Стотици мигранти стигнаха до турско-гръцката граница преди месеци, след като Турция обяви, че заради неизпълнените от Европа ангажименти за бежанците, повече няма да ги спира по пътя им към Западна Европа. В отговор гръцките власти затвориха граничните пунктове и драстично засилиха охраната им.

Снимка: bTV

„Нашата позиция е ясна – Гърция приема с широко отворени обятия всеки, които има редовни документи, но няма да допусне нелегални посетители“, казва Михалис Хрисохойдис – министър на гражданската защита.

„Отворихме вратите и тази сутрин около 18 хиляди разбиха границите и преминаха“, заяви Реджеп Тайип Ердоган - президент на Турция.

„Настоящата ситуация представлява активна, сериозна, тежка и асиметрична заплаха за националната сигурност на нашата страна“, смята Панайотис Харелас - председател на Синдиката на гръцката гранична полиция.

В лагера „Диавата”, намиращ се на около 7 километра от центъра на Солун, маски и дезинфектанти няма. Част от хората живеят в палатки - като Халид Афзали от Афганистан.

Снимка: bTV

„Спим ето в тази зона. Много ни е трудно. Това е моят дом - тази палатка. В дъждовни нощи е още по-тежко. Не знаем каква ще е съдбата ни в тази страна. Нямаме достатъчно пари, няма какво да правим тук. Правителството не ни обръща внимание. Нямаме лични карти. Платихме 2000 евро на трафиканти, за да дойдем от Турция до Гърция. И ще ни върнат в Турция. Около 800-1000 евро струва, да стигнеш до Сърбия или Албания, например. Взимат много пари от нас. Видях със собствените си очи как много хора се давят по пътя насам. Буквално умират в реката“, разказва Халид Афзали.

Дни след това интервю се оказа, че Халид е напуснал лагера и е на път с още бежанци за Сърбия - нелегално, с влак.

Снимка: bTV

В селището Малакаса, на 40 километра от Атина, е разположен подобен по размер лагер. В него са настанени близо 3000 мигранти, някои от които живеят в тежки условия и по време на пандемията.

„Аз спя тук, синът ми и двете ми дъщери са тук. А съпругът ми – тук, защото нямаме врата. Нощем се страхуваме, затова мъжът ми спи до входа. Дойдохме за по-добър живот. Но не това е животът, който искахме“, споделя Венус Хосейни.

Срещаме учителката по английски в лагера - Фарзана, докато се настанява със семейството си в новия им дом - след дълго чакане.

Снимка: bTV

„Има малка кухня, баня и тоалетна. Това е всекидневната и спалнята тук. Докато бяхме в „Мория“, на два пъти имаше пожар, дете загина в пламъците, беше опасно. Зимно време беше много студено, бяхме без ток. Ако коронавирусът дойде до нашия лагер, ние няма с какво да се предпазим Много хора живеят нагъсто в лагера. Веднъж властите ни дадоха препарати за миене, но не беше достатъчно“, казва Фарзана Хакими.

Първият смъртен случай от COVID-19 в бежански лагер в света беше оповестен преди дни. И той е на 61-годишен афганистанец, живеещ именно в лагера в  селището Малакаса.

Снимка: bTV

В началото на септември десетки заразени с коронавирус бяха открити и в най-големия гръцки лагер на остров Лесбос – „Мория“. Малко след като беше поставен под карантина, в него избухна мащабен пожар и изгоря. Причините още са неясни.

„Ние сме осемчленно семейство. Имаше много малко място за всички. Спях, но майка ми каза: "Има пожар". В огъня изчезнаха документи и паспорти“, споделя Фарид Таджик – мигрант.

Снимка: bTV

В „Мория“ бяха настанени около 12 хиляди души – четири пъти повече от капацитета му. След като беше унищожен, Атина въведе извънредно положение в Лесбос и изпрати полицейски подкрепления. За броени дни беше изграден временен лагер, но част от хората продължиха да спят по улиците на Лесбос. Европейски държави, сред които и България, заявиха, че ще дадат убежище на мигранти.

Снимка: bTV

На централен площад в Атина част от бежанците са дошли именно от „Мория“, малко преди лагерът да бъде изпепелен. 15-годишната Фарзана е заедно със семейството си.

„Ето тук спим, спим на твърд под, слагаме си възглавници под гърбовете. Можете сами да видите това място – животът ни е много тежък. Умолявам всички европейски институции да ни помогнат. Искам да отида в Канада, но не знам дали ще мога да стигна до там“, казва Фарзана Ахмади.

Снимка: bTV

От Лесбос е дошло и това афганистанско семейство.

„Страхуваме се от коронавируса, разбира се. Децата ми имат проблеми с гърлото заради ниската хигиена. Няма къде да идем и това е доста стресиращо. Местните хора не дават под наем апартаменти на бежанци. Трябва да платим за място, в което да се настаним, но за това е нужен депозит – 1000-1500 евро. Казахме, че сме затруднени, но отговорът беше, че това е наш проблем. Оставаме тук и не знаем какво предстои“, споделят те.

Снимка: bTV

През деня потокът от хора не намалява. Още по времето на мигрантската криза през 2015 година площадът започва да се превръща в притегателно място за стотици семейства.

Снимка: bTV

„Тези хора мислят, че ако дойдат тук, може би ще има решение за проблемите, от които страдат. Ако останете тук само за ден, ще видите, че има бременни жени, новородени. Бременни в 9-я месец - и те спят тук. Те нямат тоалетна, вода, няма възможност да поддържат хигиена. Хората идват от драматични ситуации, от страни, в които има войни, някои от които напълно унищожени. Носят травма от пътуването насам - изнасилвания, нападения. И особено когато са били в „Мория“, където условията са ужасни. И сега спят с децата си на земята - това отново е травма. Наоколо се продават наркотици. Това е и район, известен с проституция. Идват хора, които плащат на деца за секс“, обясни Ата-ул Насеер – организация “Humanity First”.

Снимка: bTV

На метри от площада е паркирана мобилна библиотека. С българска регистрация.

Снимка: bTV

Идеята на няколко доброволци е да осигурят книги на бежанците и бягство от проблемите им.

Снимка: bTV

„Започвайки от най-отгоре, имаме френски новели за тийнейджъри. Това е колекцията на арабски език. Книгата “Историята на прислужницата” я давахме постоянно и я изгубихме. Хората искат да научат за други култури през литературата. И когато кажат – „имате Хари Потър?”, трябва да видите колко развълнувани са лицата им. Току-що дадох последните от поредицата и се чудя дали ще ги видя отново“, казва Беки Улф.

Снимка: bTV

В бивш хотел край Атина са настанени няколко семейства бежанци с деца.

„Напуснахме Афганистан по две причини – първата е религиозна, втората - хората, които искаха Зейнеб, бяха свързани с талибаните, заплашиха ни със смърт“, споделя Пажвак Нооржеа - съпруг на Зейнаб.

Снимка: bTV

„Бях бременна в седмия месец, когато дойдохме от Турция в Гърция. Преминавахме пеша през гори. Детето ни се роди в „Мория“. В това състояние  имах нужда от помощ, но  на острова нямаше от кого да я получа“, казва Зейнаб Норжеа – съпруга на Пажвак Ноуржеа.

„Едно от най-ужасните неща, които преживяхме, беше по време на пътуването ни. Дойде малка кола, която взе част от групата, в която бяхме. Трябваше да дойде друга, която да качи и нас, но не дойде. Тя беше бременна в шестия месец. Стресът и болката  бяха толкова големи, че тя започна да плаче“, обясни Пажвак Норжеа - съпруг на Зейнаб.

И двамата твърдят, че не са доволни от сегашния им живот в Гърция.

„В тази ситуация не може да мислиш като нормален човек. Не можеш да правиш планове, да се развиваш. Защото няма как да вървиш нито напред, нито назад. Искаме да отидем в страна, където дъщеря ни ще има достъп до образование и няма да е в опасност“, споделя Зейнаб Ноаржеа.

„Не можеш да поставяш всички бежанци под общ знаменател. Има хора, които иска да се развият и образоват и да бъдат част нормална част от обществото“, смята Пажвак Норжеа - съпруг на Зейнаб

Междувременно Халид успя да достигне до Босна и Херцеговина.

„Хората тук живеят в такава ситуация. Има много проблеми, но никой не им обръща внимание“, казва Халид.

Снимка: bTV

В Гърция обаче има един човек, който приема проблемите на бежанците като свои. Идва от Германия, за да помага на тези, които преминават през Солун по пътя им към Западна Европа. Всички я наричат „мама Роса”.

Снимка: bTV

„Аз съм на възрастта на майките им. Най-важното нещо за повечето тук, които са мюсюлмани, е майката, която ценят. По някакъв начин съм майка на всеки от тях. Мога да направя така, да ги прегърна, да ги докосна, да бъда много строга с тях“, обясни Роса Хансен - медицинска сестра.

Освен медицинска помощ, тя им дава и надежда:

„Солун е транзитно място – идващите тук искат да си тръгнат, страхуват се от полицията, че може да ги прибере. Но това е безопасно място за тях. Можем да им обърнем внимание, да чуем проблемите им. И те оценяват това, което правим.  Караме ги да се усмихнат поне за малко, да забравят за тези проблеми. Това е най-важното - не е просто място за медицинска помощ, а място, в което са добре дошли, казва Роса Хансен“

Снимка: bTV

Част от мигрантите, струпали се в края на февруари на турско-гръцката граница,  са успели да влязат Гърция или в други европейски страни, сочат проучвания на неправителствени организации. Появиха се обвинения обаче, че Атина незаконно и насилствено връща мигранти обратно в Турция.

„В началото се опитваха да стигнат до Гърция през Еврос, но Гърция и Европейският съюз засилиха охраната. След  това - през Егейско море,  а от скоро - през България и през България до Гърция. Повечето срещат съпротива. Тя става по-брутална, по-дръзка от всякога. Основната причина е новото гръцко правителство, което  реши да предприеме по-резки стъпки спрямо бежанците. Това е реакция, свързана и с това, което направи Турция през февруари. Оттогава Анкара не взима мерки срещу преминаването към Гърция, но спира движението към България и Италия. Много хора, които успешно са преминали на гръцка територия, биват задържани, но не биват регистрирани като търсещи убежище, отблъскват ги към Турция“, заяви Натали Грубер –  организация “Josoor International Solidarity”.

Снимка: bTV

На около 3 часа път разстояние от гръцката столица се намира лагер, който е разположен близо до град Лариса – предполага се, че в него живеят близо 5000 бежанци, в една от най-горещите части на страната.

Карим и Тамана рискуват не само своя живот, но и този на децата си, за да стигнат до Гърция.

„7 пъти опитахме да дойдем до тук от Турция през морето, но не успявахме. Полицията ни хващаше. Случи се така, че и лодката се счупи и всички паднахме. Имаше буря. Децата, когато се качваха на лодката, плачеха. Бяха изплашени от рибите във водата – казваха – татко, те ще ни изядат, тъмно е. Аз им казвах – отиваме на почивка, успокойте се“, споделя Карим Саршар.

„По това време бях в 8-ия месец. Рискувах да загубя бебето ни, за да ни спася от този ад. Много бях изплашена. Молех се на Бог, да ни запази живи. Няма никога да забравя тези моменти. Беше опасно. Вълните, които идваха към нас, бяха като планини“, спомня си Тамана Саршар.

Снимка: bTV

Детето им се ражда в Гърция. Плащат 12 000 долара за незаконното преминаване на границите.

„На всеки три седмици отивахме до реката, трафикантите казваха да сме готови. Бяхме като войници. Няма значение дали си гладен, дали си болен – дал си парите на трафикантите. Трябва да си с още 50 души, плътно един до друг. Без вода, без храна… в продължение на 3 месеца. Трябва да си търпелив. Много пъти се решавах да се върнем обратно към Афганистан, въпреки напрежението там. Не исках да видя как децата ми умират пред очите ми във водата. Жена ми ме окуражаваше – ще успеем, трябва да продължим. Ако се върнем в Афганистан, всички ще умрем. Казахме си - ако Бог иска да ни убие, ще умрем в морето. Ако иска да ни запази, ще стигнем до Гърция“, споделя Карим.

Бъдещето на близо 110 000 мигранти, разпръснати в Гърция, остава неясно. Сигурно е само това, че каквато и да е посоката, пътят им ще продължи.

„Тази картина е свързана с пътуването на семейството ни от Иран до Турция. Бяхме 18 души, повечето деца. Всички прекосявахме планината през зимата - постоянно са в съзнанието ми. Виждам ги как едва вървят, как родителите им ги държат за ръцете“, казва Зейнаб Норжеа.

„Ние напуснахме страната си, но никой не иска да я изостави, защото тя е като наша майка. Една от надеждите ми е да напусна Гърция, защото Гърция е Адът за бежанците. Ако умрем в Афганистан, ще умрем за един ден. В Гърция умираме всеки ден“, казва Тамана Саршар.

„Пътешествието ни продължава, защото трябва да постигнем всичко, което е по силите ни, в името на дъщеря ни.  Не залостени тук, а в страна, която ще подкрепя и обича бежанците и ще ни даде бъдеще“, смята Зайнаб.

Предаването е осъществено с помощта на “Minority Rights Group Еurope”

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!