сигурността на морските пътища
В изказването си президентът подчерта и необходимостта от политически решения за деескалация на конфликтите в Близкия изток.
„В Газа не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушение, хуманитарна криза и насилие“, посочи Йотова.
От трибуната на ООН президентът изрази своята почит към капитан Марин Маринов, който загуби живота си в Газа, докато изпълняваше хуманитарната си мисия.
Свързана новина
„Необходимо е да се създадат условия за стабилизиране и възстановяване, надеждни гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление. Единственото устойчиво решение е това за две държави - Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност. Това е единственият път, който може да даде на двата народа перспектива за достоен живот и мирно бъдеще“, заяви държавният глава.
В контекста на развитията около Иран Йотова открои въпроса за сигурността на световните морски пътища и на първо място на маршрута през Ормузкия проток.
Държавният глава заяви, че страната ни подкрепя свободата и безопасността на международното корабоплаване и настоява за пълното спазване на приложимото международно право и Конвенцията на ООН по морско право.
Правата на децата, жените и младите хора
Сред основните теми на изказването на президента бяха и правата на децата и жените.
„Правата на детето и достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора в тях са ключови, за да изграждаме общества, в които всеки е част от решенията, които определят неговото бъдеще“, заяви Йотова.
Свързана новина
Тя подчерта, че неравенствата в света стават все по-дълбоки. България подкрепя конкретни международни усилия в тази посока - от гарантирането на правото на образование на всяко дете до последователното прилагане на Дневния ред „Жени, мир и сигурност“.
Защитата на правата на човека не се измерва само с поетите ангажименти, а с реалните възможности за участие, образование и достоен живот.
Йотова подчерта неизменния ангажимент на България за устойчиви инвестиции в образованието, науката и културата.
„Това е нашата обща цел - общества, в които различията не разделят, омразата не определя, а правата и достойнството на всеки човек са защитени“, изтъкна държавният глава.
„Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните“
„Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие“, изтъкна държавният глава.
„Няма по-голяма отговорност пред нашите народи от това да предадем на следващите поколения свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът - по-силен от езика на омразата, а мирът - по-силен от войната. И България е готова да допринася за това не само като потребител на сигурност, а като създател на сигурност“, подчерта президентът.
