Роденият в Австралия пианист Дейвид Дауър е истински огън. И в живота, докато разказва някоя от многобройните си истории, и на сцената – докато свири и разпалва всички около себе си с талант, усмивка и енергия, която сякаш е неизчерпаема.
Връзката му с България е много особена, едновременно мила и достойна за уважение – като човек, който не просто открива една страна и нейните хора, но чрез тях преоткрива себе си и се вдъхновява в създаването на музика.
Преди време, по време на фестивал, неговият настоящ колега Люк Фолър чул Ганкиното хоро, от което бил силно впечатлен, пуснал го на Дейвид и така двамата решили да дойдат в България.
Покрай богатството на народната ни музика разбрали, че у нас има не по-малко богата и прекрасна природа, много клубове за жива музика и студио, в което записват Made in Sofia, заедно с третия член на групата – Мат Фишер (барабани).
Албумът съдържа четири композиции. „Мама миа“ е личен поклон на Дейвид към музиката на „АББА“, но с намигване, пречупено през българския синкопиран ритъм. „Получи се странна, луда и забавна модерна джаз версия на това парче“, обобщава Дейвид.
The Junction (Кръстовището) е посветено на място в Южен Лондон, където триото репетира дълъг период от време. „Това парче е забавно и весело, с вълнуващо развитие на основната тема, последвана от дълго аутро“, пояснява Дейвид. На майка си той е посветил Susan’s Song, писана една вечер в Лондон, докато лежал болен и на легло. По думите му тази композиция подчертава най-добре неговата зрялост и искреност като композитор.
Четвъртата част от Made in Sofia е тема от „средностатистически уестърн“, обявена за продан на заинтересовани продуценти, в която се срещат „нахалното чувство за хумор на Дейвид с неговия композиторски стил".
Миналата година триото на Дейвид Дауър изнесе серия от концерти из страната, а своеобразната кулминация на този мини тур бе концерта на джаз феста в Банско. През 2019 г. музикантите очакват нови срещи с българските си почитатели, които винаги ги посрещат с въодушевление. Това според Дейвид е и основа на вдъхновението за нещата, които прави, както и емоцията от нещата, които чувства, че трябва да изрази. „Тогава идва и самата песен", категоричен е той.
Категоричен е също, че въображението му в музиката може да стигне много далеч: „Надявам се, че мога да стигна още по-далеч. Опитвам се да правя песни, които са празник за душата, като поп музика, но без вокали“. Мечтата му за музиката е тя да бъде като подарък за човека, за когото е написана.
