В парламента днес предстои гласуване на първо четене на Бюджет 2026, след като вчера на първо четене бяха одобрени бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО).
Очакват ли се промени в параметрите – темата коментираха в студиото на „Тази сутрин“ по bTV икономистът Лъчезар Богданов, финансистът Левон Хампарцумян и бившият социален министър Христина Христова.
Според Лъчезар Богданов сериозни изменения спрямо внесения от Министерския съвет проект не се предвиждат. Възможни са единствено технически корекции, свързани с необмислени регулации и административни тежести за бизнеса – включително мерки при събирането на данъци и разширяването на списъка със стоки с висок фискален риск.
По думите му част от тези изисквания налагат „твърде високи разходи“ без пропорционален ефект върху събираемостта.
Христина Христова определи финансовата рамка като „третия най-труден бюджет“ в последните години. По думите ѝ проблемите се натрупват – закъснели бюджети през последните три години, липса на завършен диалог за минималната работна заплата, притеснения около преминаването към евро и повишаване на цените.
Тя подчерта, че този път проектът не е минал през Националния съвет за тристранно сътрудничество, което допълнително е обтегнало отношенията между държава, бизнес и синдикати.
Финансистът Левон Хампарцумян отхвърли тезата, че предложеният бюджет няма алтернатива. Според него проблемът е в цялостната посока – увеличава се преразпределението през държавата, но публичните системи остават неефективни.
Финансистът предупреди, че при такава динамика страната може да се сблъска с икономически затруднения и изтичане на капитал, макар и не в мащаба на Румъния или Гърция.
Богданов обърна внимание, че разходите за заплати вече стигат 11% от БВП – значително повече от средното за последните две десетилетия. Това включва не само администрацията, но и армия, полиция, учители, здравеопазване. В същото време населението е намаляло с над 20% за десетилетие, а броят полицаи, прокурори и служители в сектора „Сигурност“ остава по-висок от европейските нива. За следващата година разходите за вътрешен ред и съдебна система ще достигнат 3,6% от БВП – повече от двойно над средното в ЕС.
Според експертите ключовият дебат, който липсва, е за ефективността – дали обществото е съгласно държавата да разширява преразпределението без гаранции за по-високо качество на публичните услуги.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
