16.06.2013 г. Лидер на управляващата по това време партия защитава в студиото на bTV решението да подкрепи знаково лице на медийния бизнес за шефския пост в ДАНС – решение, което очевидно има нужда от защита след масовите протести, които е предизвикало.
„Той преживя своя катарзис, своеобразно пречистване“, казва лидерът по адрес на спорната фигура.
С днешна дата все още помним, че думите са на Сергей Станишев (днешен виден европейски социалист), а пламенната защита е посветена на Делян Пеевски (днешен виден филантроп и законотворец, макар и в опозиция). Все повече, обаче, губим края на всички други „катарзиси“, с които компрометирани лица от миналото се появяват като чисто нови „експерти“, „общественици“ и създатели на „политически проекти“.
Един от най-опитните действащи български фотожурналисти се изправя срещу изтриването на паметта и подмяната на историята.
Арсеналът му включва снимки от последните близо 30 години – с лицата, събитията и целия контекст, който е твърде неудобно, че продължаваме да помним.
Трябва да има памет
Страницата на Веселин Боришев е с миролюбивото и вдъхновено от стара градска песен име „О, спомняте ли си, госпожо“. И да има миролюбие, то със сигурност не е към силните на деня – бил той днешен или вчерашен. Самоопределящ се като „пънкар“, Боришев работи в медиите от началото на 90-те, снимал е за ред български печатни и електронни издания. Покрай това има и огромен архив.
Идеята за проекта му идва малко случайно – докато търси конкретна снимка, която му трябва за материал. „По едно време си дадох сметка, че има изключително ценни неща, които в тази ситуация, в която сме поставени в момента – ситуация на препиране на биографии и събития, на избелване… Казах си: Абе, пич, какво става, какви са тези работи?! Трябва да има памет за това!“, разказва Боришев.
За малко повече от месец, очевидно и други на неговото мнение – някои от снимките имат по над 40 000 гледания.
Кадрите не са случайно подбрани – винаги включват лица от актуалните новини (макар и заснети години по-рано) и кратък коментар от автора. Всеки ден отделя часове, за да чете за старите събития около всяка снимка.
Защо е важно
Има ли достатъчна аудитория, която да желае да ѝ се напомня кои са лицата и събитията на Прехода и каква е връзката им с всичко, което става в днешния ден? „Има голяма аудитория, която не би искала това да се случва. Има аудитория, която не иска да се сеща кой е Илия Павлов, Кюлев – също. Това са малки парченца, оттам се връщам и чета какво е било 2000-2001 г., тогава вече имаше интернет. „Гугъл“ помни всичко: как защитаваме руските пари, как защитаваме руските интереси…“, посочва Боришев.
Признава, че някои от старите снимки не е имало как да бъдат публикувани по времето, когато са били направени. Коментираме кадър с участието на Илия Павлов, Добромир Гущеров, Емил Кюлев и Васил Божков. „За това събитие четох – то е среща със Станишев и ПГ на БСП, където се говори как не трябва да се продава „Булгартабак“, посочва фотографът. Дали живите участници в снимката днес са на позициите си от преди 20 г. и дали въобще биха признали, че са били на една маса – това остава тема за размисъл.
Боришев е откровен: „Има много снимки, които тогава не съм ги правил, защото не е имало смисъл“. И по-лошото: „Ние в момента и то от години сме в ситуация, в която настина няма смисъл да се прави нищо!“.
Чалгата превзе занаята
„Фотографията е начин на мислене. Има едно-единствено условия един фоторепортер да е добър – да е умен. Да е ангажиран с проблемите около него. Безпристрастно отразяване на събитие няма“, категоричен е Боришев. Той не крие гнева си, че и преди години, и днес много от колегите му не се възползват от възможността да създават авторска фотография с отношение, а вместо това са „тотални чиновници“.
„Чалгата навлезе в занаята много отдавна, даже не е виновен интернет, той просто ускори нещата. Много други фактори преди това унищожиха занаята“, смята Боришев.
Все пак той има надеждата, че един ден „ще има и нещо качествено, което ще е с много къси тиражи и малка публика, но това ще е грамотната публика“.
Какво следва
Веселин Боришев не е чувал коментари от „героите“ на публикациите си, но разказва, че познати са го предупреждавали да внимава с начинанието. Наясно е, че страницата във „Фейсбук“ лесно може да бъде изтрита с организирано докладване от партийни или други тролове.
Обмисля да създаде специален сайт, книга или да организира изложба, но признава, че това е свързано с прекалено голям финансов ресурс.
„Една от големите идеи е, защото това е памет, че би трябвало да има музей на фотографията – това е идея, която чат-пат се прокрадва“, отбелязва Боришев. По думите му има фотографи, които са много по-добри „архивари“ от него и които надлежно са подредили десетилетия от кариерите си и които могат да допринесат за подобна колекция (добър пример е проектът "Изгубени в Прехода" на Георги Георгиев - Джони - б.р.).
В същото време цели архиви на даже големи издания и заснетото от някои от големите български фоторепортери се оказва в кофите за боклук по волята на междувременно сменили се издатели, наследници на починалите и други.
Така става все по-реален рискът за определени лица и събития да се появят „бели петна“, които после да се запълват с пълни измислици – под формата, например, на поредния „катарзис“. Именно заради това и „О, спомняте ли си, госпожо“ ще напомня кой, какво, как, кога и защо нищо не започва от днес.
