Британската столица Лондон е дом на близо 300 различни етнически групи и националности. Една от най-големите е индийската, а в града се намира първият традиционен индуистки храм в Европа, в чийто строеж изключителен принос има България.
В многоликия Лондон, града в центъра на световните карти, се издига бижу на индуистката архитектура – мандирът.
Открит през 1995 г., храмът е построен с мрамор от Индия и Италия и варовик от България. Над 26 хиляди плочи от Враца с общо тегло около 3000 тона са били използвани за строежа му.
Тъй като храмът е построен по традиционни индийски методи, врачанският варовик е трябвало да мине първо през Индия с кораби, а след това да стигне до Великобритания.
Плочите са ръчно издълбани от индийски занаятчии, следвайки „Васту Шастра“ – древни архитектурни текстове на над 5000 години. За камъка разказва доброволката Малини.
„Българският варовик съставлява цялата външна фасада на мандира. Както можете да си представите, камъкът трябва да издържа на суровите метеорологични условия във Великобритания. Българският варовик успя да устои на всички геоложки тестове“, обясни Малини.
За индуистите камъкът е свещен дар от природата, който ги свързва с нея. Затова целият мандир е изграден изцяло от естествени скали, за да издържи хиляди години напред.
Стените и колоните, обсипани с флорални елементи и танцуващи божества, символизират гората. Гора, в която всеки е добре дошъл.
Ежедневна традиция в мандира е ритуалът „арти“, често наричан „церемония на светлината“. Монасите размахват запалени кандила пред божествата, за да получат благословия.
Храмът носи името на Бхагван Сваминараян – виден индуистки духовен учител от XIX век, когото вярващите виждат като въплъщение на Бога. Сакрално място за всеки мандир е пространството за церемонията „Абишек“.
„Тук извършваме церемонията „Абишек“. Тя се изпълнява, като ние изливаме свещена вода върху божеството. Тук, пред нас, стои юношеската форма на Бхагван Сваминараян“, разказа Малини.
„Той е изключително важен. Това е нашата форма на посвещение и получаване на благословии. Така че обикновено правим това, за да получим благословии за женитба, преди изпити или например интервю за работа. По време на всички важни случаи идваме тук и извършваме ритуала „Абишек“, допълни тя.
Домът на Бога приема посетители от цял свят. Отбиват се и представители на българската общност в Лондон, които знаят за приноса на родния камък.
„Аз започнах да идвам през 2001 г., когато все още този храм се строеше, и беше много вълнуващо, тъй като българите не бяхме толкова много в Лондон. Знаехме за този храм, знаехме, че те вече взимат камъни от Враца и дойдохме да наблюдаваме какво се случва. И всъщност някои българи, които се занимаваха със строителство, идваха като доброволци“, разказа Зорница Рангелова - българка, живееща в Лондон.
„Мултикултурализмът – с това е известен Лондон. Толкова красиви са преживяването и възможността като англичанка да видя отблизо как се почитат религиите“, каза Кейли, посетител на храма.
До мандира се намира втората част от комплекса – т.нар. хавели, където всеки може да научи повече за историята на индуизма.
Културният център се откроява със стени и колони с изящна традиционна дърворезба – форма на изкуство, която е на изчезване в Индия. Хавели разполага и с огромна зала за общи молитви, която може да побере две хиляди и петстотин души.
Мандирът е дом както за индуистите, така и за всички други националности в Лондон. Търсещи уединението между стените, издигнати с български варовик.
