Вече няколко дни зрителите на bTV стават съпричастни с трагедията в Турция след земетресението на 6 февруари благодарение на репортерите на bTV Иван Георгиев и Бесте Сабри. Разговаряхме и с двамата, докато са на терен в Турция за най-големите предизвикателства на професията в такива моменти.
„На такова място картините, които имат силата да се врежат в съзнанието ни, са навсякъде около нас“, казва Иван.
Той разказа за деца, които си играят в калта около импровизираните палаткови лагери в Турция „сякаш всичко, което се случва, е просто наужким“.
Много от преживяванията няма как да бъдат разказани в репортаж. Иван споделя именно едно такова.
„В едно от селата между Адана и Газиентеп спряхме, за да попитаме за посоката. Хората седяха пред една разрушена къща край пътя. Пред колата ни се хвърли млада жена, чийто поглед не може да се опише – накара ни да изстинем. В краката ѝ имаше грижливо опакован вързоп от стари одеяла – тялото на дете, завито като скъпоценна вещ, положена в прахта“, казва той.
А в друг човек Иван Георгиев вижда себе си.
„В Газиентеп, до останките на един от разрушените 11-етажни блокове, млад мъж плачеше неутешимо, изтощен от мъката и риданията си. Пред него нямаше път - очевидно беше загубил прекалено много, може би всичко. И се луташе хаотично и без посока, подкрепян от двама души, които дори не се опитваха да го успокоят - внимаваха единствено да не падне на улицата. По някаква причина това момче ми напомни за мен самия, въпреки че животът ни беше отредил различни роли в този момент“, разказва Иван.
Казва, че работата на подобно място мобилизира до краен предел – и емоционално, и физически.
„Всичко започна с 25-часово пътуване, 36-часово безсъние. Последваха денонощия с оскъдна или никаква храна, без топла вода и повече от няколко минути почивка между задачите ни. Вторични трусове… Всичко това, прибавено към мащабите на човешкото страдание, което ни заобикаля, изтощава безкрайно. Но затова ще мислим, когато приключим работата си тук. Сега няма време“, допълва репортерът на bTV.
Казва, че журналистите са журналисти навсякъде.
„Най-важно е да сме честни с професията, публиката и хората, с които се срещаме. По същество работата ми на подобни места не се различава от всекидневието ми в студиото на bTV Новините. Само декорът е по-различен“, казва Иван.
Надява се да не може да се дистанцира особено от историите, които разказва.
„Една от моите задачи тук е да преживея събитията вместо нашите зрители. Вярвам, че разказвачите на истории трябва да имат особена чувствителност, за да бъдат истински добри в това, което правят“, смята Иван Георгиев.
„Искам да изкажа съболезнования на всички, загубили близки и любими хора. А на тези, които ни подават ръка, когато самите ние имаме нужда, докато отразяваме събитията тук за новините и предаванията на bTV - благодаря, жестът ви няма да бъде забравен“, казва Иван и допълва, че надежда винаги има.
„Ако липсваше надежда, нямаше да сме тук с колегите Красимир Първанов и Марио Николчев“, завършва той.
