Скъпи златни и бронзови късноантични предмети влизат във фонда на Националния исторически музей. Те са открити при проучването на ранновизантийския град Хрисосотира. Сред тях са златни и бронзови монети, съдове, бронзова лампа и бронзова тежест за кантар.
Националният исторически музей (НИМ) проучваза пета поредна година Хрисосотира, разположен на едноименния полуостров между градовете Созопол и Черноморец.
През месец октомври археолозите разкопават структури, разположени в западния сектор на обекта. За първи път е открит участък от южната крепостна стена.
Крепостният зид е открит на южния морски бряг зад скала, който е съхранила частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в пласт, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната епоха, както и от средните векове.
Доказателства за датирането на опожаравянето на сградата са три колективни монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са отлично запазени и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий. От инвентара на сградата са открити и масивна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.
С откриването на този пасаж от стената се поставя и въпросът за оградената площ на Хрисосотира, за която до този момент се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. С откриването на тази част от южната стена се доказва, че обектът е на площ около 100 дка.
В сградата са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Открити са и две северноафрикански амфори, тип Spatheion. Този тип амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през периода 602-615 г.
Експедицията се осъществява със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към Министерството на отбраната, съобщиха от НИМ.
