Докато е на пианото, той може да отскочи толкова високо, че предпочита да свири под открито небе – за да няма инциденти. И това не е виц, а щрих от портрета на австралийския музикант Дейвид Дауър.
След There Are No Stars и Made In Sofia, на бял свят, не просто пълзи, а лети Mravka – с цялата красота на българската народна музика. В третия, вдъхновен от България, проект на Дейвид, джаз и фолклор са съюзяват в седем разнолики и в същото време концептуално обединени композиции.
В първите пет – „Село“, „Копаница“, „Мравка“, Tell Me What You See и „Сянка“, България просто „крещи“ като ехо, което връща любовта на австралиеца към държавата в сърцето на Балканите. В тези парчета има и „есен на мегдана“, и „село мое, душа ти носиш“, и неравноделни тактове, и кавал, и Дайчово хоро, и „още малко от хубавите дни“. С малко повече въображение може да „чуеш“ и разговор между Щурец и Мравка... Съвсем леко и ненатрапчиво тези български „гозби“ са подправени с индийско „орехче“ и/или авфро-кубански „аромати“.
I Don't Like Mondays – чист джаз, с още по-високо отлепящ се от стола пианист, е като (не)очакван контрапункт на цялата българска серия от пет епизода. Темпото остава, но вече е отворена друга страница. Няма ги напевите, а само вибрациите, останали от тях...
Freya, финалното парче, е балада, която Дейвид Дауър посвещава на своята племенница, вдъхновен от прочутия си колега Ранди Нюман. Тази красива приспивна песен гали ухото, а трогателното изпълнение сякаш „дарява“ спокойствие след един много емоционален и изпълнен със страст албум.
В Mravka Дейвид Дауър си партнира с дългогодишните си колеги от групата в Обединеното кралство. Мат Фишър е на барабаните, а Люк Фаулър – на баса, Албумът е записан в България, по време на четвъртото турне на триото у нас. Гост артисти са традиционен фолклорен хор, Живко Василев (кавал), певицата Весела Морова, както и британския китарист Елиът Фрост. За „Село“ и „Сянка“ Дейвид Дауър си сътрудничи с българския текстописец Мариана Василева.
Най-хубаво на Mravka е, че във всяка от седемте части на този „организъм“ се усеща усмивката на Дейвид Дауър, долавя се лекотата, с която този човек-електроцентрала умее да създава музика и от нея да те побиват тръпки – било то на гордост от това, че чуваш нещо познато и вечно, или пък от интимността, с която звучи пианото, въпреки ритъма.
Запитан през 2018 г. за какво мечтае в музиката, Дейвид казва: „Искам да бъде като подарък за човека, за когото пиша“. Е, като че ли, мечтите стават реалност...
Кой е той?
Момче без възраст. Усмивка. Любов. Много музика. Роденият в Австралия пианист, освен у нас, е изнасял концерти в Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Малайзия и Австралия. Той.е извор на истории, които сякаш започват още в детството, преминало в малко градче близо до Мелбърн, в обкръжението на петима братя и сестри, и родители, които по-късно подкрепят всяка негова крачка като музикант. „На тях дължим самочувствието и увереността да сме това, което сме“, казва Дейвид.
Преди време басистът Люк Фолър – приятел и настоящ колега на Дейвид в триото, с което се представи на джаз феста в Банско, участвал в група за традиционен фолклор. Там чул за първи път Ганкиното хоро, от което бил силно впечатлен, пуснал го на Дейвид и така двамата решили да дойдат в България. Покрай това разбрали, че у нас има прекрасна природа, клубове за жива музика и студио, в което вече записват...
