Парламент с 5 партии, в който ГЕРБ е на крачка от абсолютно мнозинство прогнозират от „Алфа Рисърч” в първото изследване на електоралните нагласи, публикувано след началото на предизборната кампания.
От него се разбира още, че песимизмът за развитието на страната продължава да е доминиращ в обществото, а основни институции в страната се ползват с ниско доверие.
Разпределение на силите
„Алфа Рисърч” вижда възможност за сформиране на дясно-центристко парламентарно мнозинство след вота. Хората на Бойко Борисов имат подкрепата на 36.2% от твърдо решилите да гласуват, което би довело до парламентарна група с между 105 и 110 депутати. БСП запазва позициите си от май и получава подкрепата на 22.5% от решилите да гласуват т.е. на „Позитано” могат да очакват 63-68 депутати.
ДПС влиза в кампанията с твърдия си електорат от 12.1 на сто, който би донесъл на движението до 38 депутати. Според социолозите, в 43 НС би трябвало да влязат още Реформаторският блок (5.2%, 16 депутати) и ББЦ (4.4% и 13 народни избраници). Именно формацията на Николай Бареков е единствената, при която се отчита сериозна ерозия на подкрепата от евроизборите насам.
На изборния праг от 4% са АБВ (3.9%), Патриотичен фронт (3.7%). Към тази група с малко по-ниска подкрепа се присъединява и Атака (2.9%).
Сред останалите регистрирани участници по-различими са позициите на „Движение 21“ на Т. Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция „Десните“ с 1%.
На старта на предизборната кампания 3.2 – 3.3 млн. избиратели заявяват намерение за участие в предстоящия парламентарен вот. Ако тази нагласа се запази, това означава малко по-ниска активност в сравнение с предишните парламентарни избори от 2013г.
Около 20% от избирателите все още се колебаят дали да гласуват и ще вземат своето решение в хода на кампанията. Според агенцията, силен протестен вот срещу БСП би могъл да вкара в НС АБВ, Патриотичния фронт или „Атака”.
Недоверие
Песимизмът за развитието на страната, който беляза управлението на кабинета „Орешарски“ продължава да доминира и в началото на септември, коментират социолозите.
Обществото е силно поляризирано в очакванията си за ситуацията след изборите: 30% смятат, че ще настъпи успокояване и по-добро управление, 39% не очакват промени и 30% са на мнение, че отново ще се стигне до конфронтация и нестабилност.
В основата на тези обществени нагласи са както разочарованието от последното управление на БСП, ДПС и Атака, така и неяснотата и притесненията за финансовата ситуация в страната.
Единствен сред държавните институтции, президентът Росен Плевнелиев подобрява позиции през последните месеци. Одобрението за дейността му нараства от 25% през април до 28% през септември, а неодобрението спада от 40% до 34%.
Работата на служебното правителство и премиера Георги Близнашки са непознати за мнозинството избиратели. 20% оценяват положително дейността на служебния кабинет срещу 24% - отрицателно; личният рейтинг на премиера е 21% одобрение срещу 23% неодобрение.
КТБ срина рейтинга на БНБ и Цацаров
Силна критика през последните месеци акумулират две от институциите с ключова роля по решаване на проблема с КТБ – БНБ и главният прокурор Сотир Цацаров.
Одобрението за БНБ, което бе традиционно високо през последните години, към момента е свито до равнище от 11% срещу 48% неодобрение.
Аналогично, рейтингът на главния прокурор спада с 10 пункта в сравнение с април и в началото на септември е 15% положителни срещу 41% отрицателни оценки.