Средновековната църква „Свети Петър и Павел“ във Велико Търново пази спомена за велики български мъже и събития, свързани с европейската политика и дипломация.
В храма през XV век служи митрополит Игнатий, дясна ръка на единствения вселенски патриарх от български произход – Йосиф Втори Константинополски, който е инициатор за обединението на Православната и Католическата църква за спиране на османското нашествие в Европа.
Църквата „Свети Петър и Павел“ е построена през XIII век и е паметник с голямо историческо значение. В продължение на векове историци и учени не успяваха да разгадаят криптографски надпис в края на старобългарски текст върху стенописите.
Доцент Пламен Събев и двама негови колеги посочват, че в символите е вплетен текстът: „Митрополит Игнатий Търновски“.
„Той е стандартен текст, използван от Светата митрополия: изрядно „За Светата и пречиста Богородица и майчица наша владичица“, след което надписът е повторен на старогръцки език и в края е включен по елегантен начин подписът на митрополит Игнатий, който е бил участник във Фераро-Флорентинския събор“, каза доц. Събев, който е преподавател по изкуствознание във ВТУ и представител на РИМ - Велико Търново.
След падането на Търново под османска власт начело на българската църква е митрополит Игнатий, който е в непрекъсната връзка с вселенския патриарх от български произход Йосиф Втори. Двамата са основни фигури във Фераро-Флорентинския събор.
„Целта на Фераро-Флорентинския събор е на практика да обедини църквите. Архиереи, начело с византийския император Йоан Осми Палеолог, патриарх Йосиф Втори, който е вселенски патриарх, и представители на българските земи, включително Игнатий Търновски, който е бил дясната ръка на вселенския патриарх. Идеята на Вселенския събор е не само да се обедини църквата, но и същевременно да се противопостави на османския агресор в Европа. Константинопол е бил застрашен и най-вече организирането на тези походи, включително на Владислав Трети, той е резултат от политиката на този събор“, посочи доц. Събев.
Предполага се, че зографът, изписал църквата, също е присъствал на събора и че стенописите му са повлияни от ренесансовите художници в Италия. Негово дело е и зашифрованият подпис на митрополит Игнатий.
„Зографът е бил българин, който е възпитаван в някоя много елитарна школа. Подчертаването на старобългарския език означава, че той е бил много добре възпитан и много добре запознат с принципите и правилата на Търновската книжовна школа. Надписите в голямата си част са на старобългарски език, изключително красива калиграфия, а след това са повторени на старогръцки език“, допълни доц. Събев.
Съборът, който продължава две години, се увенчава с Флорентинската уния, в която се подписва обединението на Православната и Католическата църква. Папата организира кръстоносен поход срещу османските нашественици, който завършва трагично с битката при Варна през 1444 г.
Църквата във Велико Търново пази спомени за тези паметни събития, в които се решавала съдбата на цяла Европа.
