Там, където колелата звънтят: Майсторът на пеещите каруци от Обзор пази изчезващ занаят

Майстор на „пеещи“ каруци от Обзор пази разковничето на неповторимия занаят. И на 74 години изпод сръчните ръце на Яни Янев излизат редки изделия, но има ли кой да се радва на песента на колелетата?

В работилницата на майстора огнището бумти през цялата година. Всеки детайл – и железните, и дървените, извайва сам и на ръка. Чертежи не са му нужни.

„Чертежът ми е тук, аз като стисна очите и я виждам каруцата, с всичките й детайли я виждам. Всичко ми е в съзнанието. И много е интересно да я направиш така, че да е красива. Това са прочутите в цяла България варненски каруци… Елегантна, висока, тънка - направена, дето се казва, да те е страх да я натовариш, макар че носи 1 тон тази“, казва той.

Преди каручката да добие изящния си вид са нужни стотици часове труд, сръчност, вдъхновение, но и много талант.

Снимка: bTV

„Уменията ми са най-вече ген, ама и аз от дете, аз откакто се помня съм в работилницата. Най-важното е майсторлъкът! Трябва да е много сух материалът, дървеният, най-напред колелетата направя, абсолютно сух материал… цяло лято ги държа на слънцето още да изсъхнат, душата да им изсъхне! И сетне като ги стегна, няма мърдане!“, обяснява ни Яни.

Дървото също сам избира.

Първата „пееща“ и писана каруца майстори преди около половин век. Оттогава не ги е броил – най-напред интерес към каручките му проявяват калайджии, после колекционери.

Снимка: bTV

„Няма лесно тук, всичко е трудно, всичко иска много време. Кое не е пипкаво? Ей тука, тази гривна да я направиш и тя иска много работа. Желязото като се нагрее, се разширява и като го набия горещо, като го изстудя, така стяга, че няма мърдане. И като е суха главината, няма мърдане вече“, казва Яни.

„А как запяват колелетата на каруците?“, питаме го ние.

Свързана новина

Инженерна мисъл от Северозапада: Мъж прави „самоделно камионче“ с подръчни материали (ВИДЕО)

Преди 1 година Прочети за 2 мин.

Снимка: bTV

„На осите се набиват едни пръстени и вътре в главината има метална втулка. Тази метална втулка като върви каруцата, като ходи, блъска се в тоз пръстен. А зад него има една такава тънка, чампара се казва, тя звъни… По само себе си стават, не можеш да ги направиш еднакви и като тръгне да върви и трака, трака, трака, така пее… Чуват се отдалече, навремето еди-кой си идва примерно, еди-коя си каруца се познава по гласа“, обяснява ни майсторът.

Снимка: bTV

Занаятът е усвоил от баща си. Не му е мъчно, че него няма кой да наследи, защото е научил на труд синовете си. И тъй като за ръчно изработените шедьоври пазар вече няма, майсторът е решил последната „пееща“ каруца да дари на новия музей на Обзор.