XXI век е векът на забързаните хора и дни. Време на нестихваща конкуренция между личности, организации, браншове, дори цели държави. Време, в което сякаш всички се чувстват задължени да надскочат себе си и да се отличат като най- добрите в това, което са избрали да правят. В масовия случай полето на реализация е работното място. Но какво се случва с човек, когато в стремежа си да бъде на високо професионално ниво се сблъска с очаквания и изисквания, далеч надвишаващи собствените му способности? Преживява силен стрес, на който се опитва да отговори така, че да се съхрани.  

Според Кайзер и Хансец професионалният стрес се дължи на субективната преценка, че човек не разполага с достатъчно умения и качества, за да изпълнява дадената професионална роля така, че да се преживява успешен. Човекът се характеризира като несигурен, не вярва в постиженията и добрите резултати, чувства се заплашен от вероятен провал.

Стресът може да предизвика редица здравословни проблеми- както физически, така и психически, може да се превърне в трайно състояние, за което е характерно преживяването за страдание, а често и чувство за безизходица. Последствията могат да бъдат различни-  физиологични, психологически и поведенчески.

Условия за възникване на професионален стрес

Снимка: iStock

Често в организациите се наблюдава засилена централизация на управлението, поставено е изискване към конкретна специализация, формалност на отношенията, а на другият полюс застават невъзможността за професионално развитие и израстване в йерархията, незадоволително заплащане, чести промени в изискванията и условията на труд, неясни и противоречиви задачи, неадекватна обратна връзка за свършената работа, влошена комуникация на всички нива.

Често работата бива обвързана със спазването на срокове, дейностите са строго рутинни, налице е скрита безработица. Може да се отчете несъответствие на професионалните роли и това да доведе до ролеви конфликт и неопределеност, ролево претоварване или недостатъчно натоварване, което, от своя страна, би могло да доведе до снижаване на професионалния и социален статус на човек,  а това е свързано с натрупване на тревожност и съмнение в собствените умения и възможности. Понякога и въвличането на персонала в явна конкуренция, което нарушава екипността на работния състав.

От голямо значение са физическите параметри на работната среда. Трябва да се обърне внимание на характеристиките на избраната професия и дали самата професия не свързана с работа във високо рискови условия, както и в среда с токсични материали, химикали или замърсители на въздуха. От значение за индивида е на работното място той да разполага с достатъчно лично пространство, да не е в прекалено шумна среда, да е термично регулирано работно място, както и да има подходящо осветление, което да не уврежда зрението, и др.

Оплаквания, породени от професионалния стрес

Снимка: iStock

Възникването на професионален стрес се отразява на телесно ниво, като сред най- често срещаните оплаквания са главоболие и общо физическо неразположение, преумора, лесна уморяемост, повишена чувствителност, напрежение, кожни обриви, загуба на апетит, сърдечно-съдови заболявания и др.

На психическо ниво се наблюдават следните реакции- лесна раздразнителност и нервност, неудовлетвореност, страх от провал и допускане на грешки, спад в концентрацията, безсилие, неразбиране от другите, чувство, че не е подкрепен и разбран от другите, повишаване на агресията, тревожност, депресия, психична умора, чувство за безплодие, неадекватност, ниска самооценка, отчуждение, психози, усещане за загуба на контрол над ситуацията, липса на признание, приемане и доверие, както и конкуренция и конфликт.

Отражение на стреса в поведението са реакции на човека като нарушения на храненето (преяждане или нарочно гладуване), поява на тикове, склонност към поемане на рискове, разрушителни и асоциални действия, влошаване на междуличностните отношения, прибягване до употреба на психоактивни вещества, възникване на самоубийствени мисли и нагласи.

Професионалният стрес до известна степен може да се управлява и контролира. Какво можем да направим?

Снимка: iStock

  • Планиране на ежедневните и седмични задачи- доброто планиране на трудовите задачи, тяхното приоритизиране и правилното разпределение на времето за осъществяването им, както и тяхното разнообразяване, подобрява личната организираност, позволява да се повиши концентрацията и дава усещането за удовлетвореност от извършената дейност;
  • Внасяне на баланс между работата и почивката- не забравяйте, че, когато сте имали натоварен ден, е добре да завършите деня с правене на нещо, което ви е приятно, харесвате и ви носи удоволствие. Това може да бъде среща с приятели, разходка сред природата, да отделите време за себе си и да направите нещо, което предизвиква чувство на радост, или да се отдадете на любимо занимание и хоби, да речем в края на работната седмица;

 

Снимка: iStock

  • Отделете време за най-близките си! Те са част от вашето ежедневие и също заслужават внимание. Времето, прекарано в приятни занимания с любимите хора, е най- ценното нещо, което може да ви накара да искате повече от самите себе си;
  • Поставяйте си нови цели. Колкото и да мислите, че, вървейки по пътя на професионалната ви реализация, сте постигнали ниво, което в момента ви удовлетворява, винаги има още нещо, което бихте искали да научите, или пък да усъвършенствате. Помислете за повишаване на квалификацията, намерете подходяща литература за самообразоване или коментирайте вашите идеи с хора, които могат да бъдат коректив на постигнатото от вас в професията;
  • Създайте си комфорт на работното място. Погрижете се да имате подходяща осветление и отопление, занижете праха и шума, проветрявайте помещението, в което се намирате, подредете нещата около вас така, че да ви харесва на вас самите;
  • Отчитайте и най- малките успехи в работата си и се награждавайте сами- когато сами отбелязвате нещо, което за вас е важно и значимо, когато отчитате своя принос за изпълнението на дадена дейност, не забравяйте, че точно вие заслужавате да признаете собствения си успех и напредък. Дори и никой друг да не забележи това ваше постижение, не забравяйте, че все пак то е факт и се дължи на вашите усилия;

 

Снимка: iStock

  • Спортувайте- спортът е здраве, тонизира тялото, повишава производството на окситоцин и допамин, носи усещане за двигателна активност, подобрява работата на интелекта, повишава се трудоспособността. Колкото по- редовно спортувате, толкова по- често ще имате преживяването за хармония във вас самите.
  • Бъдете реалисти и не си правете илюзии- ако си позволите да се отдадете на красиви мечти и фантазии, рискувате да пропуснете важни промени в ежедневието ви. Това би могло да засили чувството за несъответност на вашите усилия и постигнати резултати.
  • Контакти и комуникация - не се изолирайте от околните, напротив- направете така, че да поддържате добра връзка и да обменяте информация с колегите си, която касае общи задачи и теми. Това ще способства за надграждането на постигнатите до момента цели, а и ще подобри взаимовръзката ви с другите. Не забравяйте, че екипната работа предполага повече и по- големи успехи, провокира творческите ви заложби и дава шанс да се развивате в избраната професия

Най-добрият подход за превенция на стреса са доброто управление и добрата организация на работа. А за да бъде успешно,  то всички работещи в организацията трябва активно да участват. Повече подобни статии може да откриете на сайта на Bulgaria wants you.