Как се предлагат гримове и шкембе чорба в Царска България и защо Паметникът на Съветската армия продава дъвчащи бонбони - разказва Станчо Станчев в рубриката „Задочна България“. 

Замесиха името на известен кардиолог във фалшива реклама за лекарства

Между бизнеса и занаятите, между пазарните трикове и забавните послания, между оригиналността и клишетата - българските реклами стигат до своите потребители. Но как са създавани те и с какво са интересни днес?

Търговски обяви има от древността, но първите реклами, които са насочени към клиенти на конкретен продукт, се появяват в края на 19., в началото на 20. век. По света се рекламират стоки от бита и ежедневието, докато историята на българската реклама започва по малко по-различен начин.

Снимка: bTV

„Първоначално в края на 19. век е фокусирана около търговията и селското стопанство. Производството и износа на розово масло, парфюмерийната промишленост е една от силните страни на българската икономика на новоосвободената държава. Едни от първите реклами - естествено - се появяват в нашите следосвобожденски вестници, както и по време на първото изложение на Пловдивския панаир. Разбира се, рекламират се и някои чуждестранни участия на панаира като например балоните и пътуването с балон“, казва колекционерът Росен Петков.

Много скоро след това, през 20-те и 30-те години на 20. век, рекламата в Царство България малко по малко се изравнява с тази на европейските марки. Впечатление правят обявите за малки и средни бизнеси у нас, насочени към масовия тогава потребител с тон, който цели да го привлече.

Снимка: bTV

„Много често в областта на кулинарията, в областта на изделията за домашно ползване в рекламите са се прокрадвали шеговити стоки“, обясни Петков.

Далеч по-различно изглеждат рекламите на луксозните за времето си стоки. Кутия бонбони е предназначена за царския двор и обложките ѝ са изработвани в чужбина. За гражданите от буржоазните и търговски фамилии също има привлекателни реклами.

Снимка: bTV

„30-те години вече се обръща доста голямо внимание и на текста в рекламите. Правят се дори конкурси за слогани, за текст. Печелят се от известни поети като например Елисавета Багряна. Чилов прави реклама на крема „Идеаль“, на кутийките пудра“, обяснява експертът.

Снимка: bTV

„Печатната реклама в България, особено 30-те години е много развита. Реклами има навсякъде, по вестници, по списания. Те не са малко по това време. Издават се десетки вестници. Имало е банери, които са се поставяли на витрини на магазини“, заяви още Петков.

„Задочна България“: Кой е първият български филм и къде е сниман?

Докато по света рекламират лъскави продукти за разкрасяване и за дома след Втората световна война, у нас частният бизнес преминава в ръцете на държавата. След 9 септември 1944 година фабриките са национализирани и се появяват предприятията. В първите години липсва усилена реклама.

„Тук-таме, където има реклама, тя е предимно текстова, доста семпла. Много от собствениците се страхуват да промотират собствеността си. Като се има предвид, че в първите години е имало страхотен дефицит, малко е било проблемно да рекламираш нещо, което го няма“, казва колекционерът Росен Петков.

Снимка: bTV

Първите соц реклами са свързани с пропагандата. Впечатление прави, че първите кутии на дъвчащите бонбони карамел лакта се рекламират с паметника на Съветската армия.

„Лозунгите, банерите, плакатите, които се правят, наблягат на това да се обяснят предимствата на новия строй, силата на някои негови страни и тогава рекламата е лозунгова“, обясни специалистът.

“Лекарство за стави, изработено от отец“: Фалшива реклама на продукт без производител и съставки

В периода на т.нар. зрял социализъм България вече има разработени пазари. Появяват се все по и по-креативни начини да се рекламира родното производство. Пишат се дори песни за различни предприятия като габровски обувен завод, възпят не от кого да е, а от Васил Найденов.

Снимка: bTV

„Започват да се появяват телевизори на нашия пазар, хладилници, тоалетна хартия и т.н. Има вече смисъл да се рекламира някаква стока, но тя се е рекламирала в различни домакински списания, голяма част от рекламите са свързани с различни производства на електрокари. Друга част са свързани със селското стопанство за износ на плодове, с износ на грозде“, заяви Петков.

Символите на миналото днес: Къде се съхраняват паметниците на социализма?

Голяма част от рекламата на българските производства е насочена към външните пазари от тогавашния Източен блок. Често преобладават клишетата като млада българка, която бере грозде за „Булгарплодекспорт“.

„Това са били външнотърговски дружества, които са се занимавали с това да пласират стоката на предприятията. Към края на 80-те вече се появяват и много хубави цветни списания, хубави печатници, хубави машини. Започва издаването на по-качествена реклама, както като дизайн, така и като отпечатване“, каза колекционерът.

Нивото на рекламата се развива, продуктите стават все повече, а през новия век родното производство отстъпва място на чуждите марки, докато България се открехва за света.