Роденият в Австралия пианист Дейвид Дауър е истински огън. И в живота, докато разказва някоя от многобройните си истории, и на сцената – докато свири и разпалва всички около себе си с талант, усмивка и енергия, която сякаш е неизчерпаема.
Връзката му с България е много особена, едновременно мила и достойна за уважение – като човек, който не просто открива една страна и нейните хора, но чрез тях преоткрива себе си и се вдъхновява в създаването на музика.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Преди време, по време на фестивал, неговият настоящ колега Люк Фолър чул Ганкиното хоро, от което бил силно впечатлен, пуснал го на Дейвид и така двамата решили да дойдат в България.
Покрай богатството на народната ни музика разбрали, че у нас има не по-малко богата и прекрасна природа, много клубове за жива музика и студио, в което записват Made in Sofia, заедно с третия член на групата – Мат Фишер (барабани).
Албумът съдържа четири композиции. „Мама миа“ е личен поклон на Дейвид към музиката на „АББА“, но с намигване, пречупено през българския синкопиран ритъм. „Получи се странна, луда и забавна модерна джаз версия на това парче“, обобщава Дейвид.
The Junction (Кръстовището) е посветено на място в Южен Лондон, където триото репетира дълъг период от време. „Това парче е забавно и весело, с вълнуващо развитие на основната тема, последвана от дълго аутро“, пояснява Дейвид. На майка си той е посветил Susan’s Song, писана една вечер в Лондон, докато лежал болен и на легло. По думите му тази композиция подчертава най-добре неговата зрялост и искреност като композитор.
Четвъртата част от Made in Sofia е тема от „средностатистически уестърн“, обявена за продан на заинтересовани продуценти, в която се срещат „нахалното чувство за хумор на Дейвид с неговия композиторски стил".
Миналата година триото на Дейвид Дауър изнесе серия от концерти из страната, а своеобразната кулминация на този мини тур бе концерта на джаз феста в Банско. През 2019 г. музикантите очакват нови срещи с българските си почитатели, които винаги ги посрещат с въодушевление. Това според Дейвид е и основа на вдъхновението за нещата, които прави, както и емоцията от нещата, които чувства, че трябва да изрази. „Тогава идва и самата песен", категоричен е той.
Категоричен е също, че въображението му в музиката може да стигне много далеч: „Надявам се, че мога да стигна още по-далеч. Опитвам се да правя песни, които са празник за душата, като поп музика, но без вокали“. Мечтата му за музиката е тя да бъде като подарък за човека, за когото е написана.
