Директен, остър и без филтри. Звучи достоверно и с необходимата доза ирония, без да изпада в крайния вулгаризъм, който моментът често позволява. Както във филма му „Всичко си има край“ – история за бруталната корупция в наши дни, която помита безусловно всичко, което не е в неин интерес...
Райко Гърлич рисува една доста отчайваща картина на съвременните Балкани, не само в контекста на световната криза. Корените от ужасно близкото минало трудно могат да бъдат прекършени, защото това, което вече е наяве и сред нас, не просто се е развило и установило с чутовната наглост. То е заразило и онова, което доскоро можеше да бъде спасено.
Дали наистина всичко си има край? Или това е поредното клише, с което се успокояваме, без да вървим към спасение. Дали всеки от нас е бил тих воайор и, гледайки – ключова част от порното, което ни доведе до чалгата – най-вече, в мисленето. Роденият в Загреб режисьор говори...
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Райко Гърлич, в разговор с Даниел Димитров – за еднаквите корени на злото сред балканските страни, за бунта и чистотата, за пропуснатия кадър с Марлон Брандо и Ив Монтан, за идеалния ден без кино. И още: Какви книги не бива да четат политиците на Балканите. Защо Тито все още живее в сърцата, умовете и живота на много хора. Какво би искал Гърлич да знаят внуците и правнуците му за него един ден...
Г-н Гърлич, колко българи Ви казаха „И у нас е същото“, след като гледаха най-новия Ви филм „Всичко си има край“?
- На първата прожекция имаше малко хора, тъй като беше закрита, така че само двама-трима човека ми го казаха...
Плашещо ли е, че демоните на Балканите имат аналогични корени, или така е по-лесно да се търси общо справяне със злото? Възможно ли е заради това да има балканска единност, според Вас?
- Отговорът на този въпрос би трябвало да е много дълъг, ако трябва да е изчерпателен. Но между нас, струва ми се, има съществени разлики. Вие имахте друг тип социализъм. При нас беше софтпорно, така да се каже, докато при вас социализмът си беше хардпорно. И това е важно, защото именно в социалистическия период са корените на днешната корупция, която се развихри с този краен капитализъм, който ни сполетя след това.
Главният проблем е, че в основата на нашето общество стои един грабеж. Всичко, което поколението на нашите родители беше градило години наред, изведнъж, от днес за утре, стан частна собственост. Затова беше и тази война в бивша Югославия. Национализмът беше просто някаква димна завеса, която послужи да се скрие грабежа, да скрие това, че, както се изрази нашият президент – сега двеста семейства ще притежават Хърватия. Майната им! И действително, точно така стана – Хърватия е частна собственост на двеста семейства. Когато ти, в основата на обществото си имаш грабеж, е много трудно да изградиш работещо общество, защото в мазето има тоалетна, която винаги ще смърди...
Филмът не е инструмент за повдигане на бунтове, казвате Вие. Бунтът е инструмент за нашата елементарна психична хигиена, са също Ваши думи. Колко чист се чувствате Вие?
- Мисля, че съм достатъчно чист, за да мога да разказвам истории. За мен е важно, когато разказвам каквато и да е история, да имам яснота каква е моята позиция и гледна точка. В случая, ставаше въпрос за един филм, който разказва как в нашето общество е невъзможно да се бунтуваш, тъй като и в държавата, и в църквата – всичко се върти около парите.
В крайна сметка, единственият начин човек да се бунтува, е да сменя партньорите си, да мами, да лъже... Това е днешната форма на бунт и това имах предвид... Но бунтът е начин да заявиш себе си, да кажеш: „Ето, аз съм тук. Жив съм и не съм просто някаква овца, която послушно върви след стадото“.
Какви книги не бива да четат политиците на Балканите?
- Преди пет-шест години в Белград правиха голяма изложба на тема „Киното и Тито“, и ме поканиха да подбера пет филма, които Тито е добре да види, ако беше жив. Първият, който избрах, беше „Великият Гетсби“. Мисля, че за всеки политик на Балканите Гетсби е задължителен. Защото това е техният идол. Като погледнеш домовете им и техния начин на живот, става ясно, че това е техният идол. Те се придържат към една имитация на живот.
Относно книгите, не мисля, че политиците четат. Може би, с изключение на президента на Хърватия, защото той ми се обади да ми каже, че е прочел книгата ми, което изключително много ме изненада. Но аз не мисля, че те се интересуват от художествена литература, може би, книги за политика, история, но не и художествена литература...
Защо Тито все още живее в сърцата, умовете и въобще в живота на много от хората от бивша Югославия?
- Първо, той е единственият в Европа, създал армия, която успешно се бори с Вермахта. Освен това, Тито поема управлението на една бедна, изостанала, селска страна, и за 20 години я превръща в много развита и напреднала държава. Напълно я преобразява. Тито е Гетсби, той има много разточителен живот, но при смъртта му се установи, че не притежава абсолютно нищо. Няма на свое име нито една къща. Всичките имоти и лукс, които си е позволявал, са публична държавна собственост, и това го отличава от днешните ни политически ръководители.
Освен освен, това той дава на хората една сигурност и спокоен живот. Те имат безплатно здравеопазване, образование, социални грижи – нещо, което днес не е така. Аз съм роден 1947 година, и когато растях, режимът вече беше доста омекнал. Когато исках да уча в чужбина, получих виза веднага. Баща ми навремето 15 години е чакал за виза. Така че това вече не беше същия социализъм.
Действително, начинът, по който Тито преобрази страната, не беше приятен – еднопартийно управление, един начин на мислене – който не е с нас, е против нас, и така нататък. Но той постигна определени резултати и хората сравняват с нашето съвремие. Сега ние имаме така наречената свобода, но страшно много хора са бедни. Когато се разхождаш из Загреб, виждаш стотици хора на моята възраст, които ровят из боклука. Мнозинството от хората на моята възраст в Хърватия са изключително бедни. И на сегашната система въобще не ѝ пука за това.
Май е излишно да Ви питам какво е личното Ви отношение към Тито...
- За мен Тито е герой, който впоследствие се оплеска...
Какво харесват японците във Вашите филми? Имате награда там.
- Този филм беше на английски („Лятото на белите рози“ – бел. а.) и се разпространяваше от най-големия дистрибутор в Япония, което има значение.
Яд ме е, че пропуснах закриващата церемония на фестивала, наложи ми се да тръгна два дни по-рано. Голямата награда за най-добър актьор получи Марлон Брандо, аз бях отличен за най-добър режисьор и с голямата награда за най-добър филм, а председател на журито беше Ив Монтан. За мое голямо съжаление, пропуснах възможността да имам снимка с тях двамата. Но ми се случи нещо любопитно в Япония. Там бяхме с продуцента Майк Дауни и изведнъж някакъв човек ни спря на улицата, извади от торбата си плакат на филма и насред Токио започна да ми се кланя, което направо ме стъписа. Не съм много сигурен какво значи този филм за тях, но случката беше впечатляваща.
Споделихте, че искате да спрете с киното. Как си представяте идеалния ден без кино?
- Работя по нов филм – това е моят отговор (Смее се – бел. а.). Не мога да си представя живота без кино. Мисля си, че съм стар и трябва да спра, но не знам как това може да се случи...
Наскоро ми се обади един многообещаващ млад продуцент. Той спечели „Златна палма“ за късометражен филм в Кан миналата година, има друга „Златна палма“ отпреди четири години... Каза ми, че е прочел един мой сценарий и иска да го заснемем. Казах му, че този филм ще е много скъп, затова досега не е реализиран. Той обаче отвърна: „Нищо, аз ще намеря парите до три години“. Моят коментар беше: Добре, ако вярваш, че след три години ще съм жив (Смее се – бел. .а).
Какво бихте искал да знаят внуците и правнуците Ви за Вас един ден?
- Издадох автобиография и всичко, което искам да им кажа, е написано там (Първото издание на „Неразказани истории“ излиза през 2018 година – бел. а.). Тази книга не беше написана, за да се публикува, но това се случи заради един мой приятел... Написах всичко това заради моите внуци, които са в Америка – за да знаят как дядо им се е озовал отвъд океана.
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Обичащ яденето, пиенето и живота.
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Който обича живота.
Райко Гърлич е роден през 1947 г. в Загреб. Като ученик се занимава с експериментален театър, а по-късно следва философия. През 1967 г. записва кинорежисура в Академията за сценични изкуства в Прага (ФАМУ). По време на следването си там става свидетел и участник в Пражката пролет през 1968 г.
Част от филмографията му е фокус за цензурата на югославските власти – филмите „Всички хора са добри в лошото общество“ (1969), „Възхвала“ (1971), „Питейна вода и свобода“ (1974), „Обича се само веднъж“ (1981) са забранени за публичен показ, но в същото време „Браво, маестро“ (1978) е номинирана за „Златна палма“ в Кан.
През 90-те години Райко Гърлич преподава кинорежисура в Академията за драматични изкуства в Загреб, както и в университети в Ню Йорк и Охайо, където работи и до днес. Той е един от 56-мата основатели на Европейската филмова академия. Основател и директор e на Imaginary Film Academy, където са се обучавали над 250 студенти от 31 държави, и около 40 професионалисти в областта на киното.
На 29-ия „София филм фест“ Гърлич получи „Наградата на София“ за извънреден принос към киноизкуството. Режисьорът представи най-новия си филм „Всичко си има край“, който съчетава елементи на криминален трилър, филм ноар, романтика и сатира, и има послание по отношение на корупцията в хърватската обществено-политическа сфера. Сценарият е негов и на Анте Томич, по произведения на писателя Мирослав Кърлежа. В тази копродукция между Хърватия, България, Сърбия и Черна гора, участват Живко Аночич, Борис Исакович, Йелена Джокич, Емир Хаджихафизбегович, както и българската актриса Анжела Недялкова.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
