Веселин Райков е художник и майстор на кованото желязо по професия, за него обаче правенето на хляб е тайнство. Научил се наскоро – по неволя.
„Имаше един период, когато изкуството ме хранеше. Да не се оплаквам, това са други времена, изкуството е хвърлено в задния двор. И затова отидох в измерението на хляба. Негово величество хлябът! Защото той е и за бедни, и за богати. Всички ядат хляб, нали”, казва Веселин.
По думите му, замесването на хляба церемония, която е започнала в една зимна вечер, когато нямал дори една троха, за да се нахрани.
„И ако бях богат и здрав, сигурно нямаше да бъде този проблем, но аз бях в другата крайност и нямаше кой да ми донесе троха хляб. И тогава си казах: „Веселине, стягай се, хващай се в ръце и мисли! Сътворявай нещо!”. И тогава се роди цялата тази идея – научих се да меся хляб, да го пека и да бъда мобилен. Което е още по-важно – във всяка една точка в пространството аз мога да отида и да изпека хляб”, споделя мъжът.
Освен вода, сол, мая и брашно, Веселин добавя една чаена лъжичка мед и краве масло.
Умението да кове желязо му помага и в хлебарството – изработва специални празнични тави за печене. И така, от на пръв поглед обикновен хляб, Веселин прави празнични обредни питки.
„Това е една стара, почти забравена традиция за празнично-обредните хлябове. Нашите баби и майки са правили уникални хлябове, като са моделирали хлебната пластика на ръка. И аз си зададох въпроса: „Добре де, защо да не стане достъпно това нещо за всяко семейство, за да може да се изпълни това и в домашни условия. Душата е тържествена! Ето има хляб за Лазарица, Цветница и след това за Великден. Усещането за хляба е вече една тържественост. Една магия е усещането. Такъв хляб за яли боговете на Олимп!”, заяви хлебарят.
Да опита хляба обаче може всеки, който случайно или не срещне Веселин, защото с него винаги е собственоръчно направената фурна, празничните тави и пакет тесто. А освен да вкусите топлия хляб, ще чуете и необикновени истории от миналото му.
Днес Веселин се гордее повече с хляба си, отколкото с репликите на златни съкровища, които правил. Защото за него хлябът е по-скъп от златото.
