Да, скъпо е. А казват, че светът никога не е бил по-богат. В абсолютно стойности, това е истина. През цялата си история човечеството никога не е разполагало с повече. Проблемът обаче не е, че нещо го няма, а че го има по особено хаотичен начин. Точно затова и в България днес спорим за цените, за еврото и за поредната кошница с обещание за по-евтин живот.
Обедняване насред забогатяването, скъпотия насред излишъци. Европа май изпуска влака и зависи все повече не от собствената си индустрия, а от внос на стоки и работна ръка. Е, как тогава няма да е скъпо?
Навсякъде, където индустрията отслабва, животът поскъпва. Не само, че изпуска влака, а може би в момента тича по перона с надеждата да се качи на последния вагон на модерната икономика. И тъкмо да го направи, се оказва, че парите, които трябва да инвестира в технологии, май ще отидат за оръжие и отбрана.
С грантове и фондове, малки стартъпи и трохи за иновации няма да стане. Дори с държавна политика не е достатъчно, защото пред това, което се случва в САЩ и Китай в момента, всяка европейска държава е джудже. Бившият италиански премиер Енрико Лета каза миналата седмица в "120 минути", че не се ли обединим в Европа, сме обречени. Лошото е, че влакът май замина, а ние махаме на гарата.
Навремето във Великобритания, родината на последната голяма индустриална революция, първо потеглили пътнически и товарни влакове. Всяка революция е свързана с бум в производството, повече стоки, товари и търговия. Имало обаче един проблем. Железниците започнали да свързват градове, които се движели по собствено време, според дължината на деня.
Бристъл бил 10 минути след Лондон, а Манчестър бил 5 минути пред Ливърпул, така че се случвало когато човек пътува да стига от точка А до точка Б по-рано отколкото е тръгнал, но не защото се връщал назад във времето, а защото липсвал единен стандарт. Това наложило стандартизирането на времето по Гринуичкия меридиан, стандарт, възприет от света, който по-късно бил разделен на часови зони.
Затова някои от най-старите часовникарски марки започнали да произвеждат часовници за служители в сферата на железниците. Това било символът не само на времето, но и на скока на цялото човечество. Сега, погледни смартчасовника, мери пулса и съня, но внимавай да не проспиш времето.
Държавите в западния свят в момента, защото навсякъде е скъпо, се въртят в кръг - кой ще измисли мерки, с които да е по-евтино в скъпото?
"Кошница с грижа" в България през 2026 г. е като "Кошницата за домакинството" в Гърция през 2022 г., "Антиифлационната кошница" във Франция от 2023-та и дори "Новогодишната кошница" в Северна Македония. И в трите случая резултатите бяха спорни, защото и в трите случая веригите сами решаваха какво да има в кошницата.
А там обикновено попадаха най-евтините продукти, или такива с намален грамаж. Навсякъде спорът остана същият - дали цените наистина падат или просто някой по веригата плаща сметката. И в трите случая ефектите не бяха финансови, а преди всичко психологически - да усетят колкото се може повече хора, че чрез кошниците държавата търси по-евтиното скъпо.
Да, в България е по-скъпо.
Но и мерки срещу спекулата нямаше. Контролни органи предимно констатираха надценки, но така и не стана ясно какви мерки вземат, когато ги констатират. А в продължение на години, партии събрали се по сметка в различни правителствени конфигурации раздаваха публични средства с мисъл за следващите избори. Нещо като логиката - Ще взема от теб, за да дам пак на теб. Или дай ми повече, за да ти дам по-малко. Така в момента не говорим колко струва сиренето, защото това е цената на пропиляното време и невзетите мерки срещу спекулата.
Така че само с кошница няма да стане. Нито с мерки тип - да се лъжем, че е по-евтино, но да си е все така скъпо. Няма магическо решение. Особено на европейската гара, на която е все по-тихо, в момент, в който светът сменя часовника, а в Европа още спорим колко е часът. Защото кошница, която да побира изгубеното време, все още никой не е измислил. А времето има най-високата цена.
