Войници, търсещи противопехотни мини, откриват 600-годишен пистолет. Бронзовата тръба се пълнела с барут и стреляла стрели

Бронзово оръжие, открито случайно от войници при претърсване за мини в Южна Корея, може да е на близо 650 години. Находката хвърля нова светлина върху ранното развитие на огнестрелните оръжия на Корейския полуостров.

През ноември 2023 г. войници, претърсващи предполагаемо минно поле на планината Къмсон в югозападната част на Южна Корея, попаднали на малък бронзов предмет на около 10 сантиметра под повърхността. Вместо противопехотна мина те открили оръжие, което може да е било заровено там повече от 600 години, съобщава списание Smithsonian.

След близо три години анализи изследователи от Националния изследователски институт за културно наследство в Наджу идентифицирали предмета като „Хванджа Хватон“ (Hwangja Hwatong) – ранно ръчно огнестрелно оръжие с барут. Наричано още „огнена тръба“, то представлява бронзово оръжие с дължина около 25 сантиметра, датирано към XIV или XV век.

Оръжието има три основни части – гнездо за поставяне на дървена дръжка, барутна камера и дуло, от което се изстрелвал снарядът. Според изследователите вероятно с него са били изстрелвани стрели или други видове снаряди.

Археологическо чудо

Оръжието тежи малко над 900 грама и върху него са гравирани 28 корейски знака. Двадесет и седем от тях са разположени в шест колони върху гнездото за дръжката и съдържат информация за името на оръжието, теглото му, служителя, ръководил изработването му, майстора и непълна дата.

Отделен знак върху дулото – 八, означаващ „осем“, вероятно е служил като инвентарен или производствен номер.

Според превода на Службата за културно наследство надписът гласи: „През 12-ия месец на годината Чонса е изработен Хванджа Хватон. Теглото му е един кън и 14 нян. Под надзора на Нокса Ан Хю-бо; изработен от майстора Сок.“

„Това е изключително откритие с огромна научна, историческа и културна стойност“, заяви Чо Ми-сун, директор на Националния изследователски институт за културно наследство в Наджу, по време на пресконференция, цитирана от Korea Times.

„То произхожда от ключов преходен период между края на династия Корьо и началото на династия Чосон, от който материалните находки на огнестрелни оръжия са изключително редки“, допълни тя.

Според институцията „Хванджа“ обозначава клас на оръжието, „кън“ и „нян“ са традиционни мерни единици за тегло, а „Нокса“ е титлата на длъжностното лице, което е контролирало изработването му.

От 1377 или 1437 година?

Определянето на точната година се оказва по-сложно. В миналото корейците са измервали времето в 60-годишни цикли, като 57-ата година от всеки такъв цикъл е била годината Чонса. Анализът показва, че оръжието е било изработено или през 1377 г., или през 1437 г.

И двете възможности имат голямо историческо значение.

През 1377 г., към края на династия Корьо, военният служител и изобретател Чое Му-сон убедил правителството да създаде Хватон Догам – специализирана институция за производство на барутни оръжия. Ако находката е именно от тази година, тя може да е един от запазените предмети от самото начало на организираното от държавата производство на огнестрелни оръжия в Корея.

Другата възможна дата – 1437 г. – поставя изработването му по време на управлението на крал Седжон Велики, когато корейските инженери активно усъвършенствали огнестрелните оръжия. Няколко години по-късно, през 1445 г., корейските оръжейници стандартизирали нови конструкции на огнестрелни оръжия.

Компютърната томография обаче разкрила заоблена барутна камера, различна от тази при по-късните оръжия от епохата на Седжон. При тях вече се използвали дървени тапи, които позволявали по-голяма част от силата на барутния заряд да се предаде на снаряда.

По-простата конструкция на откритото оръжие следователно наподобява по-ранен етап от развитието на огнестрелната технология.

Защо оръжието е било на планината Къмсон?

Една от възможностите е Хванджа Хватон да е бил използван от корейци, защитаващи земите си.

Ео Чанг-сун, ръководител на научните изследвания в Националния изследователски институт за културно наследство в Наджу, обяснява пред Chosun Daily, че японски пирати някога навлизали по река Йонсан, за да плячкосват района, а планината представлявала важна стратегическа позиция за защита срещу тях.

Планината се намира близо до района на река Йонсан, който исторически е имал важно военно значение. Върхът например се използва от армията като позиция за противовъздушна отбрана от 1966 г.

Най-старото подобно оръжие, откривано в Корея

„При всички случаи това е най-ранното барутно оръжие, откривано в Корея“, посочва Службата за културно наследство.

Барутът – смес основно от сяра, калиев нитрат и дървени въглища – е изобретен от даоистки алхимици в Китай през IX век. Те се опитвали да създадат еликсир на живота, но откритието им впоследствие се превърнало в средство за водене на война.

Първоначално черният барут бил използван само за фойерверки и сигнализация. През X век обаче китайски изобретатели започнали да го поставят в бамбукови тръби и да изстрелват с него снаряди, създавайки ранни оръжия с малък обсег. До края на XIII век тези оръжия вече били изработвани от метал, а технологията се разпространила и извън Китай.

Досега най-старото официално регистрирано корейско огнестрелно оръжие със сигурно гравирана година на производство е „Чонджа Чонгтон“ (Cheonja Chongtong) от 1555 г., според Kyunghyang Shinmun.

Ако новооткритият Хванджа Хватон е от 1437 г., той измества материалните свидетелства за подобни оръжия със 118 години назад. Ако е изработен през 1377 г., разликата достига 178 години.

В музея на университета „Кьонхи“ се съхраняват още две предполагаемо ранни малки оръдия. Тъй като обаче не е документирано къде точно са били открити, изследователите не могат да ги датират със сигурност. Новата находка предоставя на археолозите добре документирана отправна точка за сравнение.

Ли Санг-хун, бивш заместник-директор на Музея на корейската армия, заявява пред Chosun Daily, че артефактът запълва празнина в историята на развитието на огнестрелните оръжия в страната.

„Материалните образци на барутни оръжия от края на периода Корьо и началото на периода Чосон също са изключително редки, което прави находката особено ценна от гледна точка на културното наследство“, посочва Службата за културно наследство.