Тази седмица в рубриката "Истина ли е, че" Цвети Петрунова проверява дали вятърната енергия от офшорни централи ще навреди на околната среда и туризма у нас.  

"Перки в морето" – „унищожаване на риболова в Черно море“, „турбини, които ще погубят стотици видове птици, туризма и икономиката на България“. С тези "лозунги" екоактивисти и представители на някои черноморски общини се вдигнаха на бунт, а поводът законопроектът за възобновяемите източници в морските пространства. 

Истина ли е, че… по регламента от Дъблин у нас ще се напълни с мигранти?

На този фон България, Кипър и Словения остават единствените държави в ЕС с излаз на море, които все още не са предприели никакви стъпки по отношение на вятърната енергия.

Президентът сезира КС за поставянето на възобновяеми източници върху обработваема земя

Д-р Мария Трифонова е дългогодишен експерт към соцално-икономическото развитие в енергийния сектор. Според нея практиките на държави с вече развити подобни офшорни паркове са най-добрият източник за анализ у нас.

“В момента ние нямаме конкретни проучвания за това какви биха били ефектите върху околната среда на подобен тип инфраструктура. Но няма данни, които да ни карат да се притесняваме. Дания е държавата, която за първи път инсталира офшорна вятърна централа и в нея има изключително силно развит риболов“, коментира д-р Трифонова.

Ледени бури: Замръзнаха половината от инсталациите за вятърна енергия в Тексас

Истина ли е, че… европейските политики за равенство прокарват „джендър идеологията“?

„Специално съм разглеждала данните за Холандия, която е една от държавите с най-висок износ на риби и риболов - в годините, в които там се строят ВЕИ. Точно тогава, когато е имало строителни дейности в тяхната акватория, няма абсолютно никакъв спад на риболовът“, посочва още тя.

„Сблъсъкът на птици с вятърни турбини е стотици пъти по-малък отколкото с други обекти. Правен е петгодишен мониторинг на ефекта върху местообитанията и птиците в района на Калиакра и тези данни доказват, че няма застрашени видове, които да се сблъскват. Разбира се, възможно е да има сблъсък, но птици се сблъскват постоянно“, коментира експертът.

„Трябва да се каже, че проучванията и докладите отбелязват и положителни ефекти върху местообитанията. Това в момента не се взима по внимание“, допълва д-р Мария Трифонова.

Според изследване от февруари 2024 България показва положителни резултати по пътя към все по-голяма част на енергонезависими източници, като намаля добива от ТЕЦ с близо 30 процента.

Истина ли е, че… българските правителства са „васали“ на Брюксел, а решения се налагат с „диктат?

„В Европейския съюз следваме принципа на ефективността и се следят какви са ефектите. До момента у нас още няма изградени офшорни вятърни електроцентрали“, коментира Апостол Дянков, съветник към МОСВ.

На европейско ниво съществуват редица регулатори като Агенцията за кооперация на ВЕИ.

„С навлизането на все по-голямото производство на електроенергия от възобновяеми източници като вятъра и слънцето, се налага и нашата намеса в регулирането на този процес. До 2030 се очаква производството и съответния транспорт, необходим за изграждането на територията на Европа, да бъде удвоен. Затова и ние създаваме мониторинги за ефективно управление на три нива. Като наша основна цел е съвместната работа с всеки един потенциален производител, на всяка една страна“, коментират от агенцията.

Интересен аспект за туризма е и създаването на специални турове във вече създадените офшорни вятърни електроцентрали като в Брайтън, Великобритания.

„Потенциалът на Адриатическо море, на Черно море трябва също да се развиват, това е една индустрия, която има добавена стойност“, казва д-р Трифонова.

„Говорим за една индустриална екосистема, която тепърва ще се развива. Тези мощности нямат да се избият веднага, но тъй като имаме време сега да планираме до възможно най-устойчивия начин - трябва да балансираме между различните алтернативи за икономическо развитие“, посочва Апостол Дянков.