В навечерието на Коледа изпращаме годината с продължение на една невероятна история за чудото на живота, която започна на Великден. Тогава 40-годишна жена от Уганда роди шест бебета близнаци, заченати естествено. Как живее семейството 8 месеца по-късно?

Историята на Глориъс и Висент обиколи света за няколко часа на 18 април тази година в навечерието на Великден.

Тогава стана ясно, че 40-годишната жена от Уганда е родила шест живи бебета, заченати естествено. Идват на бял свят с тегло между 750 и 1290 грама. Семейството вече има две по-големи момчета и мечтаят за трето дете, но не предполагат, че ще получат шест наведнъж.

Осем месеца по-късно семейството е заедно у дома. Децата обаче са с едно по-малко. Едното момче не оцелява. То е бебето с най-ниско тегло. Причината е усложнение, свързано с дишането.

„То беше последното родено. Може би това е била волята на Бога – едното дете да бъде с него, а другите – с нас“, казва Глориъс.

Другите четири момчета и едно момиче са под наблюдение в болницата Holy Innocents Children's Hospital, където се грижат за тях от самото им раждане.

„Развиват се добре, наддават. Започнаха да сядат. Жизнени са“, обяснява д-р Стивън Бизинги.

Раждането на шест бебета наведнъж е рекорд в Уганда, но многоплодните бременности не са изключение. В момента в болницата имат три майки с общо 14 бебета, родени след многоплодни бременности.

„Предизвикателствата са свързани с това, че се изисква голям ресурс, като започнем от човешкия ресурс. Защото при постъпването им в интензивното отделение, трябва да прикачим човек към всяко бебе. Второ, необходимо е подходящо оборудване, а то е много скъпо. И трето, имат нужда от скъпи лекарства като сърфактант – медикамент, който подпомага белите дробове да се развият по-бързо, а в Уганда това лекарство се намира трудно“, обяснява още д-р Стивън Бизинги.

Семейството живее във втория по големина град в Уганда – Мбарара. Глориъс е социален работник по професия, а съпругът ѝ е начален учител.

Нарастването на семейството с пет деца едновременно преобръща живота им. Имат проблеми с жилището, транспорта, лечението и прехраната. Всички седем деца, родителите и помощничката обитават двустайно жилище.

Грижата за бебетата се поема основно от Глориъс и помощничката. Батковците също помагат, когато не са на училище.

„Понякога плачат едновременно. Всички заедно. Тогава 9-годишният ми син слага едното бебе на гърба си. Аз също слагам едно на гърба и друго отпред на гърдите, и момичето, което ми помага също взима две бебета. Понякога и малкият ми син се включва. Спим, но не много, защото се събуждат на различни интервали нощем и плачат“, разказва Глориъс.

Семейството не притежава кола. Когато се налага да пътуват до болницата за преглед или имунизация, се налага да пътуват с мотоциклети, наречени бода-бода. На всеки курс наемат по три.

„Аз и мъжът ми взимаме по едно отпред и едно на гърба, помощничката също взима едно. Наскоро изгубихме бода-бодата, която возеше помощницата. Друг път загубихме бода-бодата на съпруга ми, защото не се движат с еднаква скорост. А и децата са изложени на течение. Това обикновено води до пневмония“, разказва още Глориъс.

Децата боледуват често. Имунната им защита е ниска и са в непрекъснат контакт с по-големите момчета, които ходят на училище. Заради ограниченията на жилището, няма как болните деца да бъдат отделени и така всички се заразяват.

Медикаментите са скъпи, а лечението в болница се плаща. Семейството все още не се е издължило за последния престой.

Глориъс вярва, че една от причините за честите боледувания е невъзможността им да осигурят на бебетата необходимата храна. В момента тя няма никакви доходи. Когато работодателите ѝ разбрали, че ще отсъства дълго, я уволнили и назначили друг човек. Не получава майчинство.

Цялото семейство е на издръжка на бащата. Заплатата му се равнява на 56 долара месечно. От тях близо половината отиват за наем. Лишават се, за да могат да си позволят сапуни за пране, памперси и мляко за бебетата.

„Не им даваме всичко, от което имат нужда, защото купуваме малко и ги храним с малки количества, така че храната да не свършва бързо. Всеки ден трябва да им даваме по една чаша мляко. Купуваме го от човек, който гледа крави. Смесваме го с каша. Когато нямаме пари да купим мляко, им даваме черен чай със захар“, разказва Глориъс.

Семейството е безкрайно изненадано и много благодарно за помощта, която получават от зрителите на bTV от България преди няколко месеца.

„Нямам думи, с които да го изразя. Благодарна съм за съпричастността на тези хора. И даже казах на големите ми момчета, че хора от България са ни изпратили пари, с които сме купили храна. Ако имате възможност, моля ви, предайте им, че наистина са ни помогнали да преминем през труден момент“, казва Глориъс.

Тази Коледа ще празнуват за първи път с най-големия подарък, който може да си пожелаят – не три, а цели седем деца.

„Разбира се, ще празнуваме Коледа, но ще сложим на масата, каквото слагаме всеки ден. Нямаме толкова пари, за да купим месо и други скъпи неща. Нямаме пари за подаръци на децата. Те също виждат как се лишаваме, за да купим храна. Казахме им – нямаме пари, за да ви купим подаръци, защото бебетата трябва да ядат. Те наистина го разбират“, разказва Глориъс.

Въпреки трудностите и лишенията, семейството на Глориъс и Висент посреща Рождество с благодарност.

Д-р Иван Вецев от "Шейново": Уганда е сред глобалните столици на многоплодните бременности

„Това е едно биологично чудо и за нас лекарите. Ние невинаги намираме обяснение каква е причината да се появят толкова много животи на бял свят. Това, което знаем чисто статистически, е, че има т.нар. глобални столици на многоплодните бременности, каквато е Уганда“, каза в „Тази сутрин“ д-р Иван Вецев, акушер-гинеколог от болница "Шейново".

„Именно там честотата на многоплодните бременности е много по-висока. И ако глобалният индекс на близначните бременности е 9,1 до 12 на 1000 раждания в Европа и останалите части на света, то в Африка този процент е много по-висок – от 30 до 60 на 1000 бременности“, обясни д-р Вецев.

„Това се обяснява с биологични и хормонални особености на жените, които обитават тези региони. Т.нард. хиперовулация е много по-често срещана там. Това се дължи на по-високи стойности на хормона, който отговаря за овулацията и нейното настъпване“, поясни акушер-гинекологът от "Шейново".

„От 80-а година насам имаме увеличаване на броя на многоплодните бременности. Една от причините за това е по-късната възраст за създаване на семейство и раждане на първо дете. Когато възрастта на майката напредне, нивата на този хормон започва да се увеличават поради изчерпване на яйчниковия резерв. Поради тази причина сме свидетели не на една, а на две и повече овулации в един менструален цикъл“, обясни още д-р Вецев.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK