„Любовната история на един мърморко“ е искрен, топъл, сърдечен и изключително забавен поглед към любов, която се опитва да пробие две упорити финландски старчета. Стрелите между нея и него прехвърчат, рикошират, но най-вече шокират двамата герои и още повече публиката – с неизбежното, а именно – че всичко е възможно...
Яана Сааринен е ярката половина в тази най-нова творба на Мика Каурисмаки. По сюжет слънчевата актриса буквално залязва, заради консерватизма и „на хапки“ отпускащата се душа на един пенсионер, не по-малко от нея копнеещ за любов. На живо, Яана сякаш току-що е „слязла“ от екрана – само че усмивката ѝ е още по-широка, сърцето – още по-голямо и туптящо, и готово да излезе от тялото, за да ти каже „Здрасти“. Доброжелателността ѝ е упояваща, зареждаща, неподправена... Казано накратко, тя е идеалният представител на най-щастливата нация в света.
Яана е щастие, което обаче не подминава страховете, войната, деградиращата политическа обстановка и икономиката, която не забелязва социалнослабите и възрастните. Тези щрихи правят портрета ѝ още по-достоверен. Взаимното отваряне със събеседника е в ход. И, да, съвсем логично е, такъв човек да не обича да ходи на места, на които не може да разчете емоциите на хората. Безспорен комплимент към нас, българите, по пътя към (не)естественото обезчовечаване...
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Яана Сааринен, която е у нас и като член на международното жури на 29-ия „София филм фест“, в разговор с Даниел Димитров – за мълчаливото общуване с Мика Каурисмаки, неговите пророчески думи и нейните страхове, за живота без числа и за Италия, за любовта и „Обичам те“ на финландски, и как най-щастливата нация вирее на метри от държава, известна с високия процент на самоубийствата.
За първи път получавате хонорар като актриса, когато сте на пет години. Каква беше ролята?
- Моето име тогава дори го нямаше в надписите. Пишеше просто малката Яана. Героинята ми се казваше Лилиан – момиченце, което с брат си бяга от вкъщи, понеже там има насилие, и след това един човек ги взима и се грижи за тях.
По какъв повод получихте съвет от майка Ви да не използвате думата любов твърде често?
- Честно да Ви кажа, нямам никаква идея. Може бе, майка ми е от това поколение, което смята, че това е една много силна дума. Затова ми казваше, че не бива да я използвам прекалено често. Но аз не съм това мнение. Смятам, че трябва да я използваме. Когато решим, можем да кажем „Обичам тази ситуация“, „Обичам това“, „Обичам онова“... Може би, точно затова я използвам често (Смее се – бел. а.).
Направи ми впечатление, че в „Любовната история на един мърморко“ – тази любовна история, думата любов се споменава само два пъти. Не е ли странно това?
- Главният герой на филма е възрастен мъж, така че той, така или иначе, не говори много. Но не знам защо хората си мислят, че когато на финландски кажеш „Обичам те“ е нещо много силно... Смятам, че този главен герой ще се научи с времето да казва по-често „Обичам те“, и то заради моята героиня (Усмихва се – бел. а.).
Хората сякаш все по-трудно казват „Обичам те“ и всичко, свързано с хубавите им чувства един към друг...
- Да, определено е така и не знам защо хората смятат, че трябва да си крият чувствата. Аз вярвам, че трябва да сме по-открити, по-отворени, особено предвид времената, в които живеем. Трябва да си казваме „Приятно ми е да се запознаем“, „Радвам се да те видя“ и „Животът е хубав“, докато не стана ясно, че не е така (Смее се – бел. а.).
Не знам как е тук, но във Финландия вярват, че ако говориш хубави неща, после ще се случи нещо лошо. Не знам защо е така, при положение че ние разполагаме само със сегашния момент и трябва да му се радваме. Може сега да ми е хубаво, а след малко да се ударя и да падна. Но това е животът...
Кога за последен път казахте „Обичам те“ на финландски?
- Казвам го всеки ден на децата си, макар че те отдавна не са деца, а големи хора. Когато пристигнах в София, синът ми ми изпрати съобщение и ми пожела приятно изкарване, а аз му написах „Обичам те“. Разбира се, човек трябва да казва „Обичам те“, когато влага смисъл в тези думи, а не просто така.
Възможно ли е да се случи в реалния живот тази романтична история между двама финландски пенсионери, както е в „Любовната история на един мърморко“?
- Да, едно от големите послания на филма е, че всичко е възможно. Аз, като жена на възраст, много лесно мога да кажа, че тази част от живота вече е приключила и няма нужда човек да рискува, да бъде наранен. Но смятам, че човек наистина трябва да се впусне в любовта, защото всичко е възможно.
Иска ми се да вярвам, че възрастта не е определяща за емоциите. Ето, дъщерята на нашия посланик в София, която е на 16 години, също се разплака от филма...
Има ли момент от Вашето мълчаливо общуване с Мика Каурисмаки, който никога няма да забравите?
- Целият процес с него е незабравим. Аз съм доста приказлива, но когато срещна нов човек, не говоря толкова много, но очаквам човека, в някакъв момент, да започне да приказва като мен. Оказа се обаче, че мълчаливите хора просто си говорят по-малко и, ако не отговарят изобщо, няма какво да се направи. Няма как да ги принудим да говорят. Така че това ме научи на търпение и на доверие, и беше за мен доста образователно.
Имам една интересна история с Мика. Бяхме на фестивал в Любек (Град в северната част на Германия, на Балтийско море – бел. .а). Имахме среща със зрителите след прожекцията. Понеже той е учил кино в Мюнхен, говори немски. По едно време разказваше нещо оживено и цялата публика се смееше. Тогава си казах: „Боже, този човек бил забавен!“ (Смее се – бел. а.). Това съм го виждала и по време на снимките. Но най-важното е, че той, дори да мълчи, присъства. И духом също е там.
През 2019 г. имах щастието да говоря с Мика Каурисмаки, и той сподели, че се възприема по-скоро като антрополог, отколкото като режисьор в чист вид. И това сякаш се усеща от зрителите, усеща ли се и от актьорите, които работят с него?
- Мисля, че ние, във Финландия, го възприемаме най-вече като режисьор (Смее се – бел. а). Интересни са филмите, които прави, ако ги сравним с неговия брат Аки, на когото той е учител. Аки си има и специфичен стил във филмите, докато Мика има много широк спектър. Аз съм гледала и негови документални филми – наистина са впечатляващи.
Струва ми се, че той от нищо не се страхува – разбира се, аз не мога да говоря от негово име. Но смятам, че когато има проект, трябва да се подхожда с доверие, защото има творци, в чиито глави се случват много неща, но тези неща трудно излизат оттам. Затова моята рецепта е да подходя с доверие, а не да критикувам хората и постоянно да се питам кой какво си мисли. Просто се доверявам на екипа и давам най доброто от себе си...
Човек трябва да се доверява и на самия себе си. Много важно е да има смелостта да попита, когато нещо не му е ясно. Много е важно това да се прави и с мълчаливите хора – да имаш куража да ги попиташ, когато не ти е ясно. От актьорска гледна точка, не се възприема много добре, когато се задават въпроси. Защото актьорът вярва, че режисьорът ще го помисли за тъп...
Как си обяснявате този феномен – че най-щастливата нация вирее на метри от държава, известна с високия процент на самоубийствата?
- На първо място, трябва да се запитаме какво е щастието и какво означава щастлив човек. Наистина, във Финландия много неща са добре, но и при нас има проблеми. Никак не е добра ситуацията и в правителството, и в културата. Близо сме до границата... Страхуваме се как ще се развива войната и смятаме, че това отнема от щастието... Как Финландия може да запази щастието си, ако не се грижи за социалнослабите, за възрастните... Така че наистина има много неща, които се наред и още много, за които се тревожим.
Не е добро това общество, което не се интересува от хората, които не се справят в него. Това е все една аз да си кажа: „Аз съм актриса. Работя си, пък хората, които не могат да оцеляват, нека да се спасяват сами“. Да, това изречение, че Финландия е най-щастливата нация в света, е много красиво. Надявам се, нещата да се развият по добър начин и да видим дали ще се запазим все така добре в голямата картина. При нас все още няма просяци по улицата. Срещат се тук-там някои румънци, които искат пари, но мисля, че не е далеч момента, в който и финландците ще започнат да го правят...
Вие самата чувствате ли се свободен и щастлив човек?
- Да (Отговаря, без да се замисля – бел. а.). Определено се чувствам щастлива и свободна, защото знам, че това зависи от мен самата и наистина смятам, че имам един хубав живот, доколкото близките ми са здрави. Мога да кажа от цялото си сърце, че обичам живота, който водя. Разбира се, не знам какво ще стане в бъдеще, но каква полза ще има, ако започна да мисля за това...
Смятам, че основното в живота е да си добър човек. Затова се опитвам да съм добър човек – както за себе си, така и за останалите. Поне опитвам... Не винаги ми се получава, но продължавам да опитвам.
Казвате, че не мислите за живота си чрез числа. Как изглежда един ден от Вашия живот без числа. Кога числата са неизбежни?
- Ден без числа... Много интересно... Тук, разбира се, имам график за събитията, в който пише къде и в колко часа трябва да бъда. Но ми се иска да живея живот, в който това да няма значение. Някой просто да каже „Хайде да ходим някъде!“ и аз да кажа „Добре. Тръгваме“. Обаче на ръката си имам часовник, трябва да следя времето, както и парите – и на тях има числа. Така че с числата е трудно, но без тях не може.
Иска ми се да завършим с още един цитат от разговора ми с Мика Каурисмаки отпреди шест години: „Живеем във време на безумни диктатори, които разделят хората, насаждат негативизъм, включително разделят своите собствени народи“. Кои са Вашите страхове днес като „социално животно“, както Елиът Арънсън нарича нас, човеците?
- Човек, когато започне да мисли за тези неща, се чувства депресиран и безсилен. Смятам, че това, от една страна, ни разединява, но, от друга страна, ни сплотява. Защото ние постоянно обсъждаме и мислим някакви решение. Аз лично съм като едно тригодишно момиченце, което постоянно пита защо. Живеем в един много абсурден свят, който прилича на лошо кино, но наистина трябва да останем сплотени, да се утешаваме един друг. Аз лично бих искала някой да ме утеши, да ми каже, че не е толкова зле и има надежда...
Също така, не ми харесват изречения от типа на „Тук е така“. Сега научих, че в България има корупция, но хората казват „Тук е така“. Не вярвам в това мислене и не смятам, че трябва да приемаме света за лошо място, и че няма какво да се направи по въпроса. Може би съм глупава и наивна, може би, реалистите са много по-критични, но аз си обичам тази моя наивност.
Осъществихте ли мечтата си след премиерата да пътувате до Италия, и защо Италия, всъщност?
- Добре сте ме проучили (Смее се – бел. а.). В това отношение, като цяло съм на принципа „На където ме отвее вятъра“. В момента вярвам в едно, после в друго. Вярвам, че ако е имало предишни животи, аз съм била италианска майка с голямо семейство, която прави паста. Много ми харесва атмосферата в Италия, както и хората, и тяхната енергия. Например, моите деца не могат да разберат защо не искам да пътувам в Азия. Не обичам места, на които не мога да разчета емоциите на хората, да погледна към някого и да не мога да разбера дали е щастлив, тъжен или ядосан... Докато в Италия това е напълно възможно и много ми хареса.
За мен е много важно хората да са експресивни. Например, във Финландия някой може да каже: „Онова, което ми каза преди две седмици, въобще не ми хареса“. Не е ясно защо това не казано на момента, докато в Италия хората си казват нещата веднага.
Освен киноактриса, Вие играете в театър, преподавате, водите събития... Пълен ли е този портрет от професионални дейности?
- Животът е твърде кратък, затова искам да опитам от всичко. Водя обучения за актьори и винаги им казвам, че това, което чуват, не а абсолютната истина, а просто моята гледна точка и моите виждания, изградени през годините. Затова смятам, че мога да го правя... Иначе, от гледна точка на актьорството, хубаво е човек да играе както в киното, така и в театъра, и в телевизията. Все пак, това е нашата професия.
Вашият син Сампса Туомал също е актьор, а май все още не сте играли заедно?
- И двамата играем в един сериал, но когато той се появи, аз вече отдавна бях напуснала тази история. Пет години бях част от тази продукция. Но би било чудесно някой ден да сме заедно на сцената.
Каква роля бихте изиграли двамата заедно?
- Това е много труден въпрос... Всичко друго, но не и любовници (Смее се – бел. а.). Мисля, че и за него това би било странно. Той е добро момче и добър актьор. Аз доста се притеснявам за младите актьори във Финландия, тъй като нашето правителство иска да взима пари от всичко, включително и от културата. В момента има едно пренасищане на пазара с млади актьори, и много от тях просто решават да сменят професията...
Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- Този въпрос ме връща към моята младост, когато бях в една театрална школа. Бяхме 15-ина души. Трябваше да напишем по едно прилагателно за всеки от групата. За мен почти всеки беше написал „Зависи каква е ситуацията“. Аз самата смятам, че в живота е така – всичко зависи от ситуацията.
Иначе, мога да се опиша като щастлива и жива, защото съм щастлива и жива. В някои моменти съм много ядосана и раздразнена, но като цяло, щом съм жива, съм щастлива.. Разбира се, тази списък с прилагателни беше интересен, защото така можеш да видиш как хората те виждат отстрани.
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Живота. (Отговаря, без да се замисля – бел. а.).
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
