Според новото проучване на Службата на ЕС за интелектуалната собственост (EUIPO) 19% от българите са били подведени да купят фалшиви стоки, това е и най-високата стойност в Съюза.
По данни на агенцията потребителите продължават да срещат трудности при разграничаването на оригиналните от подправените продукти, които могат да породят сериозни рискове за здравето и безопасността.
Освен това за потребителите е трудно да отделят законните от незаконните източници на цифрово съдържание.
На този фон 6,8% от вноса в ЕС, който е на стойност 121 млрд. евро, се съставя от фалшиви стоки като козметика, играчки, вино и напитки, електроника, облекло и дори пестициди.
Много от европейците са ставали жертва на предлагани подправени стоки
Близо един на всеки 10 европейци (9%) твърди, че е бил подведен да закупи подправени продукти, като са налице значителни разлики между държавите членки на ЕС.
Оглавяващи класацията на държавите с най-висок дял на подведени потребители са България, Румъния и Унгария, а с най-ниски дялове са Швеция и Дания.
В глобалния контекст на процъфтяваща електронна търговия според Евростат през 2020 г. над 70% от европейците са пазарували онлайн, като несигурността за предлагането на подправените продукти в интернет пространството продължава да поражда опасения сред гражданите на ЕС. Според проучването 33% от европейците са изпитвали съмнения дали закупен от тях продукт е оригинален.
Търговия с фалшиви фармацевтични продукти
Според доклада опасенията за търговия с подправени продукти са нараснали по време на пандемията от COVID-19.
„Разпространението на подправени лекарствени продукти, като антибиотици и обезболяващи препарати, а наскоро и други медицински продукти - лични предпазни средства и маски за лице, постави това явление в центъра на вниманието, тъй като нарушителите се възползват от несигурността на хората във връзка с нововъзникващи лечебни препарати и ваксини“, пише в проучването.
В световен план се търгуват подправени фармацевтични продукти на стойност 4 млрд. евро.
Участие на престъпни организации
EIPO добавя, че престъпленията с интелектуална собственост се считат за доходоносна дейност, включваща организирани престъпни групи, като все повече доказателства сочат, че съществуват връзки между подправянето и пиратството, както и с други престъпления като трафика на наркотици и на хора, киберпрестъпността или измамите.
„Интелектуалната собственост е един от най-ценните активи на Европа и представлява ключов елемент от нашето социално и икономическо възстановяване, особено за малките предприятия. Пандемията от COVID-19 постави под лупа проблема, свързан с престъпленията с нея заради увеличението на фалшивите лекарства и медицински продукти, които пораждат допълнителна заплаха за здравето и безопасността на гражданите“, заяви изп. директор на EUIPO Кристиан Аршамбо.
Според него това е стар проблем, често свързан с други видове незаконни дейности, който изисква спешни решителни, координирани действия и наскоро е определен като един от десетте най-важни приоритета на ЕС в борбата с организираната престъпност.
Цифровото пиратство също е привлекателен пазар за нарушителите. Налице са значителни загуби при IP телевизията (IPTV) — телевизионно съдържание, което се получава чрез интернет връзка. Всяка година доставчиците на незаконна IPTV в ЕС печелят почти 1 млрд. евро от доставката и потреблението в ЕС на цифрово съдържание, нарушаващо авторските права. Това нанася вреда на създателите на съдържание и на законните предприятия.
Нарушаване на интелектуалната собственост в социалните медии
Проучването изтъква злоупотребата със социалните медии в полза на фалшифицирането на стоки и пиратството. При преглед на милиони публични дискусии във „Фейсбук“, „Туитър“, „Инстаграм“ и „Реддит“ EUIPO установява, че една трета от разговорите относно цифровото съдържание (35%) евентуално биха могли да се отнасят до пиратство на филми и музика.
