"Не само за силния на деня да мислим, а за децата, за възрастните, за проблемите - по това се познава развитието на една цивилизация", заяви клинияният психолог д-р Велислава Донкина в предаването "Лице в лице".
Физическо, вербално, ментално — агресията в обществото ни се разраства и вече се превръща в ежедневие. „Ние бедстваме като общество“, коментира експертът поредицата от шокиращи случаи на насилие между деца, в семействата, на улицата.
Ние отсъстваме като родители, мислим си, че присъстваме, но някъде се проваляме по отношение на нашите деца, смята Донкина.
Насилието не е ново, но вече преминава граници
Според д-р Донкина това, което днес изглежда като ескалация, всъщност е резултат от дълго натрупване на проблеми.
„Може би сега просто виждаме по-ярко проявлението на нещо, което се случва отдавна". Психологът подчерта, че в последните години насилието вече не се изразява само в незачитане, а в директно посегателство върху живота и телата на хората — знак, че „границата на цивилизованост“ е премината.
Според Донкина трябва да се говори в обществото, защото това са проблеми, които засягат самото ни съществуване като цивилизовано общество. Но само говоренето не стига — трябва да действаме преди да се случи трагедията.
Коренът на агресията: ранните отношения майка–дете
Експертът обръща внимание върху значението на грижата още от най-ранна възраст:
„Всичко започва от структурирането на човешкия ум. От ранните отношения между майката и бебето зависи каква личност ще се формира.“ Според нея трябва да се прави т.нар. скрининг на ранното детство в семейството - отношенията майка-бебе. Тогава тръгват големите трудности във формирането на една личност. По думите ѝ, в България липсват програми за ранна психологическа профилактика и подкрепа на младите родители.
„Когато предложиш такъв проект, ти казват, че няма средства. Но това е инвестицията, която определя какво общество ще имаме след 20 години,“ допълва д-р Донкина.
Психологът подчертава, че децата все по-често прекарват времето си в молове и пред екрани, докато родителите вярват, че са „присъстващи“, но реално отсъстват от живота им. Това, според нея, води до дефицит на емоционална връзка и до „провал в порастването“.
На въпроса дали насилникът се „ражда“ или „става такъв“, Донкина обясни, че връзката между биологичното и психичното е сложна:
„Тялото на майката може дори чрез микроРНК може да моделира кои гени ще бъдат експресирани у бебето и кои да бъдат потиснати. Това е природа. Но това не означава, че човек е обречен – средата и връзките могат да компенсират много.“
"Тази бруталност е зов от нас самите към нас самите. Докато всеки се стреми да бъде със силния на деня, нашите деца продължават да се избиват", казва клиничният психолог.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
