Веселин Боришев от 26 години е фоторепортер, свидетел е на първа линия на политическите събития в страната от този период. Популярен е през последните месеци в социалните мрежи с проекта си: "О, спомняте ли си, госпожо".

Имал е няколко изложби през години, увековечил е в снимки български обичаи от цялата страна и е обиколил света, за да засвидетелства важни международни събития. Днес е част от екипа на списанието Клуб 'Z', с главен редактор Светлана Джамджиева.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

Видях за първи път Веселин, там където го снимахме – в някогашната царска гара в Казичене. Отдавна блясъкът й е под пепел. Жълтите павета по пода, същите като тези пред Парламента, отдавна липсват. Няма ги и старите камини. Желязната конструкция й вещае дълго изживяване на собствената гибел. В това състояние е повече от 30 години, почти от толкова и Веселин Боришeв е зад своя обектив. Фотоапаратът попада случайно в ръцете му. Случайно уж са и всички останали случвания в живота му.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ….

Детството му преминава в Благоевград. Работи като хамалин.

„Аз съм влязъл през задния вход във фотографията. Исках да ставам художник. Единственото ми образование е художествената гимназия. Влязох в казармата, то беше нормално за това време и излязох от казармата женен. Тогава баща ми, лека му пръст, единственото нещо, което можа да направи за мен, беше да ми намери работа като хамалин. Мъкнех бали с тютюн, в тютюневите складове. Вечер се прибирах, след като съм премъкнал няколко тона тютюн, и се качвах – имах един таван вкъщи, и рисувах“, спомня си Веселин. 

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

Започва да работи като фоторепортер на 27 г. Тогава и за първи път си купува фотоапарат, докато е пиян. Помни този момент, както и еуфорията от футболната среща между България и Германия, която се провежда тогава. Годината е 94-та. След като „изтръсква мравките“ на другия ден, както той сам казва, животът му се променя. Оттогава не спира да снима.

„Докато други фотографи мечтаят за тази професия от 3, 5, 10-годишни, този романтизъм на мен ми е спестен и смело бих могъл да кажа, че аз съм се учил на фотография от Франк Запа – гениален композитор и певец. От него съм се научил на тази концептуална нишка, която трябва да преминава през всичко.

А пък от Константин Павлов съм взел и другото. Той, нали милият 30 години не е издаван…, обаче отива си онзи мрачен строй и Константин Павлов си отваря чекмеджето и чекмеджето му пълно - той не е спирал да работи. Та моите чекмеджета винаги са пълни. Аз не съм спирал да работя“, разказва Боришев.

„Око за око, зъб за зъб!
Това не е мъдростта
на жестоките
и на грубите.
Това е хитростта
на безоките
и на беззъбите.“

Константин Павлов

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

НЮАНСИ И ПРЕДИ, И СЕГА…

През годините през очите му минават различни лица, различни събития. Има и различни проекти. Дълго време снима българските обичаи из страната. 2000 г. се мести да живее окончателно в София. Спомня си тези времена, които изглеждали почти като сегашните – пълни с фалшиви новини и манипулации.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

„Лошото е, че вече няма жълти вестници, вече има кафяви, тъмно кафяви, смръдливи. Това е лошото за мен. Тогава жълтото беше лековато, забавно, а сега кафявото е грубо, брутално - унищожават с хора, съдби. Тогава май взе да умира вестникарството, тогава“, коментира Веселин

ИРАК, 2003 Г.

Отразявал е голяма част и от международните събития. Спомня си за Ирак – 2003 г.

„Тогава бях на 34-35 г. Работихме в „Труд“. Гасан Насър беше викнал шефа на отдела и си говореха нещо. „Няма кой да се навие, защото е опасно“. Гасан искаше някой да замине за Ирак. Казах, че заминавам. Заминах тотално технически неподготвен, но се справих“, спомян си фоторепортерът.

Всъщност тогава той за първи път държи в ръцете си дигитален фотоапарат, защото преценява, че събитията, на които ще стане свидетел, ще изискват много бързина – комфортът, който предлагат дигиталните фотоапарати. 

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

„Това, което видях, не ми хареса. Точно беше заминал наш контингент и аз като маниак на тема работа се бях концентрирал върху това – как живеят нашите момичета и момчета там. Лековато. Толкова лековато, че примерно ние с Гасан спахме 1-2 вечери в базата – нещо, което е тотално против уставите било. Една вечер тръгваме с един пич до тоалетната, в базата, по джапанки, 50 градуса. Той ми казва, че това, което правим е тотално против правилата и той би трябвало да е с автомат, а аз да не съм там. Те живееха доста лековато, докато не взривиха базата“, разказва още Боришев.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

От Ирак той се връща с две неща – нов поглед към живота заради преживените гледки и една-две хубави снимки, както сам казва.

БЕСЛАН, 2004 Г.

Друго събитие разтърсва, обаче сърцето му. Трагедията в Беслан през 2004 г., когато чеченски терористи убиват 344 цивилни, 186 от които деца.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

„Детското гробище… Всеки ден копаеха с багери гробове, мозък и кръв по стените… В Беслан бях със Светлана Джамджиева. Изкарахме 2 седмици и прибирайки се вече късно от Беслан – в Москва, спахме в посолството. Тогавашният посланик попита Светла как беше там и тя каза: „Как да е било, след като животно като Веско Боришев не спря да плаче?!“ Ти просто стоиш и сълзите се стичат…“, спомня си Веско.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

Оказва се, че и фотографската, като много други професии е толкова даваща, колкото и взимаща…

„Много често си дава сметка, че аз мразя фотографията, защото тя е Стокхолмски синдром. Това е нещо ненормално. Повечето хора имат някакви хобита. Събират се с приятели, събота и неделя ходят за риба. При мен всичкото това винаги е липсвало. Аз съм си взимал отпуска, за да ходя да снимам, моите си неща. Мразя го. Пречи на семейство, на всичко“, споделя фотографът.

"О, СПОМНЯТЕ ЛИ СИ ГОСПОЖО…"

Фото журналистическият му проект набра скорост в социалните мрежи още в началото година. Сега му предстои освен онлайн, снимките и историите към тях да бъдат издадени и в книга. Финалният вариант ще бъде готов след най-малко месец.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

„Помните ли кой е премиерът? Защото той е на политическата сцена 20 години. Помните ли откъде е тръгнал? Защо му вярвате? Откъде дойде? Какво стана? Това е единият въпрос и за мен е най-важният. Как се случи така? Гледаш някакви циркове, в някакво забутано помашко село, не подавай оставка, ние те обичаме. Чакай, кого обичаш? Това е процес, който вече се върти 20 години…“, пита Боришев.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

Фоторепортерът се възмущава и ситуацията, в която той и колегите му работят в така дългоочакваната ремонтирана нова зала за управляващите.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

„Днешният парламент. Това е в резултат на 20 години усилия, за да ни смачкат, за да няма журналистика. Ти не можеш да отидеш да си свършиш работата. Ами от кога няма министерски съвет? Тези хора, аз имам чувството, че те са холограми, те ги няма, те не съществуват, говорят през компютъра, през телефона, това е нелепо…“, коментира Боришев.

НЕДОСЕГАЕМИТЕ“

„Аз си дадох сметка, че господин Божков е важен тази година. Него го видях 2002 г. Това беше изключително смешно, защото работейки във в. „Труд“, той беше близък приятел на Тошо Тошев и беше казал, че господин Божков за в. „Труд“ не съществува – нито добро, нито лошо.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

Аз не съм го снимал, но тази снимка, която попадна в клуб "Възраждане" половината са живи, половината са мъртви или избягали… той по някакъв начин се яви. Дошъл ли му е редът, веднага се сетих за един стих на Константин Павлов:

„Но понеже още не е моят ред,

да излезе, който му е ред

и да запее“

ПРИЯТЕЛИ/ВРАГОВЕ 

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

„Ние живеем в разказ на Даниил Хармс, това е нещо, което аз не мога да си представя  как нормален човек, нормален, средно интелигентен, би могъл да вярва на Цветан Цветанов. Бойко Борисов, аз съм го чувал с ушите си -  той казва: „Цветан Цветанов е момчето, което ми носеше папките в МВР“ - това съм го чувал с ушите си и той е архитекта на партията на ГЕРБ. Всички знаем за апартаменти, за тераси, за измами, когато беше министър, колко осъдителни дела има България…“ – коментира Боришев.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

„Господин премиера с Доган я пуснах заради една главичка в края, главичката на „хубавия ден за българската демокрация“ -  Евродепутатът Йорданов, и тя избухна. Тя вярно, че не е кой знае какво снимката, е гледат се влюбено, ама нали – нормално…“, казва фоторепортерът.

Снимка: Веселин Боришев, личен архив

ЛЮБОВ, ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И ГАВРА

„Бих искал да съм чувствителен, май съм, колкото и глупаво да звучи. Най-важното нещо, това, което ме движи е чувството на гавра и отвращението към системата. Не съм живял в добра система, за да се науча да обичам… Любов, чувствителност и гавра. Това е. Как може ти да повярваш на първи спасител за 800 дни, да вярваш на шофьора му, после да вярваш на шоумена му - гадно е, не ми харесва. Понякога ми идва да се изкъпя, след като ги гледам“, споделя Веселин Боришев.

Снимка: Ладислав Цветков

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!