При 99,95% обработени протоколи от Централната избирателна комисия Илияна Йотова получава 57,58% от гласовете на избирателите на балотажа на президентските избори. Андрей Гюров събира 39,46%. Данните очертават категорична победа за Йотова, но как изглежда демографският профил на вота и къде отидоха гласовете на кандидатите, отпаднали на първия тур?
„Почти не очакваме така значими промени от тези резултати“, коментираха социолозите Геновева Петрова и Добромир Живков.
Според тях резултатите от паралелното преброяване потвърждават официалните данни на ЦИК.
Избирателната активност – между апатията и демобилизацията
Избирателната активност на балотажа е малко под 30%. За сравнение, през 1992 г. тя е била над 75%, а на първия тур на настоящите президентски избори достигна малко под 23%.
„До голяма степен е апатия. И все пак, разбира се, друг беше зарядът в началото на демократичните промени. Различен е сега“, коментира Добромир Живков.
Социолозите отбелязват и друг проблем – броят на избирателите в списъците, които ЦИК определя преди всеки вот. Според тях той е надценен, което означава, че реалната избирателна активност е по-висока. Колко точно обаче, не може да бъде установено категорично.
„Начинът е пределно ясен. Мисля, че трябва да се мине през активна регистрация, за да се изчистят избирателните списъци. Ние наистина да не говорим всеки път, че сме поставили негативен рекорд“, посочи Добромир Живков.
Според анализаторите е факт демобилизацията на българските избиратели, а президентските избори вече имат различен характер и по-малък обществен заряд в сравнение с тези преди близо 30 години.
Как гласуваха избирателите на „Прогресивна България“?
Значителна част от гласувалите за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април не са подкрепили Илияна Йотова на президентския вот. Според Геновева Петрова това е един от основните изводи от анализа.
„Наистина има много по-малка част от гласувалите за „Прогресивна България“ през април, които излязоха да гласуват и в първия, и във втория тур на тези президентски избори. Дали това е отдръпване по-системно, по-устойчиво на избиратели, е въпрос, наистина, който подлежи на допълнителен анализ, но аз бих казвала категорично, че тези избори показаха, че „Прогресивна България“ загуби наистина така съществена част от подкрепата, от ентусиазма, от доверието, с което беше получила властта през април“, коментира социологът.
По думите ѝ от малко над милион гласа, получени от Йотова, приблизително 600–650 хиляди са на избиратели, подкрепили „Прогресивна България“ през април. Това означава, че подкрепата за президентската кандидатура е под 50% от електората на формацията на Румен Радев.
Останалите гласове идват от други политически сили и от избиратели, които не са участвали в предишния вот. Част от тях са подкрепили Андрей Гюров и Петър Кандев, но делът им не е висок.
Според Петрова Илияна Йотова е успяла да привлече значителна периферна подкрепа извън избирателите на „Прогресивна България“ – приблизително 450 хиляди души или повече, които не са гласували за формацията през април.
Достигна ли се таванът на подкрепата за Гюров и Кандев?
По-рано в ефира бившият лидер на ДСБ Радан Кънев коментира, че демократичната общност е достигнала своя електорален таван.
Геновева Петрова обаче смята, че въпросът остава отворен.
„Трудно мога да поставя под съмнение изказване, направено от един от лидерите на тази общност, но бих казала, че имаме не просто спомени, имаме история, която помни, че този тип гласоподаватели, ако най-общо можем да ги обобщим като дясноцентристки избиратели, са имали подкрепа доста по-висока от тези 760 хиляди гласа, които вчера получи господин Гюров. Така че дали това е таванът, наистина е въпрос на допълнителен анализ“, посочи тя.
Според социолога влияние върху резултата е оказало и поведението на партиите от тази част на политическия спектър. Голяма част от тях не са участвали активно в президентските избори.
ГЕРБ – втората голяма група зад Гюров и Кандев
Около половината от избирателите, подкрепили ГЕРБ на парламентарните избори през април, са участвали и във втория тур на президентския вот. По-голямата част от тях са последвали призива на лидера на партията Бойко Борисов и са подкрепили Андрей Гюров и Петър Кандев.
„Всъщност втората по-голяма електорална група, която стои зад вота за господин Гюров във вчерашния ден, са избиратели на ГЕРБ“, коментира Геновева Петрова.
По думите ѝ повече от половината от гласовете за Гюров не са дошли от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Подкрепата от тази формация обаче е близо до резултата ѝ от април – около 400 хиляди гласа.
Съществена част от вота за Гюров идва и от привърженици на по-малки десни формации извън парламента. Почти 20% са гласове на хора, които не са участвали в предишните избори.
Добромир Живков обаче уточни, че не всички тези избиратели могат да бъдат определени като дясноцентристки. Според него подкрепата за Гюров и Кандев има по-широка периферия.
Обрат в традиционни електорални райони
На балотажа се наблюдава и промяна в подкрепата в райони, които традиционно се свързват с ДПС. В Кърджали, Якоруда и Белица има секции, в които резултатите се обръщат – след като на първия тур са подкрепили Илияна Йотова, на втория избирателите там гласуват за Андрей Гюров.
Подобна картина се наблюдава и в определени секции в Шумен.
Според анализа около 100 хиляди повече избиратели на ГЕРБ са подкрепили Гюров и Кандев на балотажа в сравнение с първия тур. Въпреки това социолозите не смятат, че призивът на Бойко Борисов е довел до съществено активиране на електората на Йотова.
София отново се отличава от останалата част на страната
На първия тур Андрей Гюров и Петър Кандев имат преднина в София, Пловдив, Варна и Благоевград. На балотажа обаче София остава единственият голям град, в който двойката запазва по-висок резултат.
В останалата част от страната подкрепата за Илияна Йотова компенсира разликите. Изключение правят някои секции в Кърджали, Якоруда, Белица, Благоевградска област и Шумен.
„Картината е пределно ясна. Тук няма вече две мнения за това. И този прилив на електорат всъщност наистина показва много широка социална основа на вота за госпожа Йотова“, коментира Живков.
Разминаване между екзитпола и паралелното преброяване
Анализът на данните от изборния ден показва промяна и в начина, по който избирателите декларират своя вот. Според социолозите повече хора са заявили, че не подкрепят никого или са отказали да отговорят, вместо да посочат, че са гласували за Илияна Йотова.
Това поставя въпроса за наличието на ефект на социална желателност – нежелание да бъде публично декларирана подкрепа за определен кандидат.
Геновева Петрова обаче не смята, че срамът е достатъчно убедително обяснение за разликите между първоначалните наблюдения и официалните резултати.
Два ясно очертани електорални профила
Според социолозите изборите очертават две големи групи избиратели. Едната е консолидирана лявопопулистка група, подкрепила Илияна Йотова. В нея, освен избирателите на „Прогресивна България“ и БСП, има и привърженици на „Възраждане“ и по-малки политически формации.
Другата група е определена като дясноцентристка – избиратели, които през годините последователно са заемали позиции, различни в ценностно и политическо отношение от тези на левия популизъм.
Добромир Живков обаче направи уточнение, че проевропейската ориентация не означава непременно дясноцентристка позиция.
„Проевропейско не е дясноцентристко. Тук животът беше до голяма степен геополитически, проевропейското не винаги е дясноцентристко“, посочи той.
Така резултатите от балотажа очертават не само категорична победа за Илияна Йотова, но и съществени промени в електоралните нагласи, мобилизацията и политическата принадлежност на българските избиратели.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
