От последното разширяване на Европейския съюз изминаха 13 години. На този фон предложенията за ускоряване на процеса на разширяване бяха сред основните теми на срещата в Черна гора. По темата коментар направи Мария Симеонова от Софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
По повод призивите на германския канцлер и френския президент за бързо разширяване на ЕС, както и за поетапен достъп на страните кандидатки до вътрешния пазар и участие като наблюдатели в европейските институции преди пълноправното членство, Симеонова посочи, че тези идеи целят да запазят инерцията в процеса.
„Тези предложения се правят сега, за да се запази този импулс на разширяването на Европейския съюз. Той беше създаден от войната на Русия срещу Украйна през 2022 година основно. А преди това станахме свидетели на няколко години на една умора и липса на желание, липса на динамизъм в процеса на разширяване на Европейския съюз“, каза тя.
По думите ѝ геополитическият импулс сам по себе си не е достатъчен.
„Естествено, процесът на разширяване на Европейския съюз включва и успехи от гледна точка на изпълняване на определени реформи. Това означава, че в Европейския съюз ще влязат едни здрави демокрации, функциониращи демокрации, което ще предпази Европейския съюз от последващи трусове“, заяви Симеонова.
На въпрос дали новите предложения не биха могли да бъдат използвани като повод за неизпълнение на важни реформи, включително в случая със Северна Македония, тя призна, че подобни опасения съществуват.
„Има такива опасения, наистина. Според мен това, което се предлага в момента, означава държави, които все още не са готови за пълноправно членство, по-скоро техните граждани да изпитат ползите от едно евентуално бъдещо членство в Европейския съюз, за да може самите граждани да започнат да оказват натиск върху лидерите си, политиците си, не само да приемат реформите, но и да ги изпълнят по един коректен начин“, каза тя.
Според нея логиката на предложенията е обратната на опасенията.
„Да се създаде една благоприятна среда за реформи. Когато държава кандидат напредне по определена реформа, да получи и награда, полза от това. Същевременно, ако се наблюдава изоставане от тези реформи, процесът може да бъде обратим“, обясни Симеонова.
Тя направи и уточнение по отношение на Република Северна Македония.
„Тези ползи ще дойдат тогава, когато бъдат отворени, затворени определени глави или бъдат приведени в синхрон определени политики. Тоест в случая с Република Северна Македония ние говорим дори за липса на старт на преговорите с ЕС именно поради отказа на Скопие да изпълни условието, европейското условие за вписване на българите в Конституцията“, посочи тя.
По отношение на Черна гора и заявената цел страната да стане 28-ата държава членка на ЕС през 2028 година, Симеонова отбеляза, че тя е най-напредналата страна кандидат в момента.
„Черна гора със сигурност е в момента най-напредналата държава. Усетихме и еуфорията дори вчера на срещата на върха между Европейския съюз и страните от Западните Балкани в Тиват. Планът на черногорските експерти и политици е да приключат преговорния процес до края на настоящата година и това да отключи пътя към пълноправно членство през 2028 година“, каза тя.
По думите ѝ към момента има основания за оптимизъм.
„Засега има повод за позитивизъм, за оптимизъм по отношение на Черна гора. Именно защото наскоро започна да се разписва договорът за присъединяване на Черна гора към Европейския съюз“, отбеляза Симеонова.
Тя обаче подчерта, че Западните Балкани остават регион, в който винаги са възможни изненади.
„Разбира се, Западните Балкани са един регион, в който изненади винаги има. Тук отбелязваме случката преди няколко дни със сръбските граждани, които кацнаха в Черна гора, съответно бяха върнати в Сърбия. Има процеси, които се задействат по няколко линии, особено по линия на държави, в които има сръбско малцинство“, каза тя.
Според Симеонова към момента процесът съчетава изпълнение на техническите реформи и политическа воля както от страна на Черна гора, така и от страна на Европейския съюз.
В заключение тя коментира и перспективите пред Украйна и Молдова.
„Украйна и Молдова също получиха добри новини през изминалата седмица. Започват преговорите на 15 юни“, каза Симеонова.
По думите ѝ развитието на двете държави не бива да се разглежда отделно от процесите в Западните Балкани.
„Аз мисля, че не трябва да разделяме развитията в Украйна и Молдова във връзка с техния път към евроинтеграция от пътя на държавите от Западните Балкани. По стечение на обстоятелствата те са неразривно свързани и всяко едно напредване на Украйна и Молдова, породено поради геополитически обстоятелства, понякога буди раздразнение в шестте държави от Западните Балкани, така че в момента това, което се предлага, е като че ли балансиране именно на тези изключително важни два региона“, заяви тя.
„Но добри новини и за Украйна, и за Молдова. Пътят няма да бъде лек и за двете. При Молдова има проблем със самия капацитет, за Украйна причините са известни, но се затвърди политическата воля да се върви в тази посока“, заключи Мария Симеонова.
От руски дронове до Приднестровието: Предизвикателствата пред сигурността на Молдова
Източният фланг на НАТО се готви да укрепи противовъздушната си отбрана, след като преди седмица руски дрон се разби в жилищен блок в Румъния. Междувременно украински морски дрон се озова на пристанището в Констанца.
Особено уязвима остава съседката ѝ Молдова. Заради войната в Украйна и руските хибридни атаки Кишинев вече подписа партньорство за сигурност с Европейския съюз. И въпреки неутралитета си засилва и сътрудничеството си с НАТО.
Инженерният батальон „Кодру“ е една от най-елитните структури в молдовската армия. Основните му мисии са разузнаване и обезвреждане на невзривени боеприпаси – основно от Втората световна война. Само от началото на годината сапьорите му са унищожили 123 потенциално опасни устройства.
„Използваме този заглушител, за да блокираме конкретни честоти. Зависи от целта: ако сме открили взривно устройство, използващо мобилни честоти, заглушаваме тях, ако работи с радиовълни, заглушаваме тях. Може да блокира също и дроновете“, казва майор Жосан Михаил, командир на сапьорски екип.
Военните тук имат опит от мисии в Ирак. За оборудването обаче разчитат основно на партньори. Голяма част от техниката идва по различни програми на Евросъюза и НАТО, за които Молдова е прифронтова държава.
Военният бюджет на Кишинев е едва 100 милиона евро годишно. За сравнение този на България за 2026 г. е над 2,5 милиарда.
„Имаме разузнавателно-логистичен дрон Матрис 600. Скоростта му е 100 километра в час, максималната височина, на която лети, е 7 километра, и може да оперира на 15 километра дистанция, а батерията му издържа 50 минути“, казва майор Жосан Михаил.
Въздушното пространство на Молдова – на пътя между Черно море и Украйна – е нарушавано десетки пъти от началото на руската инвазия. На земята военните от „Кодру“ са обезвредили 9 руски ракети и 18 дрона.
„Имаше два бойни дрона, които бяха много опасни, защото съдържаха взривни вещества. Единият от тях носеше касетъчна бомба, която представлява голям риск за цивилното население“, казва полк. Сергей Киливник, ръководител на център за обучение на сапьори.
Този самоделен руски дрон примамка навлиза в молдовското въздушно пространство през 2025 г. и е прибран и реставриран за целите на обучението.
Полковник Сергей Киливник – молдовски украинец – ръководи отворения с американско финансиране център за обучение на сапьори. От 2023 г. оттук минават и няколко украински групи, които вече прилагат уменията си в освободените украински територии.
„Учим ги на правилно идентифициране на боеприпасите, безопасно влизане в зоната и унищожаване на откритите боеприпаси. Хуманитарно разминиране по международните стандарти IMAS първо ниво“, казва полк. Сергей Киливник.
Основна заплаха за Молдова остава собственото ѝ Приднестровие. Самопровъзгласилата се, непризната от никого държава е напълно зависима от Русия и силно военизирана. Но Кишинев настоява: проблемът там няма военно решение.
