Януари е месецът на българското кино. Знаете ли кой всъщност е първият български филм? „Българан е галант“. Оказва се първият ни филм е готов две години преди премиерата на „Българан е галант“ и е заснет на фронта. Но кой е той и защо Кемал Ататюрк прекратява един от първите снимачни дни у нас? За годините, в които любовта по киното е била лудост - разказва Станчо Станчев в рубриката „Задочна България“.
Киното се появява в трудни, но славни времена за страната ни. То оживява от светлините на прожекционния апарат. То е създавано с любов, вдъхновение и ентусиазъм. То е българското кино от началото на 20. век, когато старите ленти са били нови.
София е все още млада столица, приличаща на село, когато в края на 19. век по непавираните улици пристига чудновато изобретение. Столичният хайлайф ще го нарече панаирджийско забавление, малцина са гражданите, които ще му обърнат внимание. В тази атмосфера се появява кинематографът в София, който ще открие пътя за киното в България.
„Първата прожекция в България е била на 8 декември 1896 година, една година след първата прожекция на братя Люмиер в Париж. Дълго време се твърдеше, че първата прожекция е била в Русе, но доц. Петър Кърджилов доказа, че първата прожекция е била в София“, казва кинокритикът Деян Статулов.
Срещаме се с него в Българската национална филмотека, която съхранява голяма част от наследството на българското кино. Там откриваме артефакти от първите години на седмото изкуство у нас.
Документалният филм „Балканска война“ на режисьора Александър Жеков е създаден в периода 1912-1913 г. На крадрите виждаме Цар Фердинанд в обсадения Одрин, кавалерия на фронта, веселия след Лозенградските сражения. Все моменти и събития, запечатани две години преди премиерата на „Българан е галант“. Този факт ни позволява да кажем, че „Балканска война“ е първият български филм, а Жеков пионер на българското кино.
„Може би сегашните зрители не могат да си представят какво е този човек да отиде на фронта и докато около него всички се сражават по време на Балканската война той да снима филм. При това документален. Тук става въпрос за тежка техника. Самата камера е била тежка и не е била поносима за един оператор да вземе куфарче и да тръгне да снима филма“, обясни Деян Статулов.
През 1915 г. в кино „Модерен театър“ е премиерата на първия ни игрален филм „Българан е галант“ на режисьора Васил Гендов. Не е запазен, тъй като авторът съхранява лентата в домашни условия. Кадри, налични в интернет, са игрална възстановка от 1998 г., снимана по записките на Гендов.
„Някъде тука вероятно е била поставена камерата на Гендов паметна плоча. Тук е бил първият снимачен ден, изобщо на игрален филм в България. Точно така, това е и ценното, би било хубаво и уместно да има една плоча, на която да пише тук започна българското игрално кино“, казва Статулов, разхождаме се по улицата, на която е сниман филмът.
Той обясни и какви са били условията, в които се е снимало киното ни.
„Те са били трудни, много пионерски, бихме могли да кажем от днешна гледна точка много аматьорски. Било е голям финансов риск и за Васил Гендов, и другите му колеги по това време, много от тях си продават покъщнината, апартаментите си. И единственото, което ги е водило е тази жар, този ентусиазъм, тази любов към новото изкуство, към един нов свят, който преди това са видяли във филмите на Люмиер, на Мелиес, на Грифит и изведнъж, ето и ние искаме да дадем нещо на света, искаме да разкажем своите истории“, заяви Статулов.
На кадри се вижда най-старият съхранен български филм „Любовта е лудост“. Докато работи по него, Васил Гендов прекратява снимки заради спречкване с не кого да е, а Кемал Ататюрк.
„Турското консулство е било не само днешно, то винаги е било резиденция на турския посланик. Тук е сниман вторият филм на Гендов – „Любовта е лудост“. Когато вече са били подготвени снимките, те са влезли вътре и в този моемнт излиза човек от резиденцията, буквално по къси бели гащи. И започнал да им говори на турски, да се махнат, да не почват снимките и т.н. И познай кой се оказва това? Това е тогавашното военно аташе на Турция в България, това е и бащата на съвременната турска държава - Кемал Ататюрк“, казва кинокритикът.
- И какво се случва със снимачния екип в този момент?
- Напускат резиденцията и отиват да търсят друго място за снимки. Импровизират.
През 20-те и 30-те години на 20. век романтичните ентусиасти малко по малко се превръщат в професионалисти, а често са истински изобретатели. С идването на социализма в България, киното у нас се променя. Пионерите малко по малко се отдръпват от снимачните площадки, а техните сюжети и идеи не се вписват в новата политическа обстановка.
„Не са им давали възможност да снимат филми, тъкмо и заради това има един преходен момент, в който дълго време не е имало български филми. Васил Гендов не е имал повече възможност да прави филми, било му е много мъчно, много тъжно, нямало е как да изрази своето негодувание, защото това ще бъде равно на последствия, които никой не си пожелава“, казва Деян Статулов.
Лудата любов по киното не признава конюнктура. След промените Гендов събира българския киноархив, пионерите вече пишат мемоари. Техните кадри и истории преживяват времето, остават важни и разказват за трънливия път на първите български филми. Без претенция, с хъс и сърце, които ни впечатляват и днес.
