В рубриката „Истина ли е, че...“ тази седмица Цвети Петрунова проверява фактите дали по регламента от Дъблин България ще се напълни с мигранти.

„Без съмнение съществува огромен мигрантски и бежански поток и съответен натиск по външните граници на Европейския съюз (ЕС) и е наша отговорност Европа да продължи да бъде пространство за защита на всички, които се нуждаят от нея, но за съжаление е факт, че не всяка държава членка работи пълноценно в тази посока“, обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Според последните статистически данни в ЕС живеят близо 447 млн. души, а 24 млн. от тях, или около 5,3% са граждани на държави извън Съюза. На този фон, особено след масовия приток на мигранти от войната в Сирия през 2015 г., европейските държави обсъждат помежду си как да променят системата по управление на мигрантския поток като признават, че така нар. Дъблински модел на практика не функционира.

На практика страните по външните граници, отговорни за регистрацията и молбите за убежище, пускаха хората във вътрешността на ЕС. От своя страна страните без външни граници в Централна Европа настояват да бъдат върнати в държавите на първоначална регистрация.

„Тази декларация, която е подписана между България, Австрия и Румъния, по официална информация от Австрия задължава България и Румъния да приемат повече бежанци от Афганистан и Сирия, без да става ясно дали това е само в изпълнение на Дъблинското споразумение или има нещо допълнително“, каза в предаването „Лице в лице“ на 2 януари тази година политикът и дипломат Меглена Плугчиева.

Истина ли е, че изпълнявайки регламента Дъблин, България ще се напълни с мигранти?

От 2013 г. адвокат Иван Шаранков е правен консултант в Международната организация по миграция към ООН, а дълги години отговаря и за съвместната работа между германската и българската структури на „Гранична полиция“.

„По отношение на бежанците Дъблинския регламент действа в неговата трета версия, или както ние го наричаме „Дъблин 3“. Регламентът не дава безкрайни срокове на всяка държава да връща който си иска и когато си поиска. Регламентът много ясно поставя условия, включително и времеви“, коментира адвокат Шаренков.

По данни на Държавната агенция за бежанците 46% от центровете за убежище у нас в момента са запълнени. А кандидатите за международна закрила се регистрират в автоматизирана система на „Евродак“, до която достъп имат определени служители от Агенцията за бежанците  и от МВР.

„След като тези чужденци се върнат по регламента Дъблин и е направена справка, че тяхната процедура е била в някаква фаза, но не е приключила, Държавна агенция за бежанците (ДАБ) отваря отново делото на конкретния чужденец. Съответната процедура до вписване на решение – дали ще е отказ или положително решение, относно молбата за международна закрила. През това време, тези от тях, които заявят, че искат да живеят на адрес, различен от приемателните центрове получават разрешение, подписват декларация, че имат средства да се издържат и поемат ангажимента да ни уведомяват при промяна на този адрес, като ние от своя страна, уведомяваме съответната структура на МВР за конкретния адрес на конкретния чужденец. А тези които настаняваме в нашите приемателни центрове, получават подкрепата, която предлагаме на всички настанени в приемателните центрове“, обясни Марияна Тошева, председател на ДАБ.

Според новия пакт за миграцията и убежището на Европейска комисия, когато в страна с външна граница като България, внезапно пристигнат голям брой мигранти, всички останали 26 страни на ЕС ще ѝ се притекат на помощ. Тази помощ може да варира от преместването на търсещи убежище лица, до поемането на отговорност за връщането на лица, които нямат право да останат, или различни форми на оперативна и финансова подкрепа.

Вижте и други гледни точки във видеото!

Продължи да четеш