Летният сезон по нашето крайбрежие е открит и винаги си задаваме въпроса дали морската среда е чиста. Морето крие под своята повърхност един забележителен свят на многообразие, в който протичат важни за нашата планета процеси.
Черно море е истинска подводна лаборатория, където работят наши учени. Едно от местата, което е много важно за протичащите процеси под вода, са морските треви.
„Тези изследвания се провеждат през годините с различни методи, с водолазни наблюдения, със заснемане на морското дъно, с анализ на сателитни снимки“, каза д-р Димитър Беров от ИБЕИ-БАН.
„Това се прави с цел, за да се анализира съдържанието на въглерод и други елементи в седиментите вътре, в зостерните полета, тъй като е известно, че в света те са едни от екосистемите с най-висока продуктивност изобщо на сушата и в морето“, посочи той.
„Морските треви са едни от най-продуктивните екосистеми, осигуряват местообитание за най-различни асоциирани видове“, каза д-р Стефания Клайн от ИБЕИ-БАН.
„В тях живеят много от бебетата рибки от важните за риболова в последствие видове риби. Т.е. те са нещо като ясли“, коментира д-р Диана Деянова, изследовател в Университета в Гьотеборг, Швеция.
„В акваторията на Созополския залив, където работим, има няколко такива полета, които покриват няколко хиляди квадратни метра от дъното. На пръв поглед това е една малка площ, която обхваща само плитката крайбрежна зона на залива, но поради високата продуктивност на тези растения, по наши груби оценки, годишно тези растения дават и съхраняват в биомаса над 15 до 20 тона въглерод, т.е. синтезират биомаса в процеса на фотосинтезата“, каза д-р Беров.
„И това съответства, по най-груби оценки, на между 15 и 20 тона кислород, които се отделят всяка година обратно във водата и в атмосферата“, допълни той.
Работата под вода е важна част за получаване на конкретни данни. Изследванията на площите с морски треви включват не само изучаването на биоразнообразието, но и химическите процеси.
„Стояха под водата между 4 и 5 часа и след като мина това време, влязохме и събрахме, изтеглихме определено количество газ от газовата фаза в цилиндъра със спринцовки. После този газ за 8 месеца се пренася в епруветки, които в последствие се пренасят в лаборатория и се анализират със специален газов анализатор. И след това има много дълъг процес на анализ на данни и още по-дълъг процес на писане на публикации“, разказа д-р Деянова.
„Имаме такива изследвания на морските треви в сравнение със съседните голи седименти. Какво показва това? Биоразнообразието е доста по-високо в морските треви, както и числеността и биомасата на тези организми. Т.е. те са ценни местообитания“, смята д-р Клайн.
„За да има живот във водата, там трябва да има кислород. Кислородът във водата навлиза от атмосферата при обмяна на газове между атмосферата и водата. Когато обаче имаме растения, които фотосинтезират на морското дъно, този кислород се отделя в големи количества долу във водната маса и насища водата допълнително с кислород“, обясни д-р Беров.
„Това подобрява общото състояние на средата. Средата за живот за безгръбначни, за риби, за други растения, които също могат да бъдат там“, допълни той.
„Т са един вид гора, която е под водата. И всички тези безгръбначни, червеи, ракообразни и т.н. се хранят с морските треви и с водораслите, които също живеят там“, каза д-р Клайн.
„Една от техните ползи е, че стабилизират седиментите и предотвратяват ерозията, което е много съществен проблем на крайбрежните екосистеми“, сподели д-р Деянова.
„Водата в заливи, където има морски треви, е доста по-чиста и прозрачна, тъй като тези растения, разположени на морското дъно, имат свойство да забавят морските течения, да улавят тинята и фините песъчинки, които се носят в теченията, и да ги утаяват“, сподели д-р Беров.
„Основният фактор, който влияе негативно на тези екосистеми, е замърсяването на крайбрежните води с органични и неорганични вещества, от бита, от индустрията, от корабния трафик, от непречистени води, от канализации. От научна гледна точка ние имаме шанса да изследваме тази екосистема в конкретните условия на Черно море, как реагира и как всъщност функционира като такава“, посочи той.
Данните, които се анализират и обобщават, са важна част при взимане на решения за общата европейска политика по опазване на морската среда.
„Тези местообитания са едни от приоритетните за опазване по новите европейски директиви. Например, за една от най-новите - законът за опазване на природата. Тридесет процента от морската и сухоземната територия трябва да бъдат защитени, десет процента да бъдат под строга защита“, каза д-р Клайн.
„По принцип при нас едно от затрудненията е, че нашата изключителна икономическа зона е доста голяма, т.е. обхваща голяма площ. Но пък заради особеностите на Черно море с голямата безкислородна зона, всъщност тези местообитания, които има смисъл да се опазват, заемат крайбрежието и шелфа“, посочи тя.
„Там са концентрирани всички човешки дейности на практика и има много голяма възможност за конфликти. Всичко в морската екосистема е свързано и няма как просто да продължат всичките икономически ползи. Ако средата е разрушена и местообитанието е разрушено, просто постепенно това ще повлияе и на всичко“, поясни д-р Клайн.
„Трябва да се предприемат мерки за опазване на околната среда, но и с разбиране към останалите хора, които зависят от морето за прехраната си и за поминъка си“, допълни тя.
Работата на нашите морски биолози е изключително важна и продължава с години. По този начин те ни дават достоверна информация за това какво се случва в Черно море. И на тях може да се вярва.
