Близо 17 часа продължиха в сряда и четвъртък преговорите за решаването на кризата в Украйна между президентите на Франция, Русия и Украйна – Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко, и германския канцлер Ангела Меркел. И завършиха със споразумение за примирие. Документът не е окончателен договор за мир, но дава надежда и добра основа за такъв. Следващите 72 часа обаче ще бъдат решаващи дали това ще се случи.
„Не, това не е подробен мирен договор. По тази причина след срещата на върха на 12 февруари 2015 г. няма да настъпи и всеобхватен мир в Източна Украйна. Но ако внимателно се извърши това, което стои на хартията, има истински шанс за украинците”, пише в анализ германското издание Sueddeutsche Zеitung.
Все още обаче думата „ако” не може да бъде избегната. Мирът е възможен, но само ако всички страни се придържат към ангажиментите си, а това може да се окаже трудно и за Киев, и за Москва. Подобни съмнения вече изразиха Меркел и външният ѝ министър Франк-Валтер Щайнмайер. По думите им първата стъпка е направена, но предстоят много препятствия преди мисията да бъде наречена успешна.
Разногласия още в началото
Още след обявяването на решението за примирие започнаха и разнопосочните интерпретации на документите.
Според Порошенко, например, четирите страни са се договорили всички чужди войници да се изтеглят от територията на Украйна. Путин обаче до днес продължава да отрича да има руснаци, воюващи в източната част на страната.
Статутът на Източна Украйна е един от най-неясните елементи в споразумението. „Темата е изключително чувствителна и може в крайна сметка да доведе до разпад на общия компромис”, пише и Die Welt.
По този въпрос Путин заяви, че част от споразумението е „реформа на конституцията, която да гарантира законните права на хората в Донецк”. Порошенко обаче категорично отрече, че Източна Украйна ще получи допълнителна автономия.
Разлики с предишното споразумение
Анализатори предрекоха провал на споразумението още часове, след като то беше подписано. Причината – сравниха го с предишното примирие от Минск, което беше спазвано ограничено и за кратко и не доведе до никъде разрешаването на кризата в Украйна.
Между двата договора обаче има съществени разлики. Първата от тях е в страните по документа – старото споразумение беше постигнато от преките страни в конфликта, докато днешното е подкрепено от руския държавен глава, който представляваше и сепаратистите, от Запада и от Украйна, което носи значителни гаранции за спазването му.
Освен това документът предвижда не само примирие, но представлява и политически пакт за новия старт в отношенията между Украйна, Русия и Запада.
Въпросът с оръжията
Един от факторите за реализиране на примирието са оръжията. Или по-скоро липсата им. Още в събота трябва да започне изтеглянето на тежкото въоръжение. После да настъпи и същинското примирие. Много от световните лидери обаче се съмняват дали това ще се случи. И такива като президентът на САЩ Барак Обама обмислят действията си, ако и това примирие бъде обречено на провал.
Съединените щати все още се чудят дали да доставят оръжие на Украйна, но според американското издание Washington Post ако се стигне до положително решение, това би била грешка.
Според вестника, ако Вашингтон предостави военна помощ на Киев, това би означавало провокация към Путин, който открито да прати руски части в Източна Украйна, защото „не трябва да се подценява готовността на Русия да се бие”. Освен това САЩ вече познават подобен сценарий със случилото се с Афганистан през 1979 г., пише изданието.
Най-тежките часове предстоят
Сраженията в Източна Украйна продължават и в този час, като жителите на размирните райони се притесняват, че до настъпването на примирието жертвите на конфликта ще нараснат.
Заедно с това остават и много съмнения за това дали ще бъде постигнат истински и дългосрочен мир. Ключов въпрос остава кой и с какви средства ще контролира спазването на примирието, а и не е напълно ясно каква ще е конкретната роля на ОССЕ.
Сериозната работа започва тепърва, като демонстрацията на сила между Путин и Запада най-вероятно ще продължи.
Все пак новото споразумение поставя стабилна основа и за първи път дава толкова голяма надежда за решаване на кризата Украйна. Всички страни обаче трябва да положат сериозни усилия, за да го реализира.