Светът през 2020 г. попадна в хватката на кризата с COVID-19. Обръщайки се назад, притиснати от мерките, новините за покачващия се брой на заразените и жертвите на болестта, задъхващите се здравни системи във всички държави, сякаш не можем да се сетим за нищо друго в новинарския поток освен думите „пандемия“ и „коронавирус“. През годината обаче имаше и други събития, които заслужават да се споменат.

На китайски думата „криза“ се изписва с два йероглифа. Единият означава „опасност“, а другият – „благоприятна възможност“ или „шанс“.

До голяма степен кризата с коронавируса извади на повърхността опасността, като изостри отдавна замразени конфликти и ни напомни за забравените недъзи на съвременните общества, а това е шанс да ги поправим.

Някои от играчите на международната сцена пък видяха в ситуацията шанс за нови геополитически придобивки и реванш срещу стари врагове. Други пък съзряха възможност за промяна.

2020-а не започна спокойно, дори още преди коронавирусът да се разпространи по целия свят и наложи своята да доминиция в дневния ред. Експлозия, ескалация на напрежението и опасност от война белязаха началото на годината, след като на 3 януари американски дрон в Багдад ликвидира влиятелния ирански генерал Касем Сулеймани, архитект на стратегията на Техеран в Близкия изток:

В отговор на убийството на своя висш военен на 8 януари Иран обстреля с ракети бази с американски военни в Ирак и няколко часа по-късно погрешка свали украински граждански самолет със 176 пътници и екипаж:

Този сблъсък постави началото на една ясно изразена тенденция през годината. САЩ бяха изключително активни в региона на Близкия изток и Балканите, а зад това се криеше желанието на Доналд Тръмп да реализира голям външнополитически успех, който да му помогне в предизборната кампания за втори мандат в Белия дом.

Но годината не започна добре за Тръмп. Обитателят на Белият дом се сблъска и с опит за импийчмънт от страна на Конгреса. През януари американският президент представи своя мирен план за Палестина, но отнесе критики, че позициите му са прекалено произраелски и позволява на Тел Авив да анексира земи, които международната общност счита за окупирани:

На 29 февруари САЩ и талибаните подписаха в Доха историческо споразумение, проправящо пътя към изтеглянето на американските военни от Афганистан след 19 години на война. В самия Афганистан започнаха преговори между правителството и бунтовниците, но насилието продължава. На този фон плановете за изтегляне на по-голямата част от американските войски от страната отново доведе до критики към Вашингтон:

Междувременно в Европа Брекзит влезе в сила на 31 януари, но Брюксел и Лондон не успяха да финализират търговското споразумение след „развода“ до 24 декември тази година - само седмица преди изтичането на преходния период. А какви ще са последствията от това споразумение - ще разберем през 2021 г.:

През януари на Стария континент бяха регистрирани първите случаи на коронавирус, но все още никой не знаеше какво предстои, а Брюксел имаше други проблеми. В края на февруари турският президент Ердоган обяви, че отваря пътят към Европа за бежанци, защото ЕС не изпълнява своите финансови ангажименти за тяхната издръжка по споразумението от 2016 г. Анкара беше раздразнена и от европейските критики за нейната политика в Сирия и офанзивата ѝ в Идлиб:

За няколко дни десетки хиляди мигранти се опитаха да преминат в Гърция, но бяха посрещнати със сълзотворен газ на граничната бразда. Лидерите на ЕС пристигнаха на инспекция в „ничията земя“ между Гърция и Турция, а Брюксел започна преговори с Анкара. Българският премиер Бойко Борисов също отиде на посещение при турския президент Реджеп Ердоган:

Новата бежанска криза свърши също толкова неочаквано, както и започна, след като Турция затвори границите си в средата на март, а като основание за това посочи увеличените случаи на новия вирус от Китай. Но като че ли президентът Ердоган излезе с много по-голямо самочувствие и ореола на победител от тази ситуация, което пролича и в последвалите му действия на външнополитическата сцена, където по-късно през годината не се страхуваше да се конфронтира с европейските лидери.

На 11 март СЗО обяви COVID-19 за глобална пандемия. През април половината от човечеството беше под карантина, за да се спре разпространението на вируса. Много сектори на икономиката спряха, бяха обявени и мащабни планове за икономическо възстановяване. Около 115 милиона души се озоваха в изключителна бедност, според Световната банка, а МВФ прогнозира свиване на световната икономика с 4,4%. Пандемията отне живота на над 1,7 милиона души, преди през настоящия месец да започне кампанията по ваксиниране срещу коронавируса в редица страни:

Коронавирусът засили още повече противоречията между САЩ и Китай, а и много от останалите западни страни започнаха да гледат на Пекин с други очи. Тръмп обвини Китай, че е предизвикал глобално масово убийство с коронавируса. После Вашингтон оттегли преференциалния икономически статут на Хонконг в отговор на наложения там от Пекин закон за националната сигурност. Наложени бяха и санкции върху доставките на лидера в 5G технологиите „Хуауей“:

Австралия също влоши отношенията си с Китай, след като подкрепи искането на Вашингтон за разследване на възникването на епидемията с COVID-19 в Ухан. В момента Канбера и Пекин са в дипломатическа война:

Пандемията показа, че Западът не е подготвен за подобно предизвикателство, след като стана ясно, че е напълно зависим за доставките на предпазни маски, множество лекарства и медицински материали от Китай.

През май очите на човечеството се отправиха към звездите. Тази година ще бъда запомнена и с първата космическа мисия, организирано съвместно от НАСА и компанията на милиардера Илон Мъск „Спейс Екс“:

Това беше първата пилотирана американска ракета, изстреляна от 9 години и по думите на собственика ѝ „първа стъпка към мисия за Марс“. Президентът Тръмп пък обяви американско господство в Космоса. А в този успех имаше и българско участие - двама наши сънародници бяха в екипа, изстрелял кораба на "Спейс Екс" в орбита:

Ограничителните мерки срещу коронавируса доведоха до засилване на социалното напрежение по целия свят, което впоследствие намери отдушник в масови демонстрации, макар причините за тях да бяха различни във всяка една страна.

През лятото САЩ, а и много други страни по света бяха обхванати от протести срещу полицейското насилие и дискриминацията на цветнокожите, породени от смъртта на 25 май на афроамериканеца Джордж Флойд по време на арест, при който той бе задушен с полицейска хватка. В много американски градове се стигна до безредици и сблъсъци с полицията:

В Азия в края на юни след историческите продемократични протести в Хонконг Китай прие закона за националната сигурност, който наложи на тази територия, която би трябвало да се ползва с полуавтономия до 2047 г.:

Протести имаше и в Ливан от края на април заради тежката икономическа криза и инфлацията вследствие на пандемията. Но близкоизточната държава щеше да понесе много по-жесток удар. На 4 август огромна експлозия разтърси Бейрут и отне живота на над 200 души. Ранени бяха 6500 души. Пристанището на ливанската столица бе опустошено, цели квартали пострадаха. Взривът бе причинен от пожар в склад с неправилно съхранявани тонове амониев нитрат. Бездействието на властите по случая доведе до още по-големи демонстрации и размирици, кризата в страната се задълбочи още повече:

През септември погледите на международната общност бяха привлечени върху Беларус заради масовите протести срещу преизбирането на президента Александър Лукашенко, определено от опозицията и от Запада като постигнато с измами:

Септември отново беше белязан от дипломатическата активност на американския президент. Доналд Тръмп се опита да сдобри Косово и Сърбия, като покани държавните им глави във Вашингтон:

Подписаното от Александър Вучич и Авдулах Хоти трябва да нормализира икономическите отношения между двете страни, но не решава големият проблем между Белград и Прищина – статутът на Косово. Сръбският президент беше категоричен, че няма да признае областта за суверенна и независима държава.

Все пак Доналд Тръмп успя да постигне исторически пробив на международната сцена. В периода от 15 септември до 10 декември Израел подписа мирни споразумения и нормализира отношенията си с ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко с посредничеството на Белия дом. Иронично, условието, което постави президентът на ОАЕ шейх бин Зайед за сключването на мира, беше Тел Авив да се откаже от анексията на земи на Западния бряг, предвидена в плана на президента Тръмп за региона:

Но докато едни сключваха мирни договори, други подновяваха стари войни. Замразеният конфликт в Нагорни Карабах се разгоря отново на 27 септември. Азербайджан и Армения си прехвърляха вината за ескалацията на напрежението, но моментът за започването на военни действия беше подбран изключително добре - улисани около коронавируса, световните лидери не успяха да реагират навреме. А Баку беше решен да получи реванш за предишното си поражение:

След шест седмици на сражения, отнели живота на над 5000 души и след взаимни обвинения за използване на наемници, през ноември бе подписано споразумение за прекратяване на огъня под егидата на Кремъл, утвърждаващо териториални придобивки за Азербайджан, заради което в Армения започнаха протести срещу премиера Никол Пашинян, че е приел подобно нещо:

Роля в победата на Азербайджан имаше и турският президент Реджеп Ердоган, който подпомогна своя съюзник Илхам Алиев. Това обаче не беше единственият конфликт, в който Анкара се включи през този период.

Заради препубликуването на карикатурите на пророка Мохамед във Франция Турция призова за бойкот на френски продукти, а протести срещу Франция разтърсиха много мюсюлмански страни. Ердоган пък отправи лични нападки към френския президент Макрон и го прати на преглед при психиатър:

Отново карикатурите на пророка Мохамед станаха причина тероризмът да напомни за себе си на Стария континент. На 16 октомври ислямист от чеченски произход обезглави преподавател по история в парижко предградие, след като той защитил карикатурите на пророка Мохамед пред ученици:

На 29 октомври трима богомолци бяха убити с нож в базиликата на Ница от пристигнал неотдавна в Европа тунизиец:

На 2 ноември четирима души бяха убити в ислямистки атентат във Виена, първи по рода си в Австрия:

Отвъд Атлантика на 3 ноември американците гласуваха в една разделена до краен предел страна и след четири дни на напрегнато очакване, вицепрезидентът на Барак Обама - Джо Байдън, спечели необходимия брой електори в Избирателната колегия, за да победи в битката за Белия дом. Доналд Тръмп обаче заговори за измами на изборите, без да представя доказателства, и отказва да признае поражението си:

В Русия критикът на Кремъл Алексей Навални беше приет в болница през август заради прилошаване по време на полет, а после получи разрешение за лечение в Германия. Няколко теста показаха, че е отровен с невротоксичен агент от типа на „Новичок“. Навални обвини руския президент Владимир Путин, че стои зад отравянето, а Москва определи тези твърдения като неприемливи. ЕС санкционира няколко приближени на руския президент, а Москва прие контрасанкции:

Извън политиката и пандемията, през 2020 г. не липсваха и природни бедствия. Тази година се очертава да бъде втората най-топла, регистрирана досега година след 2016 г., според прогнозите на Световната метеорологична организация. Австралия и Калифорния бяха опустошени от големи горски пожари:

Годината се оказа земетръсна за Балканите. Черен рекордьор в това отношение е Хърватска, която беше разлюляна от няколко унищожителни труса, първият от които беше през март, а последният само преди ден. Град Петриня в момента е в руини, а спасителните работи продължават в тежки условия:

На 30 октомври мощен трус предизвика жертви и щети в Турция и Гърция. 114 бяха жертвите на земетресението с магнитуд 6,6 в турския град Измир:

Предвид всички гореизброени събития не е чудно, че 2020 г. създаде добра почва за разпространяването на всякакви конспиративни теории. Не липсваха обаче и истински мистерии. В края на годината на различни места по света започнаха да се появяват и изчезват загадъчни метални монолити:

Какво е тяхното предназначение и кой ги поставя, в интернет се появиха различни обяснения и предположения, но вероятно това ще остане една от тайните на отминаващата година.

  • Спортната 2020-a: Mалко радостни мигове и много разочарования
  • Отборът на добрите през 2020 г. (ВИДЕО)
  • Равносметката 2020: България в сянката на коронавируса
  • Равносметката 2020: Сблъсъци, записи и един плаж
  • Равносметката 2020: Любопитното през годината
  • Голмайсторка, шестият от фамилията и една... Светкавица (ВИДЕО)
  • 2020 г. в снимки през обектива на bTV (ГАЛЕРИЯ)
  • Спорт в разгара на пандемията: Маски, картонени фенове и тишина (ВИДЕО)
  • Григор и Лолита, Шарапова и годеникът и спокойната футболна любов (ВИДЕО)
  • За първи път от 4 години: Най-скъпият трансфер не надхвърля 100 млн. евро (ВИДЕО)