"Забравените божества" ни пренася в далечни времена на вярвания и богове

Националният археологически институт с музей към БАН представи изложба „Забравените божества“ с над 200 артефакта, която пренася в далечни времена на вярвания и богове.

Експозицията е представена на фона на седмица, белязана с поклонение към пристигналата у нас икона на Чудотворната Хавайска Богородица, което накара много хора да извият опашки, за да я докоснат.

Вярванията и свързаните с тях божества са неизменна част от човешката история. Ние като народ живеем на земи с много история, датираща хилядолетия назад във времето, и тя е част от нас.

„Защо забравените божества? Вярванията присъстват още от най-ранни времена в нашия живот. Присъствали са, но са част от отдавна преустановени култове, които не се почитат и чието значение до голяма степен е забравено в съвремието. Затова и нашият призив с тази изложба е за един ретроспективен преглед на религиозните идеи и вярвания от ранната праистория до втората половина на четвърти век, бележещ упадъка на езическата религия и възхода на християнството“, казва Калоян Праматаров, археолог и куратор в НАИМ-БАН.

По думите му припомнянето е важно с идеите отвъд образите и символите, които представляват експонатите във витрините.

„Когато човек погледне тази апликация на Зевс, сребърна, колко фини детайли са, това няма как да бъде работено,без да се използва микроскоп и да не потънеш в този ръчно изработен образ. Нямам представа реално как са били правени така тези предмети, но действително, когато ги гледаме под оптическо увеличение, единственото, което може, е да се възхищаваме на работата на старите майстори“, казва Чавдар Чомаков, реставратор в НАИМ-БАН.

Изложбата представя праистория, траки и Рим.

„Имаме няколко пласта в тези религиозни идеи и вярвания. Първият и най-ранният е праисторическият. Следва пластът от тракийската религия от първото хилядолетие преди Христа, нейното синкретизиране с олимпийските богове. А последният пласт датира от римската епоха, най-вече от периода II-III век, когато възникват антични градове във вътрешността на тракийските земи“, посочва Калоян Праматаров.

Чавдар Чомаков споделя, че при реставрацията и контакта с предметите се получава нещо различно.

„Бих казал, че да. Много малко хора обръщат такова внимание, каквото вие казвате. Но истината е, че когато човек се задълбочи в реставрацията и въобще в контакта си с предмета, се получава нещо съвсем различно. Особено ако говорим за една дълготрайна работа, но особено под микроскоп, защото по някакъв начин това се превръща в един отделен свят. Свят, който микроскопът свързва предмета с реставратора, което е уникално чувство, разбира се. Атмосфера и послания“, казва той.

„Надяваме се, че чрез експозицията тези послания ще достигнат до зрителите на изложбата“, казва Калоян Праматаров.

Според Чавдар Чомаков някои от нещата леко са се видоизменяли, но в крайна сметка единственото, което обединява всичко, е огромната работа.

„А такава огромна и, бих казал, трудна работа не може да се върши добре без спокойствието и, може да кажем, подкрепата, която получихме от ръководството на института“, казва реставраторът.

Нашата съдба е, че живеем на земи с много история, а езическите вярвания и обичаи са оставили траен отпечатък и до днес, независимо от появяващи се критики от страна на представители на БПЦ.

„Разбира се, но те са част от културно-историческото ни наследство. Те не са жива религия и в такъв смисъл подобна ревност ми се струва донякъде неоснователна. Също, разбира се, винаги зависи начинът, по който се показват тези неща, и най-вече посланието, което кураторите на една изложба отправят. А в случая ние искаме да направим една ретроспектива на това, което е било. Заповядайте на тази изложба, защото тя си заслужава като пресъздадена атмосферичност“, казва Калоян Праматаров.

„Вложили сме изключително съвременни средства на експозиционния дизайн и тя е изключително важна не само в научен, но и в духовен аспект за всеки един от нас. Всички тези предмети надграждат една история, която донякъде и ни съставлява“, допълва той.