Сметната палата откри редица пропуски в действията на Министерството на околната вода и водите при изграждане на НАТУРА 2000, съобщават от ведомството. Допълва се, че за голяма част от защитените зони в България не е определен режим за опазването им и се работи неефективно.

При изграждане на мрежата НАТУРА 2000 са открити пропуски в синхронизирането на националното и европейското законодателство. В доклада им се посочва, че към 31 юли 2019 г. министърът на околната среда и водите Нено Димов не е издал заповеди за обявяване на 211 защитените зони от общо 341 одобрени зони в България от Европейската комисия.

Това е трябвало да стане в срок шест години от одобрението, но за повечето зони без заповеди този срок е изтекъл. Забавянето на заповедите е станало причина за стартирането на наказателна процедура от Европейската комисия.

„За собствениците на имоти, попадащи в защитени зони без издадени заповеди за обявяване, не е ясен предметът и целите на защитената зона, общата площ, описа на имотите, както и забрани или ограниченията на дейности и др. Това създава риск да се предприемат действия, водещи до увреждане или унищожаване на местообитания или видове, и се ограничава възможността за получаване на компенсаторни/инвестиционни плащания за пропуснати ползи и извършени разходи”, пише в доклада на Сметната палата.

В документа се посочва, че липсва стратегическа рамка на дългосрочна политик в сектора, а ресорният министър е изготвил Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национален план за опазване на биологичното разнообразие.

Сметната палата определят управлението на НАТУРА 2000 като неефективна заради липса на работещ механизъм за ефективна комуникация и координация между участващите органи и субекти на национално, регионално и общинско ниво, неправителствения сектор. Допълват, че при финансиране на изпълнението на мерките не е осигурена надеждна управленска информация, която да дава възможност за обективна оценка и прозрачно отчитане на публичните разходи и резултата от тях.

Бюджетът на НАТУРА 2000 за периода 2014-2020 г. възлиза на около 1,585 млрд. евро. От тези средства 94% са от Европейски структурни и инвестиционни фондове, 4% от други източници и 2% е национално финансиране от държавния бюджет.

Сметната палата отбелязват, че мониторингът на резултатите по НАТУРА 2000 се осъществява трудно, защото липсва система за контрол. Отсъстват данни за видовете, птиците и местообитанията с подобрено природозащитно състояние в България и данни за степента на съхранение и подобрение на биологичното разнообразие в защитените зони от мрежата. 

На министъра на околната среда и водите са дадени девет препоръки, а на  министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева– две препоръки, като следва да се предприемат мерки за изпълнението им в срок до 31.12.2020 г.