„Лошото е, че се гледат основно анализи и таблици. Когато говорим за статистика, тук не се предвиждат индивидуалните особености. Много промени настъпват в обществото ни на фона на световните събития, които се случват. Обществото е по-скоро изплашено и настроено на вълна оцеляване, отколкото заето с политическите интереси на дадена партия или личност“. Това коментира в „Тази сутрин“ психологът Ина Антонова за познаването на психологията на избирателите.
„Когато говорим за избирателя като маса, като извадка от статистиката, не се вземат предвид индивидуалните му емоционални причини, поради които би отишъл или не би отишъл да гласува. Тези индивидуални причини могат да се видят само в друга статистика – статистиката за покупателната ни способност, която рязко се променя през последните месеци“, отбеляза тя.
“Може би и загубата на доверие към институциите е свързана с промяната на валутата ни. Тя не е основната причина за промяната и повишаването на цените, но в крайна сметка хората със сигурност губят страшно много доверие в политиците и институциите”, посочи психологът.
„По принцип всеки избор се прави първо сигнално и емоционално. Емоцията е основната водеща сила при едни такива мажоритарни избори. Не може всички да бъдат спокойни, както не може всички да бъдат и притеснени. Това са двете крайности на поляризацията на настроението, а ние винаги търсим някъде баланса“, коментира психиатърът Веселин Герев.
„Тук имаше всички черти на психопатологията, особено на първия тур. Меко казано, нагледахме се дори на някои клинични случаи – хора, които на практика не знаеха защо са там и какво трябва да правят. Някои дори не се извиняваха за това и аз на това отдавам ниската избирателна активност. Просто хората емоционално не можеха да припознаят някои, на които биха искали да приличат“, смята той.
„Фолк певицата, която ни показахте, заедно със социалния агент, който, както сам се изразява, в момента е без работа, са събрали пет хиляди гласа. И вие се чудите защо. Защото просто една част от младежката публика ги е припознала и е решила да гласува за тях - през социалните мрежи. Много късно - може би чак на втория тур, стана така нареченото осъзнаване“, посочи психиатърът.
„За мен това е шеговит вот, но това е личното ми мнение. Не мисля, че има сериозност в това да гласуваме за такива атрактивни личности, особено ако избираме главнокомандващ на държавата си.
Така че, ако говорим за протестност, по-скоро хората вече имат една такава избирателна умора. Толкова много избори, толкова много концентрация, която настъпва във времето, и хората започват да се замислят съвсем сериозно за цената на тези избори“, допълни Ина Антонова.
„Освен че не могат да направят избор, те не могат да направят и този пренос – да опознаят кандидата и да го припознаят като този, който би защитавал техните интереси“, посочи тя.
„Но според мен, от моя гледна точка, доверието в президентската институция е малко по-различно. Сякаш хората се умориха от това, че президентът има прекалено малко влияние върху политиката в държавата“, отбеляза още психологът.
„Думата „политик“ отдавна е мръсна дума, защото виждате, че там се работи на принципа на лъжата. Лъжата е една от най-простите форми на психологическа защита. Това са хора, много често с ниска компетентност и ограничени способности, но за сметка на това послушни и агресивни. Това е, което трябва за един политик. Видяхте, че и сега, както при всяка друга кампания, се изля много агресия. Задействаха се, разбира се, страховете на хората, като трябва да кажем, че страхът е основна движеща сила на нашата психика“, коментира Герев.
„Това е червената лампа, която светва винаги, когато човек се чувства малко или много застрашен. Още повече, въртят се едни и същи лица. Те са до болка познати. Много хора са отвратени от тяхното поведение. Защото, виждате, например на едни парламентарни избори хората избират кандидати с определени обещания, а после те правят различни коалиции и сменят политиката си. И общо взето, винаги човекът излиза излъган“, допълни той.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
