Темата на седмицата определено е Паметникът на Съветската армия. Каква обаче е съдбата на други символи на миналото, които допреди десетилетия са част от центъра на София.
Докато някои паметници на социализма се демонтират, други отдавна са в историята. И са част от експозицията на Музея на социалистическото изкуство.
На 4 октомври 1990 г. хеликоптер премахва петолъчката на Партийния дом
„Най-банална, просто пропаганден символ, наситена с митове и легенди в последствие. Това е рубинения цвят. Това е червения цвят, но истината е, че това е една нормална стъклена конструкция с метална рамка“, казва доц. Тодор Чобанов – историк.
През 1991 г. е взето решение да се премахне паметникът на Ленин от центъра на столицата. Днес на негово място е статуята на Св. София.
„Много от по-възрастните софиянци чудесно си спомнят на мястото на фигурата на Св. София да се извисява вождът на световната революция Владимир Илич. Такъв вожд много подобен като художествено решение се извисяваше на много други места в България. Такива Лениновци имаше много, повечето от тях станаха на скрап, тъй като в един стихиен период след 10 ноември за съхраняване на миналото нямаше как да се мисли и тогава къде стихийно, къде организирано тези творби бяха премахнати и много от тях претопени“, каза още историкът.
През август 1999 г. с взрив започва разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров.
Днес единственото останало е под земята, а всичко от мумията на социалистическия вожд е в регионалния исторически музей на София. Пазят се дрехи, обувки и дори восъчните му ръце.
„Има сако, разрязано отзад, за да може да бъде обличано лесно и жилетка, отново на две части, за да може да бъде обличана. Това са едни восъчни отливки на китките на ръцете му. Горови се, че е имало проблеми с балсамацията и поради това тези восъчни отливки са били поставени вместо ръцете на починалия. Това са едни топчета. 10 на брой. Вероятно в самото тяло е имало подобен пълнеж от такива топчета. Това са може би 2 манекена. Какво е предназначението им не се знае. Една от версиите им е, че може би на тях са съхранявани допълнителния комплект дрехи. Първите, които посещават мавзолея, са съпругата на Георги Димитров - Роза Димитрова и съпругата вероятно на Вълко Червенков - Елена Червенкова, разбира се, в компанията на съветския посланик. Първата книга завършва с над 6 млн. посетители, а втората книга с над 10 млн. общо посетители. На няколко места, тези посетители са наречени поклонници“, обясни Теодора Мешекова, гл. уредник по най-нова история в РИМ-София.
Последното грандиозно премахване на паметник в София беше през 2017 г. от градинката на НДК - монументът „1300 г. България“. Днес той се охранява от регионалния исторически музей в склад на открито, но не ни дават разрешение да го снимаме. Още преди 5 г. питат културното министерство какво ще е бъдещето на паметника.
Министерството на културата информира Регионален исторически музей-София, че паната не са конкретно свързани с периода на социализма и тематично не отговарят на профила на филиала. Монтирането на паната в откритото пространство на Музея на социалистическото изкуство не е възможно технически, посочват още от Министерството в отговора си.
Други паметници от онова време остават в центъра на София, но толкова добре забравени, че сякаш са скрити. Такъв е 41-метровият обелиск в сърцето на Борисовата градина – познат като „Братска могила“.
„Това е паметник, 56-та година открит, който е с погребани в него 17 видни дейци на партизанското и комунистическо движение, загинали преди 9 септември при най-различни обстоятелства. Там са Йорданка Николова, Антон Иванов, хора като Лиляна Димитрова, Владо Тричков. Това са партизански командири, активисти, участвали в различни въоръжени акции. Много от тях са осъдени на смърт, други са убити в престрелки с полицията, но общо взето са 17 най-видни дейци на комунистическото движение. Обелискът е взаимстван от древен Египет, а пък в основата са едни типични за авторитарното изкуство от този период сюжети от типа на партизанин и партизанка са централните фигури и край тях са подредени работник, селянин и интелигент. Това е единството на обществото“, каза Чобанов.
Друг такъв паметник е в централния квартал „Лозенец“, наричан Войнишкият паметник или Альоша.
„Класическа фигура на съветски войник с шпагин, с рубашка. Той се води паметник костница. Червената армия окупира България без съпротива. Тук е извършен преврат на просъветски елементи, които отстраняват правителството. Войнишки паметници се издигат там, където са водени сражения. Например, за да изгони нацистите от Румъния, Червената армия дава около 50 000 убити. Това не е брожението в България. Наистина е странно как се стига до поява на паметник костиница в населено място, където не са водени боеве. Много хора казват във Виена има паметник. Да, така е, но там са водени изключително кръвопролитни сражения“, обясни Чобанов.
Така, докато докато едни си отиват парче по парче, други остават като парчета от историята.
