Молитвата с жестове вече е достъпна в храма „Свети великомъченик Пантелеймон“ в София. Един духовник научава жестов език и превежда Светата литургия на него, така че да бъде достъпна за хората с увреден слух.
В миналото храмът „Свети великомъченик Пантелеймон“ е бил част от болнично заведение.
„Синьото олицетворява Царството Божие и най-големият небесен покровител за нас е Света Богородица, майката на нашия Господ Иисус Христос. Тъй като храмът е посветен на Свети Пантелеймон, а той е един от безсребрениците, много често пристъпват хора със здравословни проблеми, на които единствената надежда е останала в Бог“, казва отец Димитър.
Мисията на отец Димитър е да помага на хората с увреден слух.
„Беше за мен изненада от гледна точка на това, че когато изучавах в Съюза на глухите жестомимичния език според съвременните стандарти, се оказа, че речникът им е достатъчно богат с всичко онова, което е свързано с ежедневието на човека, но липсват религиозните жестове“, казва той.
Това го мотивира да започне да учи сериозно. Първия религиозен превод на жестомимичния език прави още през 2010 г. Но в различните държави има и различни преводи.
„Примерно в Украйна имат различни жестове за Света Троица, макар говоримият език – жестовият, да е един и същ. Консултирахме се с някои много добри специалисти, сред тях беше Мошева. Мина много време от 2010 г. досега, по-трудно стават нещата, но с повече помощ стават“, казва отец Димитър.
„Свети Пантелеймон“ вече е не само храм, който носи надежда за болните. Днес той е място, което осигурява достъп до вярата на хората, които досега не са успявали да чуят и преживеят смисъла на молитвата.
„Служим в определени дни. Не е редовно. Когато има присъстващи представители на хора, които са нечуващи, тогава се уговаряме с преводача“, посочва отец Димитър.
„Основната идея е тези хора да бъдат интегрирани, да бъдат част от обществото, да не се делим и науката за жестомимичния език е достатъчно напреднала, за да бъде извършено това“, казва още той.
Все още прилагането на жестомимиката е трудно, защото голяма част от езика е непозната за хората с увреден слух.
„Хората, които идват, започват да навлизат в материята, но за съжаление не е масово явление. В църквата всеки трябва да бъде воден от неговата вяра. За съжаление съвременното общество стои много далече от Бог. Самите те не са изключение от това нещо. Младите хора някак си остават индиферентни на вярата, но всъщност основата на това идва от семейството. Ако там не се говори за това, няма как младите да вярват“, коментира отец Димитър.
Отец Димитър вярва, че храмът трябва да бъде отворен за всички. И се надява, че още свещеници ще научат жестовия език, за да предават словото на вярата.
