Едно обещание на почти 20 години стои недовършено на брега край Царево. В този град няма жители, няма туристи, няма светнати прозорци.
Коста дел Кроко – днес познат като Бетонния град – е изоставено място на Черноморието. Той се намира само на метри от брега на морето в Царево и се простира на площ от 85 декара.
На хартия Коста дел Кроко не е бил просто комплекс. Бил е замислен като малък курортен град с хотел, стотици апартаменти, басейни, подземни улици и къщи във водата. Проект, който е трябвало да промени този бряг и град Царево.
За хората, дали земята си, това е изглеждало като шанс.
„То беше първо хотел, под формата на разрязана топка, уникално красиво нещо. Трябваше в този залив, вътре долу, да има къщички в морето. И същевременно в комплекса, то си е направо град – подземни улици отдолу, с паркоместа, отгоре с електромобили да се движат навсякъде, и същевременно болница, казина“, казва Жечо Фетисов, собственик на земя.
Строежът започва бързо. Толкова бързо, че за местните изглежда сякаш бъдещето вече е дошло.
„24/7 нямаше дъжд, нямаше сняг, няма слънце, нонстоп се работеше, постоянно имаше бригади и ние много се радвахме“, разказва Фетисов.
„Много грандомански проект. Очевидно е имало солидно финансиране, защото аз имам спомен – тази конструкция, която в момента е там, се построи за няколко месеца“, коментира кметът на Царево.
Главните инвеститори са руснаците Константин Циганов и Андрей Панпурин, които обещават да вложат 110 млн. евро в мегакомплекса. Но двамата са експулсирани от България през 2010 г. като сериозна заплаха за държавната сигурност.
Докато тече 10-годишна забрана да влизат в страната, Циганов и Панпурин си прехвърлят дялове от капитала на свързани с тях фирми.
В началото на 2015 година една от тях е обявена в несъстоятелност, върху Коста дел Кроко е наложен запор и дружеството и днес е в ликвидация.
„Никой не ни уведоми по никакъв начин. Както бяха, тука имаше кранове, работеше се, строеше се и всичко се оттегли като техника и всичко спря. После чухме, че са екстрадирани от България инвеститорите и толкова. После веднъж още дойдоха, искаха удължаване на срока на разрешителното, той беше 4 години, искаха 3 години за завършване, което не се започна да се строи нещо“, казва Фетисов.
После машините си тръгват, крановете изчезват, работниците напускат. А хората, които са дали земята си, остават с въпроси, на които никой не отговаря.
„С нас се свърза една брокерска агенция и те бяха посредници. Срещнахме се с инвеститорите и се договорихме да им преотстъпим земята, за да се построи този комплекс. Сключихме суперфицията през 2006-а година. Започна се строителство, но в един момент всичко беше преустановено. Вече 20 години всичко пустее и ние, собствениците, които сме предоставили терена, не знаем какво се случва и не знаем защо се спря строителството. Знаем, че собствениците са руснаци, които бяха екстрадирани от България. Повече нямаме никаква информация“, казва Анна Иванова, собственик на земя.
Анна Иванова е един от собствениците на земя, върху която е отстъпено право на застрояване. Обезщетението, което е трябвало да получи тя и семейството ѝ, са 40 апартамента. Днес апартаменти няма, а върху земята стоят бетонни гиганти.
„В един момент вече започнахме някак си да губим вяра, но ние нямаме потенциала да се справим с това нещо – нито да се застрои, нито да се започне от начало. Финансовите загуби са огромни. Всеки знае каква е цената на строителството и наистина са големи загубите. Говорим за стотици хиляди евро. Може би ако тръгнем да водим дела, евентуално може да се стигне до разрушаването, но каквото и да се случи, не е добър вариант за нас“, казва Иванова.
Фетисов има подобна история. Предоставя 7 декара земя срещу 30 бъдещи апартамента. Спомня си, че тогава Коста дел Кроко не е изглеждал като риск, а точно обратното – проектът бил мащабен и впечатляващ.
„2006-а година, даже малко преди това, когато се свързаха с мен инвеститорите и започнаха да ни обясняват, че ще бъде направен този проект. За времето си беше нещо уникално, много добре направено, изпипано като проект“, казва Фетисов.
„Имаше момент, в който строителните техници ни бяха въвели вътре – ние като собственици на имоти, да видим как се строи, и тези първите постройки откъм морето бяха завършени с гранити и красиво обзавеждане. Да се види“, добавя той.
Този комплекс е бил замислен с мащабите на малък курортен град. Трябва да помещава близо 1000 апартамента в малки жилищни сгради. Днес по коридорите има само бетон и много празни пространства.
Най-тежкото в тази история не е само изгубената земя, не са само парите. Най-тежкото е чакането, защото периодично се появява нова надежда за инвеститор. И след това пак тишина.
„Преди години се свързаха с нас, не мога да си спомня кой беше и представител на какво беше. Хора, които, така ни беше представено, са изкупили дълга на руснаците от Булбанк. Направихме една среща и отново нищо“, казва Иванова.
„И в годините всеки път проблясва, че се е появил инвеститор, който ще закупи комплекса, ще го завърши. Имаше един човек, който се появи впоследствие и ни предложи едни цени да изкупи нашите дялове, които бяха безумно ниски, на фона на това, което беше“, казва Фетисов.
Така Коста дел Кроко остава между минало, което не може да бъде върнато, и бъдеще, което никой не успява да започне отново. Но ако за собствениците това е лична история, за институциите е лабиринт.
Има строеж, има риск, има засегнати страни, но според общината няма ясен адресат, който да понесе отговорността.
Свързахме се и с адвоката на Константин Циганов. Той обясни, че не може да коментира темата без съгласие на засегната страна, с която не може да се свърже и няма връзка от години.
„В момента сме ангажирали нашата дирекция „Данъци и такси“ да провери при абсолютно всички съдебни изпълнители дали са вървели някакви производства по придобиване, защото не е публична тайна и в медиите и в публичното пространство през годините се е казвало, че има придобиване, но никой не се е легитимирал като собственик“, казва кметът на Царево.
А когато собственикът е неясен, отговорността също остава неясна.
„За мен като юрист казусът е интересен и от друга гледна точка. Ние нямаме национално законодателство, което да позволи на държавата в лицето на МРРБ, ДНСК и общината да предприеме каквито и да било действия“, коментира кметът.
„Ние нямаме право да го съборим, ние нямаме достъп до информация кой е собственикът, за да го принудим да си загради наново терена, защото той е заграден с ограда, но не трябва да се допускат някакви инциденти. Вкарваме се в един „Параграф 22“, в който нямаме законодателно решение. Дружеството е в ликвидация, няма никой насреща“, добавя той.
От едната страна на комплекса Коста дел Кроко достъпът е напълно свободен, липсват всякакъв вид ограждения, дори има и следи от гуми.
Така проблемът вече не е само как изглежда мястото. А кой отговаря, ако тук се случи инцидент.
„Изключителна грешка на архитектурата и градоустройството“, коментира кметът на Царево.
Днес „Брегът на крокодила“ стои като сблъсък между две Българии. Едната е от времето на големите инвестиционни обещания, когато морето е изглеждало като терен за строителство. Другата е днешната, която трябва да живее с последствията.
„Не е красива гледката. Мисля, че уронва престижа на града, но за съжаление така се случи с мащабния проект. Най-добрият изход е това нещо да се довърши, но мисля, че няма да се получи“, казва Иванова.
„Не по наша вина за жалост. Е, и ние може да имаме някаква вина“, казва Фетисов.
„Станало – станало. Земята си е наша, така че както е стояла тази земя години, така може пак да стои. И внуци имаме, може при тях да стане“, добавя той.
Коста дел Кроко остава на брега като паметник на едно недовършено бъдеще.
