Морето е значителна част от нашата синя планета, а неговият простор, сила и красота винаги са предизвиквали хората да го прекосяват. Лодките са претърпели забележителна еволюция, а тяхната геометрия и приспособления за улавяне на вятъра са сред най-забележителните инженерни открития.
Ветроходните регати са част от мореплаването и от морската култура на всяка морска държава, а България не е изключение. По думите на инструктора по ветроходство Добрин Енчев регатата е ветроходно състезание, а ветроходните състезания представляват спортното измерение на плаването.
Според инструктора Явор Колев ветроходството е изключително сложен спорт заради необходимостта от непрекъснато адаптиране към две от най-непостоянните стихии – вятъра и водата.
„Всъщност ние трябва да се движим на границата между две от най-непостоянните стихии, познати на човека – вятъра и водата. И двете са флуиди, и двете се променят непрекъснато. Нищо не стои такова, каквото е било в първия момент“, казва той.
Колев сравнява взаимодействието между вятъра и лодката с музикален инструмент, при който вятърът е въздухът в меховете на органа, а въжетата и останалите инструменти на борда са клавишите, чрез които се постига крайният резултат.
Нашето Черно море има своите особености и география, а ежегодната регата „Варна Чанел Къп“ е сред състезанията, които поддържат и развиват ветроходния спорт у нас.
„Регатите в България са изключително важни и много хора ги подценяват. Нашето море е много хубаво за спортно ветроходство“, посочва Добрин Енчев.
Професионалният ветроходец Красимир Наумов е категоричен, че България разполага с отлични условия за този спорт.
„България е морска държава и смея да твърдя, че има отлични условия за ветроходен спорт и въобще за занимания по ветроходство, защото ветроходството не е само спорт. Има и развлекателно ветроходство“, казва той.
Според него Европа е огромен център на ветроходния спорт, а Средиземно море предлага едни от най-добрите условия за състезания. Той припомня и успехите на български екипажи на международната сцена въпреки ограничените ресурси и липсата на достатъчно финансиране.
Явор Колев отбелязва, че България има традиции във ветроходството, но все още липсват големите успехи на най-високо международно ниво.
„Имаме традиции, за съжаление нямаме много големи успехи, такива, с които да се похвалим с множество медали от олимпиади или световни първенства. Но съобразно нашите възможности се развиваме бавничко“, казва той.
Бившата национална състезателка Диана Маркова разказва за трудностите, пред които са изправени българските ветроходци.
Тя споделя, че по време на състезателната си кариера е обиколила почти всички европейски държави с развита ветроходна култура и е видяла огромната разлика в условията за подготовка.
„В България много често се ходи сам, без треньор, сам се подготвяш, сам си носиш материалната част. Много често се налага дори да си сам във водата, което е абсолютно недопустимо“, казва Маркова.
Според Явор Колев проблемът не е в липсата на талантливи млади хора, а в липсата на работеща система.
„България има таланти, има много талантливи млади хора и хора, които да ги подкрепят. Това, което се чупи при нас, е цялостната система“, посочва той.
Сред основните проблеми представители на спорта посочват и липсата на адекватна нормативна уредба за спонсорството.
„След толкова много години демокрация още нямаме сериозен, нормален закон за спонсорството. Това спира страшно много“, заявява Явор Колев.
Красимир Наумов също смята, че държавата трябва да създаде по-добри условия за развитие на спорта.
„Държавата трябва да създаде възможност. Било то чрез данъчни облекчения, било чрез финансови стимули към бизнеса, било чрез инфраструктура. Има много начини“, казва той.
Добрин Енчев е на мнение, че подкрепата трябва да започва още от детското ветроходство, за да могат повече деца да се докоснат до този спорт.
Освен спортни качества, ветроходството изгражда дисциплина, лидерски умения и способност за работа в екип.
„Този възпитателен ефект от ветроходството учи не просто да караш яхта. То учи да взимаш решения бързо, да си лидер, да бъдеш част от отбор“, отбелязва Красимир Наумов.
Дойчин Марков също подчертава положителното влияние върху младите хора.
„Лятото, когато сме на вода, той стои шест часа в морето без телефон, с едно въже и една лодка, която не е по-голяма от леген. Мозъкът му е абсолютно на друго място“, казва той за своя син.
Според ветроходците морето учи не само на смелост, но и на смирение.
„Дори да си най-опитният моряк на света и да направиш всичко по силите си, за да се справиш със стихията, тя е по-силна от теб“, казва Явор Колев.
Станислав Викторов отхвърля разпространеното мнение, че ветроходството е спорт само за избрани.
„Да, малко е скъп като материална част, но не е за избрани. Това, върху което трябва да се акцентира, е придобиването на богата морска култура“, смята той.
По думите му основната цел е младите хора да се научат да работят в екип и да изградят отношение към морето и мореплаването.
В заключение журналистът Ладислав Цветков отбелязва, че ветроходството действително изисква сериозни инвестиции, но България разполага с всички природни дадености този спорт да се развива успешно.
„В крайна сметка ние сме морска държава. Имаме всички необходими дадености, за да може този спорт да се развива“, посочва той.
